четвъртък, 15 септември 2016 г.

15 септември и бонбони с бял шоколад на Марианка

Кой не помни първия учебен звънец?!
Толкова емоции, толкова бликащи чувства...
Първолаци, ученици, учители, родители...едно въодушевено цяло...цяло!
Огромна позитивна енергия, надежда и вяра в доброто бъдеще на тях - нашето бъдеще - децата!
Вдъхновено начало, първа крачка напред - в живота!
Кой от нас, възрастните не си спомня с умиление този ден?
Да, имало е тревоги, да имало е  привидно или не нежелание, но няма човек, който да не е изпитал и трепета на нещо ново, който не е намерил свой добър приятел,  който не е получил, поне минимални знания, умения, кой не се е забавлявал, кой не е плакал...
У кого училището не е оставило отпечатък?
Има ли някой, който не помни с добро чувство поне един свой учител?
Има ли някой, да не е запомнил поне една смешна и забавна история от час, междучасие, лагер, зелено училище...?

Днес звънеца призова в класните стаи за пореден път хиляди български деца, някои от тях за първи път - първолаците!
Нека им пожелаем на добър час и да бъдат здрави!
Нека като техни родители да изградим у тях не само навици за учене, но и как да уважат и своите учители, и своите съученици, нека ги научим да общуват помежду си приятелски и добронамерено, нека не позволяваме, не допускаме агресия, и нетолерантност във взаимоотношенията помежду им.
Нека пожелаем и на учителите успешна година, нека ги подкрепим в нелеката им работа, нека им съдействаме, но и да изискваме от тях да бъдат будители за децата ни!
Нека и ние, техните родители и близки също сме здрави и нека не забравяме, че ние сме на първо място техния пример!


Иска ми се днес, като на празник да има и почерпка в блога, нещо сладичко, но нямам подготвена скоро публикация, затова ще ви почерпя с едни уникални бонбони, по рецепта на Марианка Г., надявам се ще приемете, въпреки, че снимките  са стари:)
И макар дъщерята да е вече отдавна завършила училище, да не говорим пък за мен, винаги се вълнувам на 15 септември и го приемам наистина като един от най-красивите ни празници, достатъчно е само да видя толкова усмихнати хора и цветя по улиците, за да бъде усмихнат и моя ден!


Продукти:

150 гр. бял шоколад
100 гр. масло
4 с.л. прясно мляко
350 гр. пудра захар
ванилия
лешници или други ядки (могат да са сурови, или запечени)
сушени смокини, сушени череши, сини сливи или стафиди

Приготвяне:

На водна баня се разтопяват шоколада, маслото и млякото,  добавя се захарта и сместа се разбива с миксер, добавят се ядките и сушените плодове, нарязани на ситно и се разбърква. Сместа се охлажда и се изсипва в застлана с пекарска хартия кутия от бонбони, изравнява се  и се поставя в хладилник. След като стегне се нарязва на квадрати или правоъгълници.
Аз едните оформих на топчета и правоъгълници, докато сместа не беше напълно стегнала, на първата снимка. Но по-добре се получават стегнали и нарязани. Може да се направят с един вид ядки и плодове, или с няколко.







6 коментара:

  1. О, какви изящни бонбони! Великолепие! Поздрави, Веси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Катенце, в действителност изглеждат фантастично, такива са и на вкус, жалко, че на моите снимки не личи, но ще сменя някой ден:))

      Изтриване
  2. Веси,
    чудесни са бонбоните и точно за празника - първият учебен ден .Аз също имам любими учители, но други са ми създавали много стрес и нерви.А това никак не е хубаво за жалост.И до сега тази учителска професия за мен не е любима, защото за някои учители си спомням с болка и мъка.Не е мястото им в училище.Но има и отдадени на професията, много умни и справедливи учители, които не допускат нито подмазваческите , нито интересчийските истории да се намесват в таланта и знанието на децата.Да е честит празника на учители и ученици !
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, аз тези, които си описала, създаващи стрес, болка и неприятни усещания у учениците, които не гледат обективно и справедливо, които не съумяват да извлекат най-полезното от всяко дете качество, онези, които противопоставят децата, вместо да ги обединяват, аз тях не наричам учители, и си права, че тяхното място не е в училище! Но има, макар и не много, но истински такива, заслужаващи поздравления за празника!
      Съжалявам за лошите спомени, които те карат да се чувстваш така, дори след години.
      Поздрави, Ели!

      Изтриване
  3. Веднага си взимам един бонбон от почерпката :) Нека си пожелаем поредната реформа да не остави децата неграмотни, и да започнем да градим в образованието. Има нужда от постоянство и единност. Дано скоро се случи! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дано, Теди, добри учители все още се намират, системата обаче нещо куца...

      Изтриване