Не бяхме ходили на остров Тасос в Гърция, но отдавна е в полезрението ни за близка и интересна дестинация. Представата ми обаче беше за почивка или екскурзия през лятото.
Остров Тасос се оказа предпочитана дестинация, не напразно е наречен изумруденото бужу на Бяло море. Не случайно е толкова посещаван – красивите плажове, невероятният природен пейзаж и традиционната архитектура оставят незабравим спомен.
При мен с отпуските си е трудна работа, почти през целия ми, дето се казва трудов път досега, противно на общоприетото колко е лесно в държавната сфера, не е така. И не за да се правя на важна, напротив - не съм била и не искам да бъда от управленския състав, на експретно ниво съм си, развивам се по хоризонтала:), но нали знаете - все ти се сочи пътя, като нещо не ти харесва, но все без тебе не може и за няколко дни. Еми, като съм се хванала на хорото - ще си го играя. Затова използвам напоследък празнични дни за кратки пътувания, макар доскоро да смятах, че празниците трябва по традиция да си се празнуват у дома. И пак го смятам. Дълго се двоумяхме. Но като имаш нужда от почивка, предпочиташ да отидеш някъде, а не да домакинстваш 4 дни. Та затова и решихме да ползваме великденските празници за пътуване.
Естествено късно се сетихме и офертата за набелязаната екскурзия в Румъния изчезна. Много бяхме разочаровани. Започнахме да гледаме други предложения и седмица преди това избрахме Гърция и о.Тасос. Започнахме да звъним на туроператорите, с които пътуваме обикновено и...о, учудване - няма нито едно място нито за Тасос, нито за Гърция. Е, така било писано, и без това - рекох си - не ми се ходи на морето, ама да не съм на море:) Обаче червейчето си ме човърка, вече съм се навила да ходя, пък и прочетох междувременно, че април е по-добре да се ходи, че няма толкова народ и е спокойно и красиво за екскурзия. Дъщерята също явно беше разочарована, че ще и досаждаме, та ни насърчи деликатно да си търсим друго:).
Звънях тук там за Албания - няма места. Попаднах на оферта в непозната ни фирма - АБВ Травел, където приятен мъж ми потвърди, че има места, не само за тази, но и за всички дестинации за Великден. Аз: "И за Тасос ли имате места?" Той: "И за Тасос".
Та така се озовахме на тази екскурзия, като фирмата организатор се оказа друга - Валенти 7, екскурзовод ни беше самата управителка Валентина, интересна, забавна, но и малко серт дама, но оправна и с много контакти, рускиня, която от 25 години живее в България, владееща няколко езика.
Тръгнахме рано сутринта, група от 30 човека, през Благоевград, Гоце Делчев и излязоахме през КПП Илинден-Ексохи, наречен КПП Гоце Делчев-Драма, много бързо, учудващо нямаше никаква опашка.
Първата ни спирка (като изключим почивки) е град Драма. Града не е никак малък, както аз смятах.
Изворите на Агиа Варвара образуват невероятен парк в сърцето на Драма. Много подходящо място за разпускане и релакс. Не успяхме да видим археологическия музей и храмовете Агиа Софиа и Памегистон Таксиархон, защото нямахме толкова свободно време, но се насладихме на гъски, патици и лебеди, сред бълбукащата водичка. Докато се разходим не остана време да седнем да обядваме, а никъде в центъра не намерихме нещо, което да се вземе на крак, имайте го предвид. Добре, че имахме в раницата бисквитки и шоколад.
Следваща спирка - Керамоти, тук също не остана време за разходка и разглеждане, за да не изпуснем ферибота.
Пътуването с него отне около 30 минути, времето беше чудесно и се насладихме на морската шир. Ферибота е до Лименас, града, който се води столица на острова и е в най-северната му част. Нашият хотел беше на брега на морето, на противоположната част - южната, в селището Лименария.
Остров Тасос се намира в Бяло (Егейско) море и е един от най-близките гръцки острови до България. Не се слави с безкрайни пясъчни плажове, каквито има в Керамоти, но има свой чар и той е в малките, закътани заливчета, които лятото уви се препълвали с туристи. Затова се развам, че го посетихме през април.
Определено не става за море, дори в северна Гърция си беше по-хладно и от България, но морската шир и морския въздух са особено привлекателни, поне за мен.
Целият път от София до Керамоти е около 360 км, а от там още 30-40 минути с ферибот.
Има легенда за остров Тасос, който стана популярен сравнително отскоро, преди 20 години си беше екзотика да идеш там.
Според древните предания едно от многото еротични приключения на Зевс, върховният бог на древните гърци, довело до откриването на острова.
