Предколедно за родителите и децата

Напоследък ме тормози нещо (е, в днешно време хич не е само едно нещото, но тук имам предвид нещо конкретно).

Модерни ли станахме или безчувствени...прагматични или жестоки...та изпращаме родителите си в старчески домове (или така наречените хосписи)...

Нямам правото да обвинявам никого, сигурна съм, че е непоносимо тежко да се грижиш за болен и възрастен човек, сигурна съм, че дори не мога и да си представя за какъв ад става въпрос понякога, аз самата не знам какво може да ми поднесе живота, кой е застрахован и срещу какво...но ми е тъжно...много...

И ми се иска всеки родител да може да изживее докрай дните си не другаде, а в дома си, че децата му са тези, които да трябва да полагат грижи в последните му нелеки дни (да, знам, че и на същите тези деца живота е не по-малко тежък понякога)...

Защото на същите тези родители, когато децата са били малки, също не им е било лесно, също са търпели лишения, будували са нощем, били са уморени, били са млади, искали са да  живеят безгрижно, да имат време за забавления, за себе си, за почивка...но са се грижили за децата си с любов, в лишения, всеотдайно...не са ги оставили в дом за отглеждане...

Защо същите тези деца сега не могат да жертват част от младостта, от времето, от комфорта си и да отвърнат със същата любов и всеотдайност, с които са били отгледани. Защото, както  има родителски дълг, така има и синовен, нали? 

Защо децата, оставящи родителите си в дом, не се вгледат навътре в себе си и да помислят, че дори трудностите, лишенията - и финансови, и като липса на време, да са огромни - си струва, при всички случаи повече от приспаната съвест...

И ако сега ни се струва, че най-нормалното нещо е да отидем ние, когато остареем на едно такова място, дали тогава, когато нашите деца ни предложат това, няма да ни заболи, дали няма да се почустваме тогава нещастни, излишни и разкъсани от мъка...Ако тогава осъзнаем и собствената си постъпка - това ще бъде ли достатъчно да ни утеши...

Искам и друго да подчертая, тук имам предвид Родители, а не просто хора, създали деца,  но не полагали грижи, изоставили ги или дори по-лошо - подлагали ги на тормоз. Вторите, наистина са заслужили участта да останат сами!

Наистина не знам дали съм права, наистина не знам и какви причини могат да доведат деца, гледани с любов, до такова решение да оставят родител в дом.  И дали не хвърлям тежки думи, но...ми е тъжно за тези възрастни хора, дори самите те да казват, че се чувстват добре, аз не го вярвам..., а ако си представя разплаканите им очи, тогава ми става непоносимо...Знам за приказката ""тежък камък хвърли, тежка дума не казвай"...но сега мисля така, и ми е тъжно...

Би ми се искало тези деца, ако наистина нямат възможност да се грижат сами за възрастните си близки - поне да им обяснят, да ги посещават често и да им даряват любов!

Защо стана такъв живота, ние ли го направихме така жесток или той нас..., аз ли съм консервативна и изостанала или прекалено драматизирам нещата...просто си задавам въпроси...
Нека ми простят и тези, които са постъпили по този начин и се чувстват засегнати от написаното - все пак всеки си знае най-добре защо е постъпил така, пак казвам - нямам правото да съдя никого.

Но сега, в навечерието на Коледа би ми се искало да отправя една молитва - Бог да закриля всички деца и всички родители ..., да е благосклонен и да не праща тежки изпитания нито на едните, нито на другите..., би ми се искало всички родители да бъдат всеотдайни и жертвоготовни, а децата им - да им отвръщат със същото..., това е най-нормалното нещо на света! 

Нека Бог закриля и мен и моите близки! 

Нека в тези тайнствени празнични дни, освен с добро настроение, празнуваме Рождество и с повече смирение, повече доброта, нека всички бъдем най-вече Хора и носим кръста си достойно!