Торта книга

Празника отмина, тортата показах, а сега идва ред и да пусна рецептата.

Идеята ми дойде спонтанно. Дъщерята е споменавала, че тортите за нейните рождени дни са обикновени, а за зетя все съм правила интересни торти. Затова исках този път тортата да не е просто кръгла и шоколадова. Но каква?!? 

Мислих ли, мислих и изведнъж ме осени идеята тортата да бъде книга. Повода беше, че дъщерята напоследък взе да чете някакви по-сериозни книги, част от които аз съм започвала, но не съм довършвала. Все се каня пак да се пробвам на руските класици, но накрая избирам нещо по-леко и разтоварващо. Та, така - избрах да бъде торта - книга. 

После дълго се чудих затворена ли, отворена ли да бъде тя, гледах снимки, четох рецепти, оказа се, че тортите - книги са бол, не съм аз измислила топлата вода. Накрая се спрях на тази, която видяхте, а рецептата беше компилация от един кекс и крем от една торта, попроменени също. 

Идеята за кремовете взех от Инчето, преди време приготвих фантастичната и торта "Кислород", но там нещо не ми се получи добре блата. Сега  промених освен блата и кремовете, най-вече в съотношението на продуктите. Тортата се получи много вкусна, затова помествам рецептата,  и я препоръчвам. Не е лека, но на нас така ни допада. Количеството е доста, защото се получи и висока тортата, освен че габаритите си бяха солидни.

Необходими продукти за 1 блат :

4 яйца
1 ч.ч захар
1/2 ч.ч. извара 

1/2 ч.ч. заквасена сметана
1 ч.л. сода за хляб 
1/2 ч.ч.олио
1 1/2 ч.ч. брашно с 1 ч.л. бакпулвер

Необходими продукти за 2 блат :

4 яйца
1 ч.ч захар
1/2 ч.ч. извара 

1/2 ч.ч. заквасена сметана
1 ч.л. сода за хляб 
1/2 ч.ч.олио
1  ч.ч. брашно с 1 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.ч. качествено какао

Необходими продукти за 1 крем:

200 гр масло

1/2 кутия кондензирано мляко или около 200 гр

250 гр крем за разбиване от Лидл(може течна сметана)

1 фиксатор за сметана

Необходими продукти за корицата:
200 гр черен шоколад

Необходими продукти за 2 крем:

100 гр масло

4 жълтъка

1/2 кутия кондензирано мляко или около 200 гр

200 гр черен шоколад

250 гр крем за разбиване от Лидл(може течна сметана)
1 фиксатор за сметана

2-3 с.л. с връх какао (наложи се да подсиля цвета)

Продукти за измазване на тортата:
200 гр масло
50 гр пудра захар

Продукти за украса:
500 грама готово захарно тесто за покриване на торти
ядливи бои - цветни и златна
какао
ядлив флумастер за надписите

Приготвяне:
Първо приготвяме корицата - с размер с около 1 см по-голям от този на блатовете.
Очертаваме си точния размер върху хартия за печене. Разтопяваме на водна баня шоколада, изсипваме го върху хартията, най-добре поставена на кухненския плот, на равно. Изравняваме го по размера с нож или с каквото ви е удобно, на тънък пласт, около 3-4 мм. Оставяме да изстине напълно поне за няколко часа.

Разбиваме продуктите за всеки блат, в последователността, която е посочена. Изпичаме ги поотделно върху хартия за печене, в тава около 40/25 см. Изчакваме да изстинат, изравняваме ги и ги разрязваме хоризонтално на две и вертикално на две.
Започваме приготвянето на първия крем. Разбиваме маслото и кондензираното мляко. Отделно разбиваме сметаната, добавяме фиксатора. Смесваме внимателно двата крема.
За втория крем сваряваме разбитите леко жълтъци с кондензираното мляко, бъркайки. Сваляме от котлона, добавяме маслото и натрошения шоколад и бъркаме с лъжица до хомогенност. Разбиваме сметаната с фиксатора и я добавяме към шоколадовата смес.
Ако двата крема не са достатъчно стегнати ги слагаме за малко в хладилника, от маслото и шоколада стягат.
Следва подреждането на тортата.

