Факела Любов - Само мисъл

Преди 26 години подарих на моя съпруг (тогава все още не беше) за 23 - ия му рожден ден една "книга" със стихове, написани от мен. Стиховете разбира се бяха 23 на брой. Дълги години никой друг не ги беше чел, освен аз, мъжа ми и дъщеря ни. После започнах да подарявам тази "книга" на някои от много близките ни приятели, разбира се на тези, които смятах, че имат отношение към поезията.

Музата ме навестява с годините по-рядко, просто ежедневието ми става все по-натоварено, изнервено и неромантично, макар в душата ми романтиката да си е същата. Времето ме притиска и не посягам често към белия лист. 

Днес мисля, че е дошъл момента да споделя с по-широка аудитория "книгата" "Факела любов".

Не претендирам за поезия от класа, но претендирам за силата на чувствата, които съм вложила във всеки стих! Достатъчно ми е, че се харесват на Него, за когото е било и предназначението им, но ще се радвам на искрените ви оценки, любопитно ми е да чуя и други мнения.

По нататък ще публикувам и по-нови творби.

Дано ви е приятно четенето:

Стиховете ще публикувам в поредица, като ще спазя реда им, както е бил преди 26 години!

САМО МИСЪЛ

Зова те, а гласа ти не дочувам,

не съм го чувала насън дори.

Усещам те, ликът ти ме изпълва,

ала не виждам твоите черти.

При всяка крачка-крачиш ти до мене,

избягам ли-догонваш ме след миг.

Изпивам ли си чашата със чая,

накрая твоят вкус във мен горчи.

Приседнала сама пред огледало,

аз виждам твоят поглед как следи

усмивката, трапчинката, овала,

ала не среща моите очи.

Откривам те, усещам те, зова те…

Пред теб на колене сега се свличам:

аз моля те недей да бъдеш

                                         само мисъл!

Защитено с авторско право