В тези древни времена финикийският цар Агинор имал трима сина - Феликс, Силикс и Кадмус и една дъщеря, Европа.
В един пролетен ден Зевс се превърнал в бик, отвлякъл красивата Европа и я отнесъл в една пещера на остров Крит. Там, превръщайки се в красив орел, Зевс обладал Европа и от това свещенно съвкупление се родили трима сина: Минос, прославеният цар на Крит, Радамантос, мъдрият законотворец и Сарпидон, първият цар на древна Лиция.
Докато Европа, скрита в Крит се радвала на ласките на Зевс, Агинор извикал тримата си сина и своя внук Тасос и им наредил да не се връщат, докато не намерят сестра си.
Всички те потеглили в различни посоки – Феникс на юг, Силикс – на север, Кадмус по островите. Но дори и съветите на прочутия оракул от Делфи не им помогнали да намерят Европа.
След като търсил на много места, младият Тасос дошъл на острова. Покорен от богатата растителност и хубавия климат, той се отказва от по-нататъшното търсене. Решава да остане заедно с хората си, да основе селища и да експлоатира златни мини. Оттогава островът носи неговото име.
Според друга легенда, Тасос е Островът на сирените и именно неговите малки, закътани заливчета били мястото, откъдето красивите жени с опашки на риба и прекрасни гласове, омагьосвали всеки, чул техните песни. Пак според нея, сирените, които опитали да отклонят Одисей от неговия път, са живели именно тук, на Тасос. Тези малки прекрасни заливчета наистина изглеждат магично, сякаш не са реалност.
Пристигнахме, настанихме се, разходихме се, вечеряхме, потопихме се в живота на острова. Предупредиха ни да си пазаруваме, ако искаме нещо, защото в неделя и понеделник нищо няма да работи.
Ще си призная, че тук за първи път виждам толкова любезни гърци, общата ми представа за тях не е такава, уви. Собственичката на хотела беша просто изключително мила, останалия персонал също, и въобще местните. Не знам дали е случайност.
На следващия ден по програма имахме автобусна обиколка на острова с няколко спирки. Има много какво да се види. И определено това, което се вижда не може да бъде запечатано на снимка, или разказано, красотата на природата наистина стаява дъха на моменти. Цялата обиколка на острова е около стотина километра. Засега не може да се прекоси острова през планината, няма прокарани пътища, дори и пътеки и единствения начин да отидеш на противоположната страна е да заобиколиш.
Ако можех да праменя нещо, то това би било да имаме повече спирки по пътя, откъдето гледките са просто феноменални. За съжаление, това освен, че би отнело доста повече време не е и безопасно да се спира по пътя, има малко отбивки. Естествено се паднахме от страната в автобуса, от която не се вижда добре.
Първата ни спирка е манастира Архангел Михаил. Толкова ме е яд, че нямаше как да направя снимка от пътя, преди изкачването към манастира - великолепна гледка - надвиснал върху скалата над морската шир величествения манастир.
„Свети Архангел Михаил“ е православен женски манастир в южната част на остров Тасос. Подчинен е на атонския манастир Филотей. Той е най-големият на острова.
Както казах по-горе манастирът е построен на върха на 250 м висока скала, надвиснала над морския бряг и тесния залив на Егейско море. Според легендата е основан от монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Веднъж му се присънил архангел, който наредил да бъде построен манастир. Архангелът ударил скалата и оттам потекла светена вода – аязмо. Според историята това е един от малкото запазени манастири, основан през XII век и построен от атонските монаси. От 1974 г. манастирът става женски и е обновен.
В по-голямата си част е недостъпен, но в достъпната за посетители част има два параклиса.
Манастирът съхранява голяма колекция от религиозни предмети, създадени от монасите, както и света реликва – част от пирона от кръста на разпятието на Христос, с който е била прикована дясната му ръка. Пиронът е трябвало да бъде дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Но буря принудила поклонниците да спрат на Тасос и това се приело за божествен знак, че реликвата трябва да остане в манастира.
Всяка година на първия вторник след Великден, манастирът ръководи процесия, която започва от малкото селце Теологос и по специална поклонническа пътека се отива до манастира.
Според религията архангелите се считат за закрилници на гръцките военновъздушни сили и малката църква на манастира служи за място за поклонение на летците. Там те оставят своите дарове – кортици, саби и фуражки, които са изложени в специално помещение, което беше затворено, но ги видяхме през прозореца.
В манастира има красиви цветя и зелени растения, а гледките от него...просто трябва да се видят, не ти се иска да си тръгваш.
Преминаваме покрай приказни заливчета и малки населени места, повечето имат имена с поставено отпред "Скала", с ударение на първото а - Скала Мария, Скала Потамия, Скала Рахони, Скала Сотирус...