Върху поднос, аз ползвах стъкло с размер около 40 на 60, поставяме шоколадовата корица. Имах глупостта да измия стъклото с гореща вода, сложих веднага корицата и тя естествено се стопи леко и залепна от топлината, та не можах да я преместя. Върху корицата подреждаме блатовете, като разтворена книга, опитваме се да ги оформим добре, преди да мажем с крем. За тази цел леко изрязваме в средата на книгата, както и косо в края, ако ви е трудно, просто отворете дебела книга до вас и гледайте от нея. Едва тогава мажем крем, като редим тъмен и светъл блат и крем. Завършваме с блат, при мен какаов. Отгоре измазваме цялата торта с масления крем, той заравнява и позволява захарното тесто да прилепне добре.
Следва украсата. Разточваме захарното тесто и покриваме книгата. С ръба на нож очертаваме страниците, преди да покрием, леко с влажна четка, натопена в какао минаваме по страниците, да придадем на книгата по истински вид. С флумастера надписваме. Аз направих и четяща фигурка, полегнала по корем и едно перо, както и разделител за книгата.
За финал с влажна четка, натопена в златната боя и придаваме още по-завършен и празничен вид!

Остана и за всички вас по едно виртуално парченце!

Книгата на живота - ЧРД, дъще!

Всеки сам пише книгата на живота си! Или пък не...!?!
Да, съдбата...може би има някакво научно обяснение твърдението, че "на всеки, каквото му е драснато", но значи ли това, че всички ние ще стоим и наблюдаваме отстрани живота си, а няма да участваме в него, да се опитваме да го, и да се, променяме, учим, опитваме, мечтаем, дръзваме...?
Всеки миг от книгата на живота е една буква, сричките - минути, думата - дни, страницата - месеци и всеки том бележи отминала година.
Искам и пожелавам на дъщеря си, която днес затваря поредния том и започва нов,  да пише своята книга на живота сама!
Да иска, да може, да отстоява, да се бори, да се учи, да почита, да уважава, да обича, да не се примирява, да бъде търпелива, да бъде цветна, да бъде смела, да бъде честна, да бъде талантлива, да бъде одухотворена, да бъде обичана, да бъде съпричастна, да бъде справедлива, да бъде истинска, да бъде интересна, да бъде себе си, да бъде мъдра, да бъде разумна, да бъде интуитивна, да бъде романтична, да бъде добра, да вярва, да бъде богуугодна, да бъде Човек.
Сама да отреди , като главна героиня и  като автор на своя живот, съответното място на всички останали герои в живота си, да изгради с любимия човек щастливо семейство, да режисира и следва целенасочено, всеотдайно и умно своите мечти, да ги постига, да създава нови.
Живота на всеки човек е една книга, една история, написана на хартия, или не, това няма значение. В книгата на своя живот всеки от нас е главния герой, дали добър, лош, велик или обикновен човек.

Аз, с цялото си майчино сърце желая тази книга - живота, на моята дъщеря да бъде книга на един достоен човек, да бъде книга, изпълнена с късмет, с дръзки мечти, с постигнати цели, с истинска любов, с огромно щастие, да бъде интересна книга, да бъде забележителна!
Смея да твърдя, че аз най-добре познавам дъщеря си, вярвам напълно в нея, обичам я безумно и съм сигурна, че Може!
А аз, ще бъда тази, която ще измолва всеки миг божията воля, да бъде тази, диктувана от майчиното ми сърце, да има една сила, която ще я подкрепя и напътства! Нека и Свети Мина, , който почитаме на днешния ден, също бди винаги над детето ми, родено на този прекрасен празник!
Смея да се надявам, че в тази книга, имам мъничко, специално местенце, като човек, готов на всичко за детето си, като човек, чиято най-важна цел и мисия на тази земя е да бъде Майка, независимо дали винаги намирам правилния начин.
Пиша от свое име, само като списвател на личния си блог, но всичко написано е споделено и почувствано и от другата моя половинка, щастливо окичена с титлата "тати".

Честит рожден ден скъпо, наше дете!
Конкретните ни пожелания нека бъдат твоите!
Пиши смело и том след том - хиляди!
Обичаме те!

Торта?!?
Ще имааааа!
Само търпение:))

Ето, готова е!

