Аурелия...и не само тя:)

По Коледа стават чудеса...
Не вярвах, че живота ще ни срещне скоро.
Познаваме се от 2007 година. Форума на "Гответе с мен" се оказа за мен неизчерпаем източник на приятели.
Пристигнаха с мъжа и от Баку в навечерието на Бъдни вечер. Толкова се вълнувах на летището, докато се появят, че щях да се разплача от очакване...
За краткия им престой се видяхме няколко пъти, гостуваха ни и у дома, много, много приятни моменти изживяхме...Е, един недоставен диван ме попритесни, но пък когато толкова симпатично ти кажат на чаровен български "Аз се извинявам, че ви притеснявам" - мигом притесненията отстъпват място на смеха и шегата:))

Аурелия...
Името е от латински и означава злато. Еми такава е...точно такава, каквато си я представях - и външно, и по характер...А мъжа и - той задмина очакванията ни дори - не познавам по-забавен човек, изключително интересен и с уникално чувство за хумор...от години не се бях  смяла така....Толкова добре се чувствахме всички, сякаш до вчера сме били все заедно. Аля и К. са толкова истински, непринудени, човечни, земни, толерантни, умни, позитивни, забавни, "замечательние"...
Засипаха ни с подаръци, сладкиши, чай, нар, подариха ни и ...нова мечта...

Едва сега сядам да пиша публикацията, когато си заминаха и изненадващо за мен не успявам да намеря думи да опиша колко много съм щастлива от тази среща...
Аля:), Алечка - Малечка:), Фъстъче:), знаеш колко сме мечтали за това:), колко сме си бъбрили от разстояние, колко неща сме споделили и преживели заедно...
Времето заедно отлетя неусетно и ни беше съвсем, ама съвсем недостатъчно, не успяхме чисто по женски да се поразходим, да си подърдорим, но пък чудесно е, че и половинките ни така добре си допаднаха...децата също са впечатлени, макар от беглата среща.
Колко тостове вдигнахме, колко хубави думи разменихме, колко красиви мигове преживяхме.
Просълзихме се на раздяла, макар че се разделихме така, сякаш утре пак ще се видим!
Дано сме живи и здрави всички, дано се сбъднат мечтите ни, дано се видим отново скоро.

И добре, че дойде Аля от хиляди километри за да ни организира и да се видим с още две кулинарни другарчета (и техните половинки), с които си обещаваме също отдавна.
Ирма и съпруга и, както и Голем Дзвер и съпругата му:)
Ще си пийваме с удоволствие дарените ни от сърце пазарджичко винце и ракия:)
Макар срещите да бяха кратки - прекрасни впечатления имаме и от двете семейства, много, много мили хора, обикновени, искрени и неподправени...
Снимки няма да кача от срещите, защото не съм поискала разрешение, ще си ги оставя само за домашна употреба:)

Последните години ми се налагаше да контактувам (макар и служебно) ежедневно с лоши, злобни, завистливи, лицемерни и негативни хора, не преувеличавам - напротив. Наскоро се откъснах от тази зловреда среда.
Но през тази година явно си наваксвам - толкова хубави, добросърдечни, мили, обичливи, състрадателни, искрени, истински хора срещнах, наред със старите ми приятели - намерих нови и се чувствам наистина много щастлива и ентусиазирана от това.
Не че съм се съмнявала в превеса на доброто над злото, но съм приятно изненадана от факта колко чудесни хора има около мен, около вас, около всички нас, само трябва да се огледаме. И...доброто е заразно - да знаете, усмивката ражда усмивка, протегнатата ръка - прегръдка, отвореното сърце - обич!
Благодаря ви, че ви има скъпи мои приятели!
Щастлива съм, че имахме шанса да се запознаем и на живо!
Вярвам, че срещите ни тепърва предстоят и ги очаквам от сега!
За тези, които намериха очарование в гъстата софийска мъгла (туман):)