Неделната питка на Ваня за понеделнишкия Архангеловден

Да са ми живи и здрави мама и дъщеря ми!

На първата - спокойно ежедневие, на дъщерята - много късмет и щастие!

Майсторка си е Ванчето в тестените, но и не само. Тази прекрасна питка е и ефектна и много вкусна, дори престояла. Непременно я опитайте.  Не съм променяла нищо от рецептата, много е точна и сполучлива. Правила съм я по друг повод преди време, но ви я представям днес, а днешната - започвам след малко.

Необходими продукти:


175 мл прясно мляко
25 г прясна мая
2 ч.л. захар
70 г кисело мляко
1 яйце
100 мл олио
1/2 пакетче бакпулвер
1 ч.л сол
Около 500-550 г брашно за меко тесто

1 яйце за намазване

сусамово семе за поръсване  



Начин на приготвяне:


В топло, прясно мляко добавете мая, захар и 1 с.л. от брашното. Оставете да шупне.
В пресятото брашно добавете сол, бакпулвер, кисело мляко, леко разбито яйце, олио, шупналата мая и замесете меко тесто. Осатавете да втаса. Аз месих в робота.
Втасалото тесто разделете на:
6 части от по 80 г и оформете топчета.
7 части от по 63 г и оформете топчета.

1-то топче от 63 гр се разточва на елипса,  която напречно на дългата страна се прорязва на ленти до средата. Завива се, като се почва от ненарязаната страна по дължина на фитил, който се навива на охлювче и се поставя в центъра на тавата - 26-28 см. Останалите 6 топчета от 63 гр се нареждан около охлювчето. Всяко от големите по 80 гр топчета се разточва също на елипса, която се нарязна напречно, но този път на късата страна на ленти, само в единия край, около 4-5 см. Навива се фитилче, като се почва от ненарязаната къса страна, което се поставя зад всяко топче в тавата, като леко се извива дъгообразно.

Обяснението е сложно, но направата е лесна. Ако ви е трудно, погледнете в блога на Ваня, която се е сетила да снима поетапно, за разлика от мен, че все бързам аз:)) Оставете да втаса.

Намажете с леко разбито яйце, поръсете топчетата със сусам и печете в загрята фурна на 180 градуса.

 

Орфееви скали, Смолянски езера и пак в Смолян

Нашето планинско пътешествие продължава тук, макар да се случи още през май, не успях да оформя публикация.

Първата ни цел за деня са Орфеевите скали.

Орфеевите скали са разположени под връх "Снежанка" в Пампорово. Разходката е по добре маркирана пътека.

Така, че изкачваме се отново до връх Снежанка, този път с кола ни оставят на върха.

За разлика от зимата, а и лятото, когато е пълно с хора, пролетта е спокойно и тихо, заведенията и хотелите са празни и затворени. Натъкваме се само на хора, които разтребват и се подготвят за следващия сезон.

От върха следват около 700 м. през рядка горица и стигаме до беседка с барбекю до нея .

От беседката остават само стотина метра до самите скали, а от там се открива, като на длан внушителна гледка към долината на Смолянските езера, които са пръснати из нея. В миналото езерата са били повече, но в наши дни са останали едва седем. Зелените ливади, с китните хотелчета из тях, заобиколени от близките върхове, смърчовете, боровете и елите, напомнят на някой алпийски пасторален пейзаж.

Като цяло целия маршрут е много лек, но когато застанете на самите скали си е доста опасно.

Присядаме и очаровани от гледката, която природата е нарисувала изпадаме в безвремие. Уверявам ви, няма по-добър релакс от този, само ние двамата и един прекрасен свят, съвършен свят. А под нас - Смолянските езера, в които се оглеждат стволовете на вековните дървета, и диплите на Родопа, които се сливат със синьото небе.

Същата тази, забулена в тайнственост, Родопа планина е майка на мистичния герой – певецът, поетът и музикантът Орфей. Легендите разказват, че любувайки се на същите пейзажи, на точно тези скали този древен родопчанин се е вдъхновявал за своите песни. Седял и свирел на арфата си, а песните се носели из целите Родопи.

