Пиле Тоскана

Необходими продукти:

4 бр. пилешко филе

3 с.л. брашно

1 ч.л. пушен пипер

½ ч.л. сол

½ ч.л. черен пипер

3 с.л. зехтин

1 глава лук

200 гр. чери домати

Щипка сол

½ ч.л. сушен риган

2 скилидки чесън

½ чаша бяло вино

1 чаша пилешки бульон

1 чаша готварска сметана

40 гр. пармезан

200 гр. спанак, при мен замразен

Начин на приготвяне:

Нарязвате пилешки филета на парчета. В чиния смесвате брашното, пушения пипер, черния пипер и сол. Овалвате пилешкото в сместа. Запържвате го в тиган с 3 с.л. зехтин. Когато месото придобие златист цвят го изваждате. Нарязвате на ситно глава лук и черите домати наполовина. Слагате ги в същия тиган. Към зеленчуците добавяте щипка сол, ригана, 2 скилидки пресован чесън и разбърквате добре. В тигана изливате бялото вино и го оставяте да редуцира наполовина. След това добавяте пилешкия бульон, готварската сметана и пармезана. Като разбъркате добре слагате 200 гр. спанак. Когато спанакът омекне добавяте пилешките филета и готвите на слаб огън за 5 минути.

Много вкусно ястие се получи, макар и нефотогенично.

Рецептата е на Jazzy Taste от ФБ групата "Старите гозби и модерните рецепти"

34 години под един покрив...и крем с пъпеш и френско грозде

Денят, от който заживяхме заедно, денят на годежа ни.

Ако има едно чувство, което е най-силно в момента у нас - то това е благодарност! 

За всичките тези 34 години, за всяка година, месец, ден, час и миг от тях! 

И за всичко, с което е бил пълен и пъстър живота ни, защото винаги в него е присъствала неизменно Любовта! 

Късметлии сме, че сме я получили, че сме я получили млади, но и сме горди, че малко или много ние самите сме я съхранили до днес. 

Благодаря! Благодаря! Благодаря!

И нека бъде и с нас, и след нас!

Крема е пълна ицправизация, като трябваше да е сладолед, и дори пренощува една нощ като такъв. После размразих, защото не го одобрих в този му вид (много замръзнал и воднист) и префасонирах в кремче. Първо преди седмица от село донесох френско грозде, с идея нещо да украсявам. После пъпеш се оказа безвкусен, а аз не обичам да хвърлям храна, имах и идея да правя сладолед...

Необходими продукти:

1/2 пъпеш, среден

1 заквасена сметана - 400 гр

1 кен кокосово мляко/сметана

3-4 с.л. + по една на чаша допълнително петмез от фурми, без захар

50 гр натрошен шоколад на ситно, аз сложих готове парченца за украса

захаросани портокалови корички

по 1 ч.л. семена тъмна чиа

плодчета френско грозде за украса

1 пак. желатин

1 пакетче крем за разбиване на Йоткер, сметана

Начин на приготвяне:

Разбива се пъпеша в блендер, да остане на парченца, добавят се сметаната и кокосовото мляко, както и петмеза и пакетчето крем за разбиване и се разбива отново. Изсипват се вътре шоколадовите пърченца и портокаловите корички, както и предварително накиснатия в студена вода и стопен в МВ желатин. Разбърква се и се налива в купички/чаши, наполовина, ръси се чиата и по една лъжичка петмез и отново крем. Отгоре се нахвърлят плодчетата френско грозде.

Патладжан с паста на фурна

Съвсем бърза импровизация от останали два патладжана и купа сварена паста. Ще ви разкажа, защото се получи много, много вкусна, макар и нефотогенична. 

