В унисон с времето навън случайно (или пък не:)) е ред на поредното стихотворение от поредицата, писана преди толкова години...
Факела любов 16
§§§
С бяла роза и черен чадър
ще ме чакаш навън под дъжда...
Аз ще дойда - прозрачна роса -
твоите чувства докрай да изпия!
Аз ще дойда, там във нощта...
и така, като приказна фея,
без да знаеш, че спрял е дъжда -
със косите си ще те залея.
Ти ме чакай навън под дъжда…
1988г.
Защитено с авторско право
Весе, прекрасно е!
ОтговорИзтриванеТолкова чувствено, във всеки миг от тази среща надникнах...
Обещаващо и нежно.....
ОтговорИзтриванеЕх, че магия... Само ще си помечтая, Веси!
ОтговорИзтриванеЧувственост и нежност!
ОтговорИзтриванеАля, Миленка, гери, Хриси, радвам се, че ви докоснаха стиховете! Прегръщам ви, момичета!
ОтговорИзтриване