Истина е написаното на една от беседките по пътеката за „Орфеевите скали“ – „Там, където въздухът се разрежда, сърцето става по-голямо.“

От Орфеевите скари тръгваме пеша надолу през гората към езерата. Гледайки ги от горе ни се струва, че току след минути ще сме долу при тях. Тежък преход се оказва обаче. Пътеката е маркирана добре, и няма как да се загубиш, нооо, това не е пътека, а доста труден за преминаване терен, всред гъста вековна гора, с нападали дървета, камъняци и изключително стръмно. Не го правете сами, като нас - опасно е да се спънеш и контузиш, при което няма как да те извадят, опасно е да не завали и загърми, опасно е от змии, и от мечки. Но усещането, че си сам в цялата гора е невероятно, направо се сливаш с природата. Ние сме пишман туристи, не сме подготвени, но оказа се - смели и безрасъдни. Както и да е, разминаха ни се опасностите и ни остават само страхотните спомени!

Отсъствието на хората, макар и за месец-два е върнало непорочността на природата. В клоните на дърветата чуруликат всякакви птички, дори и нощем, и създават чудни мелодии.

След доста време (часове) слизане  накрая сме в подножието.

Смолянските езера са пръснати навсякъде по долината на река Черна, в Букова планина,

Не съм сигурна точно кое езеро как се нарича, от тези, които видяхме, защото нямат обозначение, ориентирахме се по описанията.

Най-голямо е Тревистото (Тревното) езеро от което е останало не повече от 10 на 10 метра, а най-дълбоко е Мътното езеро – 4,5 м, което е и най-високо разположеното – на 1500 м.

Около 30% от площта на Тревистото езеро е заета от торфен пласт с дебелина около 1 метър. На него през лятото растат буйни треви, откъдето произлиза и името му. Близо до него е изграден параклиса „Свети Дух“, който не работеше.

Останалите по-големи езера са Платеното езеро, Бистрото езеро, Силажа, Милушевското езеро и Лиляковото.  Тревистото и Бистрото езеро са свързани помежду си с речен ръкав.

Първото езеро, слизайко отгоре, според нас е Мътното езеро.

Гледката е впечатляваща и спира дъха ви. Закътано в гъста смърчова гора, която трудно позволява на светлината да достигне до водата, и поради това тя изглежда тъмна и мътна.

Първите три езера определено са най-красивите. Разположени са току под високите Орфееви скали - Тревистото езеро, Бистрото езеро и Мътното езеро

Казват, че малко по надолу по поляните, на около 200 метра под Бистрото езеро има малко изворче, чийто води вероятно идват от езерото. Ние не го видяхме. Съществува легенда, която разказва как навремето един овчар загубил стадото си овце в езерото, опитал се да ги спаси, но те потънали и никога повече не ги видял. Ядосан, овчарят захвърлил гегата си в езерото и си тръгнал. Минало известно време и хората, работещи покрай реката до село Бостина, сега квартал на Смолян, намерили гегата на овчаря в реката. Учудването било наистина голямо, тъй като езерото отстои на разстояние над 20 км. от извора, през планини и поляни, било необяснимо за тях как гегата се е озовала в реката. Възникнали много предания и легенди за Смолянски езера. След години бил направен опит. В горните езера пуснали зелена боя, която след няколко дена се появила при тепавицата в Бостина. Оказало се, че в земните недра има връзка между Езерата и изворите в околността на Бостина.

Разглеждаме трите езера, но други не виждаме. И тук се оказахме отново неподготвени. Не знам защо смятахме, че близо до езерата има път, от където да хванем превоз до Смолян или Пампорово. Тъй като такъв не се виждаше се наложи да звъним на нашите домакини, които казаха, че има два начина да се приберем - нагоре до Снежанка, и от там отново надолу до Пампорово (Лифтовете по това време на годината не работят) или надолу пеша до Смолян. Избрахме надолу, разбира се. Но това ни коства още поне 10 -15 километра, уви повечето вървяхме по банкета на  шосето (ако разбере дъщерята, ще стане лошо). Можеше да пътуваме на стоп, но все си мислехме, че е близо.

Доста изморени, пристигаме в Смолян в много късен следобед, пием по кафе, хапваме родопско кисело мляко със сладко от боровинки и си хващаме маршрутката до Пампорово. Прибираме се вечерта прегладнели и вкусно си похапваме от вечерята на готвача Цецо. Обещала съм следващия път да му подаря книгата на Манчев и Шишков!

