Сръбска телешка чорба с кисело зеле

Тази рецепта на Любчето, от В кухнята с любов, отлежава много отдавна в "чакащи рецепти" да я приготвя. Е, сега и дойде реда, дори извън сезона на киселото зеле, но добре ни дойде, то и без това си е почти зима още, е, от два дни се запролети май.


Чорбата е страхотна, много ни се услади.

Необходими продукти:

700 г млечно телешко месо с кост - преден джолан бе моето
2 с.л. домашна универсална зеленчуков подправка (това добавих от мен)
300 г кисело зеле, ситно нарязано
100 г целина нарязана (глава)
1 морков на кубчета
1 глава лук на кубчета
2 дафинови листа
сол и черен пипер


За запръжката:
6 с.л. олио
2 с.л. брашно
3 скилидки чесън (ползвах сушен, на прах)
1 ч.л. червен пипер

Месото се сварява заедно с универсалната зеленчукова подправка и нарязва на ситно. Връща се вв бульона. Добавят се нарязаните на кубчета лук, морков и целина, както и дафиновия лист и зелето (при мен от фризера) и се вари още до готовност.
Може да се свари заедно с нарязаните лук моркови, целина и дафинов лист половин час в тенджера под налягане.

Олиото за запръжката се загрява. В него се сипва брашното и се запържва до златисто, като се бърка постоянно. Подправя се с чесъна, черен и червен пипер. Долива се вода и се разбърква. Запръжката се изсипва в чорбата. Оставя се да поври още 5 минути.
Сервира се поръсена с пресен магданоз. Ние го пропуснахме, но поръсихме с една готова подправка с чесън.

Боб с левурда, манатарка и пресни подправки

Необходими продукти:

около 300 грама суров боб ( всъщност го замервам с една купичка)
1 морков
1 глава лук
3- 4 скилидки чесън
2 сухи чушки
половин връзка левурда
шепа нарязана замразена манатарка
4-5 стръка девесил
2-3 стръка джоджен
сол
олио
универсална подправка - смлени зеленчуци.
2 с.л. брашно
1 с.л. чарвен пипер

Начин на приготвяне:

Боба накисвам от предната вечер, изплаквам и слагам да заври, сменям водата и пак на котлона. След завиране добавям струя олио наряания лук, морков, сухата чушка, универсалната подправка и пресования чесън и оставям докато боба е полуготов. Посолявам и добавям замразените гъби и вече оставям да се свари съвсем. В отделен съд сипвам олио и в него разбърквам на котлона брашното, не много дълго, добавям червения пипер и изливам запръжката в тенджерата. Добавям нарязаните зелени подправки - левурдата, джоджена и девесила, да клокне и свалям от котлона. Много вкусен боб се получи.

Мама на 79 и блогчето на 9:) И...сурова торта с четири съставки

Днес е един от големите български празници.  Почти няма семейство, в което да няма именик. 

Е, в моето няма. Но пък празник си имаме. Мама е родена на днешния ден, преди 79 години. Живота и понякога не е бил лек, характера – също, но си е моята мама, която безкрайно обичам и се моля, и благодаря на бог, че е все още моята опора,  с това, че я има. Желая и да е поне толкова здрава, да е по-мъдра, за да приема с повече лекота ежедневието и дано ние околните съумяваме повече да я радваме. 

Моят блог също има рожден ден днес, избрах да се появи също на този ден, но преди 9 години. И макар да не е нищо особено,  си е моето място за потапяне и релакс, но най-вече за споделяне и дано бъде и полезно някому, на дъщерята, на внуци дай боже, и на всеки, надникнал в него. Понякога дъщерята се шегува, че е като „манджа с гразде“, нито е само кулинарен, нито е само за лично творчество – поезия, шиене, нито е само за пътешествия, но както съм написала във встъпителните думи – той е моето огледало. За него си пожелавам време и вдъхновение, това е което ми липсва в ежедневието много. Благодарна съм , че покрай него намерих приятели и че намирам смисъл в списването му.

И накрая не мога да не спомена един именик, който много ми липсва, защото съдбата така реши, преди 9 години, малко преди да се появи блога – Жоро Бордовски, почивай в мир, приятелю и пази своя ангел – Нори, и прекрасните деца и внуци, в последните определено виждам от твоите гени. Благодарна съм, че живота ни срещна с теб и твоето семейство, макар и късно.

Приятели, черпя виртуално с тази тортичка!

И честит имен ден на всички празнуващи днес!.

