Още

Понякога си говорим по телефона...той е е на спирката и ме чака (всеки ден), а аз пътувам към него и на крачка разстояние продължаваме разговора, докато се усетим и разсмеем. Все има какво да си кажем, сякаш времето заедно все не достига.
Друг път можем с часове да мълчим, един до друг...и ни е хубаво...
Понякога ме ядосва, друг път аз него, но следващото утро вече е изтрило недоразумението и е преродило любовта с двойна сила.
За близо 30 години на пръсти се броят дните, в които сме нощували разделени.
Липсваме си във всеки един миг в който не можем да се видими и докоснем.
Знам, че силата на мисълта дори в тези моменти ни свързва и пази взаимно!
Ти знаеш, Любов!


Още

Още вятър в косите си имам
с дързък пламък в очите горя
и снагата ми стройна и млада е,
с грациозна походка вървя.

Още мъжките погледи спирам
не отричам, че ласкае това,
но е ценна любовта, която имам,
и не ме плаши днес старостта.

Да, след време и косите ще са в бяло,
и очите - сякаш във мъгла,
ще пълнея ли, слабея - кой ли знае,
и походката ще е едва, едва...

Всеки поглед пътьом ще отвръща
и възхита в никой няма да чета...
Само в твоите очи ще съм си същата -
съхранена ще е мойта красота...

Паднал кичур с обич ще приглаждаш,
във зеницата ми ще откриваш своя свят...
И снагата ми с ръце треперещи ще галиш,
пак ще милваш, ала с обуздана страст...


1.2016 г.

Защитено с авторско право