понеделник, 1 декември 2014 г.

Виртуалното приятелство или Бакинска довга

Виртуалното приятелство...

Едва през 2006 година открих, че кулинарията за мен е не само ежедневно задължение, а хоби, което ме успокоява, вдъхновява, донася уют в душата и дома ми. Разбира се и преди това си готвех с желание и любов. Но един ден, търсейки рецепта в нета, попаднах на кулинарен сайт, където пиша и до днес. Всичките ми виртуални познанства се въртят около него.  Разбира се в кулинарното пространство има хора с различни характери и интереси, а контактите с тях освен, че са безкрайно приятни ме обогатяват и зареждат.  Принципно си мислех, че е глупаво да общуваш зад монитора. Донякъде е така, но пък е възможно анонимния зад екрана  да се окаже безценен приятел и човек. Преди време се опарих, останах с потъпкани очаквания, емоции, разочаровах се. Но...намерих през годините и истински приятели сред тези среди - и това е най-ценното.
Понякога ми се струва невъзможно да нарека "приятел" човек, когото не съм виждала. Но как да наречеш някого, когото не просто "познаваш" в нета, а сте споделяли,  помагал ти е, знае за теб дори повече от хора, с които общуваш всеки ден...не можеш да го наречеш просто "познат", да го слееш с всички, с които  контактуваш в нета ежедневно. "Евентуален приятел"...малко е...нека бъде "виртуален приятел". Имам няколко такива приятели (а дано да стават и повече) и се надявам, че единствено времето и случайността ни делят от едно истинско приятелство и в реалния живот!


Аля, Аурелия, Аура, Алекса, Златка, Алечка - Малечка...от Кулинарни пътешествия и още нещо". 

С нея се познаваме много отдавна, не помня точно от кога, но едва през последната година симпатиите ни прераснаха в такова виртуално приятелство. Някаква невидима връзка ни свързва. Толкова сходни разбирания имаме за нещата от живота, а сме живели винаги толкова далеч една от друга, живота ни е различен...Да се чуди човек. Усещам я като сестра, каквато никога не съм имала. Мога да и разкажа всичко за себе си, както и тя на мен и съм сигурна, че ще ме разбере. Ден, два ако не си пишем и ми липсва контакта с нея. Можем да си бъбрим с часове. Тя е съхранила в себе си толкова ценни качества, толкова е земна и едновременно с това изискана. Рязка и непримирима, но и нежна, ранима, склонна към емпатия. Мислех, че ще е лесно да го напиша, но не е - аз просто усещам, че Аля е прекрасен човек и приятел и ... не мога да го обясня. Знам, че един ден ще се видим с нея и тогава просто всички наоколо трябва да ни оставят няколко денонощия да се наприказваме...:))
Закъснях доста с тази публикация, но  явно така е трябвало да стане. 
Аз получих първа подарък от нея през септември, когато нейни познати пътуваха от Баку за София. По тях изпратих и аз своя, за което Аля вече сподели, изпревари ме пъргавелката, ама нали е по-млада::))
Аз исках да приготвя нейна рецепта и тогава напиша тези редове. 
Направих кюлча, но не ми се получи добре и исках пак до повторя. 
Затова днес спонтанно реших да пусна тук първата рецепта на Аля, която приготвих (отдавна) от Азербайджанската кухня и много, много ми хареса. Изключително интересен вкус, който досега не бях опитвала. Не знам дали сега е подходящ сезон, защото Алечка я препоръчва за разхлаждане, но ако имах продуктите бих я спретнала веднага. Малко промених според наличното тук, но така и не намерих пресен кориандър.


Бакинска Довга 





Продукти:


2 кофички кисело мляко
1 кисело мляко за пиене
500 гр заквасена сметана
гореща вода
1 яйце
2 с.л. брашно
1/2 ч.ч. ориз
50 гр масло


Зелении:


1 връзка магданоз
1 връзка копър
1 връзка киселец

2-3 стръка мента
500 гр спанак
200 гр консерва нахут
сол

Всички измити зелении се нарязват на ситно. В тенджера изсипваме млеката и заквасената сметана,  яйцето също и разбиваме добре. След това слагаме и  брашното, пак разбъркваме, да не останат бучки.  При непрекъснато бъркане с дървена лъжица добавяме горещата вода. Сместа трябва да се получи по рядка от боза. Слагаме и измития ориз. Поставяме тенджерата със сместа на среден огън и бъркаме  докато заври. Ако не бъркаме супата ще се пресече. Трудоемко е, но резултата си заслужава. След като заври намаляваме котлона и продължаваме да бъркаме докато ориза не бъде готов. Слагаме 
зеленията и също бъркаме, след това и маслото, ври около 5-7 минути. Докато готвите сол не се слага, защото ще се пресече. Готовата супа я махаме настрани и я оставяме незахлупена да изстива. След като е напълно изстинала слагаме нахута и солта. Оставяме поне за 2 часа в хладилника, а най добре за следващия ден, когато вкуса й невероятен.

