§§§
Какъв тъжен залез!
Никога не си виждал такъв тъжен залез -
всички залези са различни.
Аз си отивам от теб.
Пътувам и гледам залеза. Бял залез.
А уж бялото е за хубаво...
Този залез е тъжен - аз си отивам от теб.
Опитай се да си го представиш -
безброй бели облачета, току що родени,
като петънца от твоите целувки.
Сигурно слънцето целува небето,
както ти ме изпиваш с устни -
до последната капчица кръв - до бяло.
Белите облачета бавно порозовяват...,
после докато се усетиш
са станали червени, кърваво червени,
съвсем такива -
като следи от целувките ти.
Цялото небе почервенява,
чак до синкаво.Прибирам се вкъщи.
Цялата съм огнена.
Всички виждат - била съм при тебе.
И небето е огнено. Като доказателство,
че там е било слънцето.
Постепенно моравите петна ще изчезнат.
Ще стане тъмно, тъмно…
Какъв тъжен залез…
1988г.
Защитено с авторско право