Живият хляб, кисел хляб от предците ни

„Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки." (Йоан 6:35)

„Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки." Който не разбира отношението си към хляба, не може да разбере другите отношения. Животът започва с хляба. Хлябът, който търсите, ще намерите при онзи орач, който е завършил своето развитие на земята. Той е съвършен орач. Ако има само четирима такива орачи между българите, те ще бъдат велик народ. Ако има само четирима такива фурнаджии, които да пекат хляба, и четирима, които да го продават, българите щяха да бъдат велик народ. Ако има само четирима съвършени българи, които да покажат на другите, как да ядат хляба, велико бъдеще ги очаква. Значи, 4X4= 16. Окултистите събират числата 1 + 6 = 7. Това число показва, че дяволът е хванат. Той е причина за всички злини в света. Някои хора служат на седмия ден. Какво показва този ден? – Човек, който е освободен от всички свои заблуждения; който е влязъл в истината, с цел да служи на новия живот. Казваш на някого: Трябва да си свършил всички науки, да си минал през всички опитности и тогава да влезеш в Божествената наука. Само тогава ще разбереш значението на думата хляб.


„Аз съм живият хляб, и който ме яде, ще има живот във веки." Това е Божия мисъл, дълбоко скрита в тези думи. Като разбереш, какво нещо са хлябът, животът, мисълта и чувствата, ще разбереш отношенията в целокупния живот. Щом разбереш тези отношения, ти ще си съставиш правилен метод за възпитание. Майката ще знае, какво нещо е възпитанието и какво представят човешките отношения. Тя ще знае, как да оре, как да пресява брашното и как да пече хляба. Не е достатъчно само да ядеш хляб, но да бъде той доброкачествен. Ако хлябът не е доброкачествен, не можеш да станеш светия.Питате: Как ще се оправи светът? – Като дойде живият хляб между хората. Тогава ще дойдат възвишените същества на земята, но те трябва да знаят, как да дойдат. Достатъчно е само четирима да дойдат"
Беседа от Учителя, държана на 26 октомври 1930 г., София – Изгрев.

Много отдавна се каня да направя хляб с квас, но все не се решавах - основната причина е липсата на време, другата е, че ми се виждаше много сложно.
Направата на хляба изисква много малко продукти - брашно, сол, вода...това е!

Опитвайки обаче чудесните био брашна на София Мел, реших, че е време да опитам.

Нямам спомен моите баби да са месили такъв хляб, но може пък и просто да не помня:)) Оказа се, че времето, което се изисква за направата на кваса е всъщност по около минута на ден, омесването на хляба също не изисква повече от десетина минути, но...чакането не е никак малко, трябва търпение. Не си обещавам, че ще приготвям редовно този хляб, макар че много ми се иска - и заради всичко, което прочетох, и заради вкуса, който на мен много ми допадна. Не знам внуших ли си, или е така, но усетих че този хляб сякаш е жив хляб, усетих Живота в него, някак си те връща стотици години назад, там, на полето, сякаш пред очите ти е морния орач, които посява зърното, после ширналите се полета с класове, жътварките със сърпове или по-късно комбайните (които помня от ваканциите на село), мелничаря, под чийто пръсти се сипе брашното и пещите, в които нашите пра-баби пекат уханния хляб...всичко това нахлува в мислите с всяка хапка от този хляб. 

Ей така от нищото, след няколко хапки ми изникнаха думите "жив хляб", тогава просто написах н гугъл термина и намерих информацията, цитирана по-горе, от библията, и от беседа на Дънов. намерих много мъдрост, в тези на пръв поглед неразбираеми и странни думи.

Самото приготвяне за мен беше като свещенодействие, сякаш се докосвах до бита на предците ни, върнах се към корените, всякаш вдъхвах истинския живот, неподправения, спокойния, семплия, дадох си сметка, че на човек му е нужно много по-малко, отколкото си мисли - къшей истински хляб, прясна вода...това е живата, истинска храна.

Да, тези мои думи не стоят в унисон с блога ми, предназначен да представя опитаните от мен разнообразни рецепти и продукти, но наистина в такъв момент човек си дава сметка, че би могъл да живее много по-просто, и да се храни много по-просто.

Едва ли това ще промени до голяма степен начина ми на живот и на хранене, защото просто живота се променя независимо от нашите мисли, желания, спомени...но кой знае, някой ден може наистина да се върнем там, от където сме тръгнали...в добрия смисъл, да вземем ценното.




Избрах да опитам тази рецепта и насоки за приготвянето на моя квасен хляб, леко промених.

Рецепта за този жив, истински хляб е за днешния празник, днес имен ден имат моята майка и моята дъщеря - да са ми живи и здрави, нека освен, че носят едно име има приемственост на всичко ценно от баба, на внучка, така, както този хляб оживява през вековете!