Kаправата на тази торта е наистина детска игра. Прави се много бързо, лесно и с малко продукти. Брашното може да смените с бадемово, лешниково, смлени орехи и друго ядково. Освен всичко друго тортата е веган и е сурова, подходяща за нисковъглехиддратна диета и не съдържа захар.

Необходими продукти:

1 консерва кокосово мляко/сметана от 400 мл

200 гр черен готварски шоколад (ползвам на Лидл)

2 пълни супени лъжици кокосово брашно

2 пълни супени лъжици ситно смлян шамфъстък

Начин на приготвяне:

Шоколада се стопява на водна баня или в микровълнова, охлажда се леко на стайна температура и се смесва с бъркалка в купа с останалите продукти. Излива се в откопчаваща с тортена форма. моята е с диаметър 22 см. Сместа е достатъчно гъста да не изтече. 

Но аз правих всичко на око и би могла да бъде и по-гъста, защото не държеше форма при нарязване. Следващ път бих увеличила шоколада и/или количеството на ядковото брашно. Другото, което бих променила е да приготвя в по-малка форма, така стана много тънка, или да удвоя количеството, от което май ще има повече доволни. Разбира се може да се направи и блат отдолу, на мен не ми липсваше.

Забравих да сложа подложка и после нямаше как да пренеса тортата от дътното на формата. Украсата я направих като м кръжок по трудово обучение, че даже и по-зле, ама...това е положението.

Тасос

Не бяхме ходили на остров Тасос в Гърция, но отдавна е в полезрението ни за близка и интересна дестинация. Представата ми обаче беше за почивка или екскурзия през лятото.

Остров Тасос се оказа предпочитана дестинация, не напразно е наречен изумруденото бужу на Бяло море. Не случайно е толкова посещаван – красивите плажове, невероятният природен пейзаж и традиционната архитектура оставят незабравим спомен.

При мен с отпуските си е трудна работа, почти през целия ми, дето се казва трудов път досега, противно на общоприетото колко е лесно в държавната сфера, не е така. И не за да се правя на важна, напротив - не съм била и не искам да бъда от управленския състав, на експретно ниво съм си, развивам се по хоризонтала:), но нали знаете - все ти се сочи пътя, като нещо не ти харесва, но все без тебе не може и за няколко дни. Еми, като съм се хванала на хорото - ще си го играя. Затова използвам напоследък празнични дни за кратки пътувания, макар доскоро да смятах, че празниците трябва по традиция да си се празнуват у дома. И пак го смятам. Дълго се двоумяхме. Но като имаш нужда от почивка, предпочиташ да отидеш някъде, а не да домакинстваш 4 дни. Та затова и решихме да ползваме великденските празници за пътуване. 

Естествено късно се сетихме и офертата за набелязаната екскурзия в Румъния изчезна. Много бяхме разочаровани. Започнахме да гледаме други предложения и седмица преди това избрахме Гърция и о.Тасос. Започнахме да звъним на туроператорите, с които пътуваме обикновено и...о, учудване - няма нито едно място нито за Тасос, нито за Гърция. Е, така било писано, и без това - рекох си - не ми се ходи на морето, ама да не съм на море:) Обаче червейчето си ме човърка, вече съм се навила да ходя, пък и прочетох междувременно, че април е по-добре да се ходи, че няма толкова народ и е спокойно и красиво за екскурзия. Дъщерята също явно беше разочарована, че ще и досаждаме, та ни насърчи деликатно да си търсим друго:). 

Звънях тук там за Албания - няма места. Попаднах на оферта в непозната ни фирма - АБВ Травел, където приятен мъж ми потвърди, че има места, не само за тази, но и за всички дестинации за Великден. Аз: "И за Тасос ли имате места?" Той: "И за Тасос".

Та така се озовахме на тази екскурзия, като фирмата организатор се оказа друга - Валенти 7, екскурзовод ни беше самата управителка Валентина,  интересна, забавна, но и малко серт дама, но оправна и с много контакти, рускиня, която от 25 години живее в България, владееща няколко езика.

Тръгнахме рано сутринта, група от 30 човека, през Благоевград, Гоце Делчев и излязоахме през КПП Илинден-Ексохи, наречен КПП Гоце Делчев-Драма, много бързо, учудващо нямаше никаква опашка.

Първата ни спирка (като изключим почивки) е град Драма. Града не е никак малък, както аз смятах.