Интересна подробност научихме от Валентина, че във вътрешността на острова има същите населени места, но без "Скала" пред тях, дублират се имената - Мария, Потамия, Рахони, Сотирус....
Оказва се, че в далечното минало, когато върлували пирати по тези места, нахлували изневиделица и заграбвали всичко. Затова местните се принудили да устроят своите домове високо във вътрешността на острова, а на плажа (скала) построявали временни постройки, само с най-необходимото, за да може мъжете да съхраняват лодките и рибарските си принадлежности, а всичко ценно държали в дома си, в планината, за да е далеч от пиратските набези.
Чухме и легенда за градчето Скала Мария, наречено още "Стоте Марии", за девойки, които по време на османското владичество, за да не бъдат поробени се качили на най-високата скала, завързали косите си и заедно скочили в морето и се удавили, за да спасят честта си.
Следващата ни спирка, освен за фотопауза е старата столица Панагия.
Панагия е най-традиционното село на остров Тасос с много богата история, започваща преди около 300 години по време на владението на Византийската империя. Намира се на 10 километра от пристанището на Лименас.
Планинско село, с каменни си къщи и покриви, подобно на нашето Лещен, и калдъръмени улици. Построено е на склоновете на планината и предоставя един секващ дъха изглед към морето.
На някои места по тесните улички на Панагия, характерни за тук, трудно може да премине дори и моторче. Построени са били през епоха, при която не са съществували автомобили и транспортът се е извършвал с магарета. Аз видях само една главна улица, в началото на която ни остави автобуса, и ни чака в края и.
Точно в началото има фабрика за зехтин, от където си и закупихме, както и традиционните за острова маслини трубмес, приготвени по най-натуралния начин - осоляват се и се поставят в един вид сита, където се отцежда течността и се получават така наречените маслини стафидаки. На мен са ми вкусни, дъщерята не ги хареса.
Посетихме и черквата в селцето, където по пода имаше разхвърляни маслинови листа (а всъщност после се запитах дали не е дафинов лист?), явно е някакъв обичай, но не разбрах какъв.
После попаднахме на атрактивно сърце, естествено оформено в ствола на чинар, а в близост имаше чешма.
В село Панагия има традиционни чешми, по-точно извори, от които водата извира студена и кристално чиста, има и шадравани между старите къщи.
На обяд приседнахме под огромния хилядолетен чинар, където в една таверна хапнахме чудна гръцка салата и кокореч - традиционно тяхно ястие от чревца и вътрешности на агне (макар турците да твърдят също така). И маците похапнаха - тук, на острова, са на почит и уважение.
Както споменах, всяко село на остров Тасос, така и Панагия има свое пристанище – Скала Панагия, което се намира на 4 километра от селото, на брега на морето.
Всяка година на 15 август в село Панагия се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Главната улица на селото се затваря от всички страни от жителите и посетителите на местността, идващи за да присъстват на празненствата, които са едни от най-големите в Християнството.
Друго характерно за Тасос, освен риболова, маслините и зехтина, е добива на мрамор, навсякъде имаше кариери за добиването му.
Пропуснах да кажа, че други характерни вкуснотии от острова са сладко от орехи, направено с мед, и сладко от зелени смокини, портокали. Меда също е много качествен, по-гъст е и има леко тръпчив вкус. А портокалите, които ни даваха в ресторанта на хотела са най-вкусните, които съм опитвала въобще - много по-сладки, и много по-ароматни, не можех да повярвам какви боклуци ядем тук. Мислех да купя последния ден от Кавала за вкъщи, но уви всички магазини бяха затворени, ей пуст гръцки мързел...
Следващата спирка е Лименас, там където предния ден слязохме от ферибота, но този пък заобиколихме от другата страна на острова, западната. Разходихме се по крайбрежната улица, стигнахме до Агората - площада, където навремето са свиквали жителите при важни събития. Aгoрaта поkрива плοщ c прaвoъгълна форма. Дaтира oт 4-5 вeк пр.н.e, нo рaзkопките cа разκрили мястοтo в средaта на 20 вeк. Cъcтoи сe от οстaнkи на cгради, xрaмoве, светилища, статyи и др.
После седнахме да пием кафе.
И пак обратно по вчерашния маршрут, но без да бързаме. По пътя посетихме бижутерска фабрика. Много съм доволна, купихме подарък за дъщерята, и аз получих:), щото много съм слушкала. А фабриката е на такова място, с прекрасна градина и тераса отпред, че гледката те оставя в захлас и не ти се тръгва. Времето беше ясно и в далечината в морето се вижда и третия ръкав на Халкидики, полуостров Атон.