Рецепта за ръжен квас:

Продукти:

пакет ръжено брашно

вода

Приготвяне:

Забъркват се  4-5 лъжици ръжено брашно,  с толкова вода, че да стане с гъстота на тесто за кекс. Оставя се  на топло ( близо до парното например) и не се захлупва плътно съда с капаче. Добре е да се бърка с неметален прибор, аз бърках с дървен.  Всеки ден се  подхранва кваса с 2-3 лъжици брашно и още малко вода, така че да се запази началната консистенция. Лека- полека квасът ще замирише на кисело  и ще видите много малки балончета, а квасът ще е увеличил обема си. Вече е готов за ползване. Винаги, когато взимате от него, слагайте отново брашно и вода. Така може да го подхранвате, а значи и да ползвате години наред. Веднъж ферментирал, няма да го изгубите, трябва обаче постоянство.



Рецепта за жив хляб, с квас:

Продукти:
500 г ръжено брашно
1 ч.ч. ръжен квас
1 ч.л. сол
вода- колкото поеме (около 300 ml)

Приготвяне:

Започваме свещенодействието, не си позволих да меся в машината, направих го на ръка.

Прави се кладенче в пресятото брашно, добавя се кваса, хладка вода и сол, само това е!

Омесва се тестото, за кратко, да не е твърдо, защото и хляба ще стане твърд.

Покрива се  тестото с кърпа и се оставя  поне 7-8 часа, за да втаса. В кухнята ми е студено и тестото втасва за повече време. Аз го поставям направо в съда, в който ще пека, като го намазвам с олио и поръсвам с брашно.

Пече се в предварително загрята фурна за  10-15 минути на 200° и после около 30- на 150° . Изважда се и се оставя на решетка, докато се охлади. Завива се в чиста кърпа или се поставя в плик. Консумира се на следващия ден, не е хубаво да се яде пресен хляб с квас.

Аз се реших да опитам, опитайте и вие - това е жив хляб, хляб, който омагьосва, опитате ли го веднъж.

Дано съумявам в това толкова напрегнато ежедневие да го приготвям поне от време на време!

Снимка ще кача по-късно, по технически причини:))

В ремонт сме и без да искаме  затворихме в един шкаф фотоапарата, без достъп до него:)), е, добрах се днес:))

Снимките не са особено добри, но нека ги има.

Салата от спанак

добавена нова снимка дек.2021

Ето тази вкусна салатка знам от Пепи, честно да си кажа, преди години, когато ми я сподели, въобще не си бях и помисляла да ям суров спанак:)), рецептата е простичка, салата, като салата, дори погледнах, че Пепи не я е публикувала, но е много вкусна тази комбинация, затова я споделям. (Хвърлила съм око и на една с пържени круши и синьо сирене.)

Сега се намира пресен млад спанак, още има и хубави домати, направете си я!

Пеп, по памет пиша, но така  я приготвям от години, добре че съм я  снимала:))

Продукти:

300 гр млади листа, дребни пресен спанак
1-2 хубави домата
1-2 яйца, варени
сирене
зехтин
оцет
сол

Приготвяне:

Накъсват се листата или се нарязват, отгоре се поставят нарязаните домати, нарязаните яйца и натрошеното сирене. Салатата се овкусява със солта, оцета и зехтина, може последователно, но първо да е солта, а може и да се приготви дресинг. Разбърква се, оставя се да се овкуси и се хапва с настроение!

Черна гора - Будва

Будва - наричана още "невестата на Адриатика" е разположена на адриатическото крайбрежие на Черна гора - невероятно очарователно, колоритно и многолико място, със своя дух, облик и история, смесени тук вече в по-голяма степен със съвременна, модерна визия.

Градът е известна туристическа дестинация и привлича туристите освен с архитектурата си, и с плажовете и нощния живот.

Безспорно най-впечатляващата част от Будва е Старият град. В миналото е представлявал малък остров, който по-късно се е свързал със сушата, посредством пясъчен провлак.

Сякаш глъчка от отминали времена отеква по калдъръмените улички на старата Будва, а застане ли човек на крепостните стени, вперил поглед в синия безкрай, вижда някогашните галери, носещи се по морето, готови за битка.

Будва е по-малка от Котор. 

Населението на града е от почти 12 хил. жители.

Напоследък на Будванската ривиера се снимат много холивудски продукции. Камбаната и котвата са част от символите на града.

Стария град има 5 входа, а оградните стени са от 5 век.

Районът на Будва е бил населен още от дълбока древност. 

Своето наследство тук оставят 2 големи древни цивилизации – древногръцката и древноримската. 