Необходими продукти:

2 патладжана, на кубчета
1 глава лук, на кубчета
1 голям домат, настърган (или два средни)
риган
купа сварена паста
300 мл течна готварска сметана
6 листа нарязано сирене ементал или гауда

олио

сол

Начин на приготвяне:

Патладжана се поставя заедно с лука в тава с малко олио във фурната да се задушат. Следват доматите, ригана и солта, ври до оставане на мазнина. Добавят се пастата и сметаната, оставя се да се сгъсти след което се поставя отгоре плътно сиренето на слайсове. Запича се до зачервяване.

На 55!

 

На 55! Не вярвам, но е факт!

И не защото понякога не се чувствам и на 105, но може би защото някъде в себе си съм останала на 17. Да, точно на 17 смятам, че човек е най- волен!

Дали пораснах? Едва ли - още върша глупости, още имам наивността на дете, още не вярвам в лошото, още съм непоправимо романтик, още силно вярвам в доброто.

Дали остарях? Неминуемо. И това е видно по белезите в усмивката, косите и душата. Защото не се щадих и не пестих емоциите си - нито да се радвам от сърце на всичко и всички около мен, нито да страдам за свои и чужди нерадости, нито да негодувам срещу всяка несправедливост.

Човек, когото много ценя, рожденик наскоро, си бе пожелал да продължи достойно живота си. 

Ще си позволя да открадна това и също да си пожелая никога да не стана, като хората, които не харесвам, никога да не нараня възрастен или дете, и въобще незеслужено да обидя или нагрубя. Имам инстинкта винаги да заставам на страната на слабия в дадена ситуация, което в повечето случаи ми носи беди, но пак не се отказвам, слава богу. Това ми носи удовлетворение. Както и всяко творчество, с което се захвана. И хобитата ми - обожавам да чета, а поняког и да пиша, най-вече поезия, обожавам да създавам вкусна храна в кухнята, обожавам да рисувам, обожавам да създавам дреха, чанта или друго от плат, обожавам ръкоделието, обожавам пътешествията, може би бих си имала и градинка, някъде и някога, в която да засаждам цветя и зеленчуци. Обичам приятелите си и срещите и общуването с тях. Допускам бързо и лесно хората около себе си, но избрани от тях минават "теста" и остават завинаги в сърцето ми. Но най-много обожавам близките си! Времето с тях не ми стига никога, и бих направила всичко за тях. 

Благодаря! За днес! За вчера! За утре! За мен, за теб, и теб! За тук, за там, за сега, и за винаги!

Нека запазя всичко! И добавя още - красота, духовност, мир, здраве и хармония! И дяволите да ги вземат грижите и проблемите, и лошото, и лошите! Нека злото не съществува! 

И тортата!

По тази рецепта, изпълнена в два варианта - в кръглата, за колежките добавих и портокалови сушени корички.

Торта за теб!

Благословението, че ти си избран за мен, а аз - за теб!

Бъди ми само жив и здрав, и до мен!

Честит рожден ден!

Тортата ще е шоколадова, както винаги, в нея ще има сърце, и буква, и любов! Ти знаеш!

Различно винаги има - според желанието, настроението, времето, нуждата..Днешната торта е възможния компромис между вкусна и здравословна, макар и двете да са относителни. 

Необходими продукти:

Блат:

100 гр кокосово брашно
60 гр ленено брашно
30 гр брашно от рожков
30 гр тъмно какао
1 ч.ч. тъмна кафява захар Мусковадо
1 бакпулвер
100 мл олио
4 яйца
ванилия
150 мл кисело мляко

Крем:

500 гр маскарпоне

400 мл кокосово мляко - консерва

200 гр черен шоколад

Глазура:

200 гр сметана

150 гр черен шоколад

Плодове за украса и още 20 гр стопен шоколад

Начин на приготвяне:

Смесват се отделно сухите съставки и се добавят постепенно към разбитите яйца и захар, олиото и киселото мляко. Блата се пече в намаслена подвижна торта с диаметър 22 см. на 200 градуса, до суха клечка. Оставя се да се охлади и се реже хоризонтално на две части, като се внимава, защото е крекъх. 