Изворите на Агиа Варвара образуват невероятен парк в сърцето на Драма. Много подходящо място за разпускане и релакс. Не успяхме да видим археологическия музей и храмовете Агиа Софиа и Памегистон Таксиархон, защото нямахме толкова свободно време, но се насладихме на гъски, патици и лебеди, сред бълбукащата водичка. Докато се разходим не остана време да седнем да обядваме, а никъде в центъра не намерихме нещо, което да се вземе на крак, имайте го предвид. Добре, че имахме в раницата бисквитки и шоколад. 

Миди с ориз

 

Някаква моя измишльотина, с изостанали в хладилника миди, сварени.

300-400 гр сварени ядки миди

1 чаша от 200 мл ориз

морков

пресен лук

кибритена кутийка пащърнак

кибритена кутийка целина

3-4 доматчета чери

универсална зеленчукова подправка

бял пипер

сол

масло + олио

магданоз

пресен девесил

1 чаша 200 мл бяло вино

Начин на приготвяне:

В мазнината се задушават нарязаните зеленчуци, добавя се ориза, да стане стъклен и мидите, да се позапържат леко и те и се налива виното. Оставя се да поеме ориза и тогава се налива вода - около 3 чаши, от същите, с които мерих ориза и солта и пипера. Накрая се слагат и свежите подправки и черитата, нарязани и се дръпва от огъня.

Другата пилешка каша

У дома често правя пилешка каша от бялото месо на пилето, дъщерята я обича. В блога има рецепта за нея, правя я по начина, по който са я правили баба и мама - бяла каша. През годините съм опитвала и други рецепти, всякак е хубава. Но сега ще ви представя бабината пилешка каша на Мони Каменова - една дама, която заслужи уважението ми в кулинарната ФБ група "Старите гозби и модерните рецепти" не само с уменията си в кухнята, а с благостта и ценностната система, която прозира от публикациите и.

Необходими продукти:

бялото месо (филето) от едно пиле

1 глава лук

3-4 с.л. брашно (при мен бяло и пълнозърнесто 50/50)

1 ч.л. червен пипер

2 ск. чесън

сол

олио/масло

Начин на приготвяне:

Сварява се бялото месо със сол и една глава ситно нарязан лук.Когато е готово се счуква в хаванче, но аз за по-лесно и бързо пасирах с ножа на робота. Загрява се олио (сложих и бучка масло) на слаб котлон и три - четири лъжици брашно. Изчаква се, да промени  хубаво цвета  брашното и да заухае приятно, добавя се за минута червения пипер и се изсипва бульона, като се бърка непрекъснато, за да не стане на бучки. Добавя се скълцаното месце и се оставя на котлона, докато мазнината излезе отгоре. Отдръпва се и се прибавя пасирания чесън.

Риба тон под шуба

Приготвяла съм много пъти класическата руска салата сельодка под шуба, не знам защо нямам рецепта в блога си. Има много рецепти в интернет за нея, и повечето не се различават особено. И този път това беше намерението ми - да приготвя салатата със сельодка, но се оказа,че закупената от Берьозка е престояла повече в хладилника, докато и дойде реда и срока на годност е изтекъл. Така се роди и тази рецепта.

Необходими продукти:
3- 4 картофа, предварително нарязани на дребни кубчета и сварени във солена вода, без да стават на каша.
2 стръка пресен лук, нарязан ситно
1 консерва филе риба тон в зехтин
1 глава червено цвекло, сварено цяло и половината нарязано на дребни кубчета и посолено, другата половина настъргано
3 сварени яйца
2 моркова, сварени в солена вода и нарязани на дребни кубчета
2 броя
лимон
майонеза
черен пипер

Начин на приготвяне:
В чиния поставям ринг за торта. Най-отдолу слагам настърганите картофи, овкусявам леко с черен пипер и лимонов сок. След това слагам нарязания на ситно лук, а върху него нарязаните моркови, изстисквам леко майонеза (ползвам такава в пликче, пак от Берьозка, но може и друга, с лъжица. Идва ред на червеното цвекло, половината от него, нарязано. Следва рибата, а отгоре останалото настъргано цвекло, след като е разбъркано с майонезата. Накрая настъргвам жълтъците, а върху тях белтъците на яйцата.
Така подредената салата оставям за няколко часа, или цяла нощ в хладилника. Преди сервиране махам ринга. 

Разбира се можете да редите  пластовете на салатата, както решите, и да украсите по ваш вкус, моята този път си беше за ежедневно хапване и не съм се старала с украсата, освен че яйцата ми бяха малко, да покрият добре.

Не на последно място - оригинала със сельодка си е естествено по-добър, но и това е начин да спасите положението, като мен, а е и по-бюджетно.