При силно земетресение от 1979 г. много от къщите в Стария град са разрушени. Днес почти не се откриват свидетелства за това катастрофално събитие - всички  къщи са възстановени в първоначалния им вид, като това отнема 8 години.

Исторически факт от нашата история - през 1002 г. Будин е превзет от войските на цар Самуил и остава в рамките на Първото българско царство до неговия край. 

В стария град има 3 основни църкви - Дева Мария от Пунта - 840 г . - затворена е и не действа. Легенда разказва, че двама испански монаси, разпространявайки по света християнската вяра, попаднали на острова, спасили се от разбита галера се заклеват да построят черква и го правят.

Вътре има галера, златен гълъб и икона.

Католическата Сен Джоан или Св.Иван - 7 в. построена, по-късно е пристроена кула, камбанария и часовник - емблемата на Будва. Вътре се намира иконата на Будванската Света Богородица или Будванската Мадона.

Православна Света Троица се отличава с пъстрата си фасада. Храмът е изграден в началото на XIX век. Пред входа е гробът на един от най-известните писатели и общественици от Будва - Стефан Митров Любиша.

Църквата Свети Сава - еднокорабна базилика, построена по времето на Неманичите, от най-малкия син.

В цитаделата са се съхранявали оръжията, вода, въобще всичко ценно за населението.

Соня ни разказа легенда за името на града - Имало в Будва богата фамилия.

Каменоделеца Марко се влюбва в красивата Елена, от богатото семейство, но родителите и не я дават. Тогава тя се хвърля в морето с думите "кайе едно буду два" - от там "буду два" и името Будва!

Статуята на танцуващото момиче  - това е може би най-яркия символ на града, или поне най-красивия и запомнящ се. 

И тук има легенда - двама влюбени се срещали всяка вечер на това място, но един ден излиза акула и изяжда момчето. Момичето не може да преживее смъртта на любимия и всяка вечер ходи на същото място и танцува, за да я види любимия и да излезе, да се върне при нея.

Плажът край града е доста каменист, но чистотата на водата е изумителна. 

В Будва и около нея има много плажове, но в близост до стария град се намира най-хубавия от тях - Могрен, известен е и плажа на нос Яз.

Вижда се и острова Свети Никола - с много богат растителен и животински свят, казват че има и муфлони, но руснаците са го "завзели" преди 4 години, местните го наричат Хавай.

На пристанището видяхме страхотни яхти, за първи път виждам такова нещо. Соня каза, че доскоро тук е била и яхтата "Северин"- на Медведев, но я нямаше и не можахме да я видим. Малко папарашки подходих, щракайки заедно с яхтите и техните собственици, седнали на по чаша питие в добра компания.

По крайбрежната улица има много заведения, нощни барове и дискотеки, както и безброй магазинчета за сувенири, дрехи и обувки.

Наблизо до Будва е градчето Пераст, описвано, като едно от най-живописните градчета в залива., нямахме го включен в програмата за съжаление. Там е и изкуствения остров с църквата „Мадоната от Скалата“, разположен в средата на залива, и остров Свети Джордже.

Летището в Тиват е на около 10 км.

Будва е буквално на 5 минути от Бечичи и Рафаилович, където бяхме отседнали.

Разходете се с мен и се насладете на менящите се цветове на небето и морето - няма толкова нюанса на синьото...,

Търговския център в Будва

И тук котараните си щъкат на воля.

Плажа, близо до Стария град - нямахме време за плаж, но си постояхме на брега.

Това е острова Свети Никола, навсякъде има фирми, с организирани разходки до него.

В дъното е най-луксозния хотел отсреща,  в Бечичи, показах ви го по-отблизо в първата публикация.

Новото строителство, като навсякъде, дано не прекалят.

И пристанището с лодките и луксозните яхти.

Пред стените сме на Стария град, влизаме от към пристанището. Камбаната на входа.

Църквата Свети Иван

Свети Сава

Цитаделата

Свети  Сава

Света Троица

Много впечатляващи са тези гледки

Имахме възможност да посетим и втори път Будва за  престоя ни, насладихме и се отново!

И една заигравка, логично не така грациозна, но пък ми беше забавно:))

Тепърва ще ви водя и в Дубровник, Хърватия, където също ще хапнем от прословутия им сладолед, и въпреки че аз не съм много по сладоледа, на мен лично ми хареса повече този в Будва, хапнах си  JAFFA - с шоколад и портокалови корички - уникален просто, цената - като нашия Рафи, но несравним на вкус!