Прибираме се в хотела доволни и сити от впечатления и красота. Вечерта се разходихме, снимахме залеза, хапнахме на крайбрежната сравнително рано. Голяма част от групата отиде на таверна с жива музика и трошене на чинии, нещо на което ние категорично не искахме да присъстваме:), въобще този тип "купони" не са ни по вкуса (шарен свят). Смятахме да се приберем за малко да починем и после да ходим на предвидената по програма литургия късно преди полунощ, в черквата, до която трябваше да стигнем пеша, а тя не бе много близо, а и по стръмното нагоре. Обаче прибирайки се от вечеря ни стана толкова студено, излезе някакъв северен, силен нвятър, приспа ни се и се отказахме от идеята за литургията, хайде да не се разболяваме зорлем. На сутринта се оказа, че групата се е прибрала от таверната направо, също без да ходят в черквата, така че добре сме направили.
Всеки, който е бил на Тасос, знае за Гьола, и надали в сезона можеш да го видиш обезлюден, макар през 80-те, въпреки че са имали маслинови градини близко до Гьола, местните не са знаели, че съществува, докато някакъв овчар не им казал. Малкият естествен басейн се пълни от водите на Бяло море и е обграден от красиви скали, естествено образуващи гладки и удобни тераси. Пътят за Гьола започва от една малка отбивка до хотел Aeria на пътя, близо до село Астрис. На отбивката има табелка с надпис на ръка и синя боя – Giola. И оттам по черен път след няколко километра се стига до нещо като паркинг с таверна под него. Пътят е проходим за всякакви видове автомобили, дори някаква част е осветена през нощта. И след 15-20 минути се спускате до сами Гьола. Ние не можахме да видим тази красота, позната ни от снимки в интернет, но минахме покрай нея.
Има чудни градчета и селца на острова -Теологос, Кастро, Казавити, където може да отседнете и има за всеки джоб. Плажовете са страхотни - Мраморният плаж – Салиара, Скала Потамия, Ливади, Астрис, Трипити, Металия, Псили Амос, Райски плаж, Астрис, Скала Прино, Лименас, Аспас.
Третия ден ни е свободен почти целия. Лежерно пихме кафе на плажа, закусихме, в хотела се бяха постарали и имаше боядисани яйца и козунаци, освен обичайното, разходихме се и в двете посоки по брега. Снимах, наслаждавах се, снимах, Росен чак ми се скара че съм започнала да снимам в спалните на хората, през прозорците:))
После имаше празничен Великденски обяд със салати, печено агнешко, отново кокореч, пилешко сувлаки, агнешко кебапче, с гарнитури и за десерт сладка баница и баклава. Напитките бяха вино, много беше хубаво, и безалкохолни. Останалите питиета се заплащаха, Росен консумира узо. Посвириха ни на бозуки, не че държах, аз пък точно:), някои потанцуваха, аз пропуснах, тези балкански ритми не са моето, това си е. Тук, обяда мисля, че можеше да е и по-добре, но и така става.
Приключихме късно, към 17 часа и аз отидох да се потопя в морето, крачетата само, не си беше за плаж, макар и слънчево. Росен си подремна:)
На четвъртия ден поехме към дома. Времето го даваха 100 % дъжд, но успяхме да се натоварим между две превалявания. Поехме към Лименас, откъдето пак си хванахме ферибота за Керамоти. Тук вече положението не беше много приятно, защото на палубата духаше силно и валеше, оказа се претъпкъно вътре, но успяхме да намерим две места и се настанихме. Малко подтискащо беше в това мрачно време да се пътува, но важното е, че живи и здрави вече бяхме на материка. От тук поехме към Кавала, където наистина се очакваше дъжд, затова ни съкратиха програмата, за да може и границата да минем по-бързо.
В Кавала обаче времето замря и нито капка дъжд не падна. Успяхме спокойно да се качим до крепостта, от където града се вижда като на длан, а морето днес наистина бе като тепсия, че предните дни имаше вълни. Красота!
Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция. Намира се на срещу остров Тасос. От тук също има ферибот за острова, но е малко по -дълго и по-скъпо пътуването.
Кавала е основан от колонисти от о.Тасос през VI в.пр.Хр. През времето града се е разраствал и в момента е най-голямото пристанище в областта. Много добре е развита търговията с тютюн. А пък ние помним фабриките на Борис от романа "Тютюн", не ги видяхме, на другия край на града били.
Кавала е известен и с чудесните си плажове с кристално чиста вода.
Минахме и покрай Акведуктът Камарес, построен между 1520 и 1566 г. от османския султан Сюлейман Великолепни. Намира се в стария квартал Панагия.
.jpg)
До нови срещи, Тасос, Кавала, Керамоти, ....или друга, непозната ни част, Гърция...
Няма коментари:
Публикуване на коментар