  



А ето го и невероятния подарък, който получих от Аля - шал от естествена азербайджанска коприна и с абсолютно естествени багрила. Подбрала го е с цвета на морето, на нашето Черно море, което тя толкова обича. Прекрасен е. И ми отива, може да не виждате добре, но е така :)) Получих и подправки, някои от които вече ползвах.





Аля, прегръщам те и се радвам, че те има, вярвам в нашата скорошна среща и в истинското ни приятелство! Прегръдка, Малечка!


16 коментара:

  1. Веси, тези виртуални приятелства са чудесни!
    Пожелавам ви да се видите и реално!
    Прекрасен подарък и много интересна рецепта.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. :)И двете сте прекрасни момичета!...Много сте сладки:)

    ОтговорИзтриване
  3. Богата си с приятели, Веси,
    чудесни са и виртуалните, с пожелания да станат и реални!
    Много хубави нови идеи и рецепти предлагаш -
    благодаря, поздрави за теб и хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  4. Eх,че приятно ....много вълуващо е това.Дано се видите по-скоро!и двете сте много готини-с тебе поне сме се виждали и много се радвам за това.
    Хубав декември,Весенце!

    ОтговорИзтриване
  5. Забравих да ти кажа,Весе-прекрасна си на тази снимка!

    ОтговорИзтриване
  6. Чудесно е това приятелство, Весе! Радвам се и за двете ви! Снимката ти е страхотна! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  7. Ех, Весе, как ви се радвам само! Страхотни момичета сте и двете с Аля - мили, нежни, талантливи, интересни и много забавни! Виртуалните приятелства са едно друго богатство, а когато то продължава с години, няма начин да не прерасте и в нещо повече. Пожелавам ви и скорошна реална среща, топла и вълнуваща!
    Довгата (аз я наричам супа) не съм приготвяла, но правих преди време нещо подобно, по турска рецепта и мога да предположа какъв вкус ще има и тази. Оставям рецептата за пролетта, когато зелениите са буйни и със по-богат вкус.
    А подаръкът от Аля ти отива много, Весе. Сякаш точно за тебе е рисуван - прекрасна си!
    Топъл, весел и щастлив декември ти пожелавам, мила! Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  8. Веси, от сърце ти желая все такива близки до сърцето ти хора да са около теб. ;) Понякога разстоянието просто няма значение! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Прекрасно виртуално приятелство, Веси, с пожелание по-скоро да стане и реално!
    Чудесен подарък, много си елегантна и със стил!
    Сърдечни поздрави с пожелание за весел декември! :)

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря ви момичета!
    Дани, Миленски, Валя, Гери, Хриси - интуицията ми подсказва, че сте добри хора, ще се радвам да имам шанса да се опознаем с вас по-добре, не се съмнявам, че във всяка ще открия чудесни качества.
    Ирме, с теб си кореспондираме отдавна и също като с Аля припламнаха симпатии и си чакам обещаната среща:)!
    Дианка, Живе, познаваме се и на живо и всяка от вас е по своему прекрасна!
    Компанията на всички ви ми е безкрайно приятна!

    ОтговорИзтриване
  11. Ах, Веси, толкова мило и красиво си го написала! Права си, във виртуалното пространство човек може да открие истински приятели. Много се радвам на вашето приятелство с Алия, тя е прекрасна, ти си прекрасна. Прегръщам ви! * шалът наистина много ти отива и ти си голяма сладурана!

    ОтговорИзтриване
  12. Весе, мила приятелко!
    Днес видях публикацията ти ..прочетох и се разплаках..Аз съм само един обикновен човек. Но смятам, че съм доста искрен и затова си патя често :)))..по точно през целия си живот... Не знам дали всичко това, което ти написа за мен съм аз, но ти благодаря за топлите думи. Аз нямам много приятели, поради определени обстоятелства в живота. Но тези които имам са ми истински. И ти си една от тях. Вярное, че мога ти кажа всичко и най-съкровенното, защото знам, че ти ще ме разбереш, ще го запазиш само за себе си и никога няма да ме упрекнеш, а обратното ще опиташ да ме разбереш. Съдбата ми даде теб и аз съм й благодарна. В наше време трудно е да намериш приятел, истински приятел.

    Ако е рекъл Господ, ще се видим догодина...Плана е готов, само да подготвим материалната част :))))

    Прегръщам те силно, мила моя Весе!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ах ти - сега и аз ли да плача:)) Съдбата си знае работата, не е случайна срещата ни, а и реална вярвам ще има скоро! Далечни прегръдки ти пращам сега! И половинките ми се струва ще си допаднат - ще си говорят за bmw - та (за останалите четящи - това е една наша тайна шега) и разни други работи:))

      Изтриване
  13. Аааа Весе много си назад...то БМВто вече е история..сега на мода е Порше Каен...:))))))

    А шала много ти отива, когато го видях не знам защо реших, че е точно за теб ...мисля, че улучих...

    ОтговорИзтриване
  14. Голям смях ще падне, или ние ще проговорим азербайджански, или Кямран ще си го направим българин:)) Улучила си и още как, абе направо си се улучихме с тебе!

    ОтговорИзтриване