Разбива се маскарпонето. Кокосовото мляко се загрява с натрошения шоколад и се бърка до аднородност, след което внимателно се добавя към маскарпонето, като се бърка с миксер за кратко, до обединяване, не продължавайте, за да не се разводни.

Сглобява се блат, крем, блат, крем. Не се сиропира, блата е сочен. След кратко стягане в хладилника се покрива с ганаш от загрята сметана и шоколад, разбъркани до гладка глазура. Върху глазурата се редят плодове по избор. Тук пак се изложих, като в кръжока "Ръцете ми пречат" (дъщерята чак не можа да повярва), но някак си това не ми беше важно, времето прекарано с рожденика ми е бе по-ценно, радостта му - също!

Две рецепти за салата с диня

Да ви кажа право, хубава диня не съм яла от дете, напоследък изчезнаха търговците, които около блоковете в София натрупваха на купчини български дини, вече купувам от магазина и почти винаги съжалявам. Ама като тая диня, детио си купих от Лидл, без семки, по-лоша не бях яла - никакъв вкус.

Обаче, много мразя да изхвърлям храна (не че не го правя, но винаги ми е съвестно) и затова  една част разбих с блендера, и кой с добавка, кой не, на мед изпихме. Другата част постоя ден, два в хладилника, докато се сетя - салата! С каквото друго имах се получи това - свежест в чинията.

Салата с краве сирене

Необходими продукти:
диня
черен сусам
сирене
левурда нарязана

сол
оцет
зехтин
горчица

Салата с котидж сирене

Необходими продукти:
диня
котидж сирене
мента
маслини стафидата
оцет
зехтин

И за двете салати не е нужно да пиша рецепта. Динята се реже на кубчета и се обърква с оставалите продукти. Поднася се добре охладена. Харесаха ми и двата варианта, очаквах повече да ми допадне втория, но сбърках - определено първия ми е фаворит. 

Сбогом, батко!

Бях шаферка на сватбата ти, батко...Пазя снимките.

Беше голяма чест за мен. От четиримата, все по-големи братовчеди, само ти ме избра. После се радвах на децата ти, годините минаваха и те пораснаха.
Пораснах и аз, и имах свое дете.

И някъде тогава живота ни раздели. Ако има едно нещо, което харесвах от "онова време", то е близостта между близките роднини...Все повече това не е така.

Края на тази епоха дойде и с безработица, но ти намери ниша, и печелеше добре...Но кризата минаваше през различни етапи, ти рискува, в името на семейството...и сбърка...Обърка живота си, и този на хората около теб. Не знам съдба ли е... Знам само, че никой никога не е застрахован от грешки!
Сгреши не само ти, сгрешиха и всички, които не ти простиха, и не те разбраха, тогава, когато можеха да са до теб.
Лихварите...! Проклети да бъдат! Тези, които съсипаха хиляди човешки съдби...за пари, за много, много пари...Така и не разбрах, успя ли да се измъкнеш от лапите им, защото ти предпочете, скривайки се от тях, да се скриеш от всички...
Но не успя да си простиш и да продължиш живота си нормално.
И аз усещам вина за това, че като всички, улисани в своите грижи, така и не намерих време, не те потърсих, не те намерих, поне да ти кажа, че аз никога и за нищо не те упрекнах, че те разбирах.
Преди няколко години във ФБ намерих децата ти, Мая, общуваме с ... лайкове..
Прости ми, батко!
Прости и на тези, които те упрекнаха и не те подкрепиха, не с пари, а със съпричастност, парите така или иначе отидоха в лапите на онези, на които никога нищо не им стига.
Ти имаше нужда от подкрепа и разбиране...и не я получи. Остана сам.

Обадиха се, за да ми кажат, че теб вече те няма.

Дано...дано си на по-добро място, и нека бог прости на теб за всичко, и прости на всички, за теб!

Дано там, някъде ти е по-леко, батко Стояне!
Светлина по пътя ти!