За Родопите не може да се разкаже с думи, тази планина трябва да се почувства. Удиви ни с кръшната си снага, с тучните си поляни, издига в небето високи върхоне и вековни дървета, омая ни с бистрите си очи – езера, крие тайни в дълбоките си пещери, спуска коси в изумителни водопади. Сменя сезонната си одежда - цветната пролетна наметка, ефирния и слънчев летен воал, пъстрата есенна дреха или бялата зимна пелена. Ние се насладихме на пролетно-летната и красота, но със сигурност пак ще се върнем.

Хайде с нас, да се спуснем от Снежанка, та чак до Смолян!

Орфеевите скали. Виждат се и две от езерата.

Мътното езеро

Тревистото езеро

И Бистрото, свързано с ръкав с Тревистото езеро.

Тръгваме към пътя за Смолян.

След няколко часа вече сме в града.

До нови пътешествия:)

Курорт "Св.св. Константин и Елена", август 2021

Тази година основното или по-скоро първото ни море беше този курорт. Северното Черноморие не ми е на сърце от дете, пробвахме преди няколко години и на Кранево и Албена, никак не ни хареса и се бяхме зарекли, че повече крака ни няма да стъпи от Варна нагоре. Е, да, но нали все пак изследователския дух те предизвиква непрекъснато, да опиташ и някъде, където не си бил. Та така, появи ни се възможност за Константин и Елена, и ето ни тук. Курорта не е никак лош, впрочем. Недоволни сме от обслужването, храната и отдалечеността до плажа, на мястото, където отседнахме. Иначе е красива и дивата част, и направената, въпреки кичозността на крайбрежните хотели, но имаше и своя чар дори това. Снимките ми се свалиха в обратен ред, но това няма значение, нямам и време да ги редя хронологично една по една. На места, точно пред най-луксозните хотели плажа е изкуствен и малък, а морето отвратително мръсно, получава се като заблатяване, но учудващо имаше потопили се. На плажа "Слънчев ден", обаче, който е по-скоро по старата част на курорта, по на север морето беше като сълза, плажа просторен и нямаше много хора. Като цяло курорта изглежда доста празен, но то е само защото сме свикнали на юг всичко да е пълно на макс. Тук храненето е по-скоро включено в нощувката и става по хотелите, няма толкова места за хранене, като по южното Черноморие. Има две огромни заведения, но от тези кръчми в битов стил, с чалга и народна музика на живо, каквито не понасяме. Опитахме да хапнем първата вечер в култовото THE BAY – Beach & BBQ, на самия плаж, но се оказа, че е със запазени места до края на престоя ни. Та, вечеряхме в едно семейно ресторантче в центъра, което затвори за нови посетители в 21 часа, което ни шокира. Пак за сравнение ще кажа, че на юг не знам изобщо затварят ли ги, и ако да - то това става по късни доби, доста след полунощ.

Вечер си правехме много приятна разходка покрай морето, крайбрежната криволичеща между хотелите улица е много приятна, както и новоизградения кей. Приятно е също да седнеш и изпиеш коктейл в някое от заведенията на брега, с чудесна гледка към морето. Има и пейки, от които да се насладиш на шума на вълните и осветената вода. В близост до брега в морето е поставена статуя на Нептун, която изглежда доста внушително и нощем, осветена от прожектори, и денем, проблясваща на слънцето. Исках да стигна до нея за снимка, но половинката не ме пусна, загрижен да не се удавя, то до кръста водата там, ама...

Разходихме се до Варна един ден.  Мислехме да посетим и ботаническата градина, която ни беше на 5 минути, но така и не намерихме време, да не изпуснем плажа:)) и почивката по леглата с книжка следобед. Е, поне си починахме. И да отбележа за протокола, че за първи път от 20 години не бях нон стоп на телефона служебно...с две думи - истинска почивка.

Варна

Имаше някаква делегация, много бяха сладки тези строени пингвинчета:)

Морската градина - имаше базар на занаятите, обичам да ги разглеждам.

И отново в курорта.

И по-луксозната му част пред хотел Приморски, вила Чинка и Астор Гардън.

И нощния курорт с лоши снимки:)

Малкия плаж пред Тhe bay