Sweet dreams с Нафие

Открихме това място преди около година, дори по-малко. 

Обичаме да пием кафето си навън, особено в хубаво време, а в панелния блок това няма как да стане. Затова избираме слънчеви квартални кафенета, където да ни е приятно да поседнем сутрин в почивните дни или вечер - в работните. 

Разочаровани от обслужването в по-близкото до нас такова заведение, попаднахме на "Сладки сънища" или "Сладки мечти" и неговата собственичка Нафие. Ако я познавах от по-рано (и ако беше се вслушала) не бих я посъветвала да избере това име на сладкарничката - не обичам надписи, които са на английски език, а и твърде банален е израза. Но, това не е важно.
Бях споменала и тук за Sweet dreams.

Но искам да има и специална публикация, защото...така:). 

И, ако освен да споделя, допринеса и за това дори само още един клиент да посети кафененцето- ще съм доволна.

Сигурно има хиляди такива места, където човек да седне и да отмори, да пие едно кафе, да си хапне нещо сладичко и да остане доволен. 

Обаче аз искам да пиша за друго.

За ентусиазма на тези млади хора, които решават да останат тук, в родината си и да се борят.

Сигурно някой ще си каже - каква ти борба, това е просто една продавачка на кафе и сладки.

Не е така. Всяка работа, която се върши с хъс и желание, с усърдие и възможности - заслужава уважение и респект, особено, когато се опитваш сам да успееш, без да чакаш на никого.

Нафие...не е ли красиво това странно име...

Веднага ни грабна интелекта и. Още с интериора, нейно дело. После, полека-лека, при почти всекидневните ни посещения имахме възможността да я опознаем по-добре. Нещо повече, към днешна дата, мога да кажа, че сме приятели. Не може, вечер, прибирайки се да не минем, ако не за по кафе или нещо сладичко, то поне за "да се отчетем" и да видим как е.

Понякога тя ни носи да опитаме от манджите на майка и, понякога ние - нещо домашно приготвено.

Нафие е от едно китно родопско селце, мечтая си да отида и да го видя и на живо, за сега тя само ни е разказвала и показвала снимки. Още почти дете идва в София, водена от желанието си да се образова, да се развива, защото там, на село, алтернатива за нея няма - освен да се задоми, да роди деца и да си стои вкъщи, очаквайки от мъжа си да се грижи за прехраната (как, не е много ясно).
Идва, сам сама, завършва университет, знае освен турски и английски език, и се опитва да живее и да се справя сама с живота. Сменяла е работа, работодатели, занимавала се е с какво ли не. Но иска да успее да направи нещо сама. Като мюсюлманка се е сблъсквала с не един и два предразсъдъка и проблема. Но това не я отказва. Дали е българка или не (но я да видим дали някой ще и се опре по правопис или родолюбие!), дали е християнка или не, не е важно, важно е, че е добър, истински, нормален човек.

Под наем е помещението, живее сама, също под наем. Просто се чудя как това почти дете се е наело да се бори, виждам колко и е трудно, как след едната сметка идва другата, и втората, и третата, понякога трупа задължения, за да зареди торти и сладкиши - трябва да задържи наемите, защото иначе не може да задържи клиентите...Трудно. Опитва се да продава на ниски цени, защото в квартала не живеят кой знае колко заможни хора, но разходите я притискат. На практика за нея не остава нищо. Но тя не се отказва, вярва, че ще успее и дано е така.

Нафие е много красиво момиче, но не с онази захаросана, студена, типична красота, а с вътрешен чар и доброта, които са изписани на лицето и. Всъщност очите и са толкова изразителни, че винаги мога да позная кога е весела, кога е ядосана, кога е тъжна или уморена.

Много е щедра, ако може  - ще почерпи всеки влязъл. Винаги гледа да е чисто, подредено, украсено, приветливо. 

Понякога се отчайва, понякога е ядосана - да не си и насреща - умее с много остри, но точни думи да пресича несправедливи упреци или дразнещи капризи.

Нафие работи  всеки ден, а лятото по 12 часа на ден, няма почивка, няма много време за личен живот.

Вярващ човек е, и за нея казаната дума е всичко, никога не може да те излъже или да постъпи нечестно. 

На различна възраст сме, може да ми бъде дете, различна религия изповядваме, аз съм градско дете, тя - родена в село, на което така и не запомних името, а си приличаме с нея по толкова много неща...Странно нещо е живота.

Толкова много вярваше в мен и ме подкрепяше, когато реших да сменя работата си. На късмет ми е:), твърди, че и ние на нея също:)

Натрупала е мъдрост, не с годините, а с опита, и с това, че е много самостоятелна. Понякога е инат, за което сигурно ще се съгласи най-вече майка и.

Интересно момиче, с нея можем да си говорим за всичко, да обсъждаме какво ли не - от политика, до религия, от изкуство, до прозаични делнични неща, от разкази и спомени за детството или как ни е минал деня, до съкровени и лични неща, като темата за любовта, изневярата, ревността.

Да, влюбена е..., но това понякога не е достатъчно.

Защото времето лети и в един момент вече приоритет трябва да са семейството, децата...

Ние и желаем от все сърце да постигне освен успех в бизнеса, и своето лично щастие, но да не чака то само да се случи, а да бъде неговия създател, ползвател и пазител. Знаем, че е силна и реши ли - ще намери онова неуловимо нещо, което да я кара да се чувства удовлетворена, пълна и завършена. Пък и има нужда да се облегне на силна мъжка ръка, която да и позволи за осъществи мечтите си, тези мечти да бъдат споделени, а те са - да направи изцяло своя сладкарничка, със сладости - собствено производство (даже се шегуваме, че ще ме наеме да сладкарствам:)) през свободното време).

За сега чудесните баклави, кадаифите и тулумбите и са на турски фирми, а тортите и сладките  - на български. Има много голямо разнообразие, държи много на качеството и никога не можете при нея да си купите нещо, което не е в срок на годност, всичко това отива в кофата, за нейна сметка. Преди време не спа три нощи, защото поръчка беше закъсняла и едно дете остана без торта, т.е. получи си тортата със закъснение - безплатно.

Понякога, влизайки в магазин или заведение, не се замисляме колко труд, желание и средства, колко усилия може да коства на човек създаването на едно такова място.

Ако още се питате къде е това приятно местенце, с чаровна собственичка, ще ви кажа - в София, на метростанция "Бели Дунав", на спирката на трамвая, в посока центъра, под диагонал на магазин Била. Седнете, изпийте едно турско кафе или чай, подсладете се с някое изкушение.

Ако нямате време или желание да поседнете, може да си закупите за вкъщи - ще ви бъде опаковано добре в специални красиви кутии за целта.

И не забравяйте - ако влезете с усмивка - с двойно по-голяма ще бъдете изпратен!

Успех, Нафие!