Панагюрище - 2, хълма Априлци

Намира се току над центъра на града, извисен, така, както в очите и сърцата ни стоят високо героите на Априлското въстание.

Построен е по случай честването на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 г.

Изграден е на историческия хълм Маньово бърдо в центъра над града, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието.

Местните жители го наричат съкратено "Боримечката" по името на едноименния герой на Иван Вазов. Негова е и централната фигура на мемориала.

Нямаше как да не се изкачим до горе с колежката, макар по стъпалата  да не е лесно дори в хубаво време, а в снега и леда си беше истинско предизвикателство. Е, успяхме:) През цялото време ме беше страх да не падна, за да не се счупи новия ми апарат:))), а като се качих горе, улисана в снимки не видях, че около мен има само 4-5 тинейджъра от ромски произход, които шумно се смееха и викаха. Направо онемях от страх, признавам - пак за апарата:)), но младежите само ме подкачиха  дружелюбно дали не съм от местния вестник, за да ги снимам, а аз още по-дружелюбно и мило се опитах да им се харесам:)) Та, оцеляхме си и аз, и апарата. Да, признавам, понякога и аз съм предубедена напразно.

В подножието на хълма е най-старата панагюрска църква „Св. Теодор Тирон", строена в средата на XVI в. 

Поглед отвисоко- целият град е отдолу.

Много красиво, снежно, бяло и величествено.

И на връщане.

Паметника на Орчо войвода.

Катедралният храм на Панагюрище е църквата „Свети Георги“ в самия център, на метри от музейния комплекс и площадчето с паметника на Райна Княгиня. Навремето, след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете на черквата. Въстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.

Има още снимки, до скоро:)