събота, 6 ноември 2021 г.

Орфееви скали, Смолянски езера и пак в Смолян



Нашето планинско пътешествие продължава тук, макар да се случи още през май, не успях да оформя публикация.
Първата ни цел за деня са Орфеевите скали.

Орфеевите скали са разположени под връх "Снежанка" в Пампорово. Разходката е по добре маркирана пътека.

Така, че изкачваме се отново до връх Снежанка, този път с кола ни оставят на върха.

За разлика от зимата, а и лятото, когато е пълно с хора, пролетта е спокойно и тихо, заведенията и хотелите са празни и затворени. Натъкваме се само на хора, които разтребват и се подготвят за следващия сезон.

От върха следват около 700 м. през рядка горица и стигаме до беседка с барбекю до нея .

От беседката остават само стотина метра до самите скали, а от там се открива, като на длан внушителна гледка към долината на Смолянските езера, които са пръснати из нея. В миналото езерата са били повече, но в наши дни са останали едва седем. Зелените ливади, с китните хотелчета из тях, заобиколени от близките върхове, смърчовете, боровете и елите, напомнят на някой алпийски пасторален пейзаж.

Като цяло целия маршрут е много лек, но когато застанете на самите скали си е доста опасно.

Присядаме и очаровани от гледката, която природата е нарисувала изпадаме в безвремие. Уверявам ви, няма по-добър релакс от този, само ние двамата и един прекрасен свят, съвършен свят. А под нас - Смолянските езера, в които се оглеждат стволовете на вековните дървета, и диплите на Родопа, които се сливат със синьото небе.

Същата тази, забулена в тайнственост, Родопа планина е майка на мистичния герой – певецът, поетът и музикантът Орфей. Легендите разказват, че любувайки се на същите пейзажи, на точно тези скали този древен родопчанин се е вдъхновявал за своите песни. Седял и свирел на арфата си, а песните се носели из целите Родопи.

Истина е написаното на една от беседките по пътеката за „Орфеевите скали“ – „Там, където въздухът се разрежда, сърцето става по-голямо.“


От Орфеевите скари тръгваме пеша надолу през гората към езерата. Гледайки ги от горе ни се струва, че току след минути ще сме долу при тях. Тежък преход се оказва обаче. Пътеката е маркирана добре, и няма как да се загубиш, нооо, това не е пътека, а доста труден за преминаване терен, всред гъста вековна гора, с нападали дървета, камъняци и изключително стръмно. Не го правете сами, като нас - опасно е да се спънеш и контузиш, при което няма как да те извадят, опасно е да не завали и загърми, опасно е от змии, и от мечки. Но усещането, че си сам в цялата гора е невероятно, направо се сливаш с природата. Ние сме пишман туристи, не сме подготвени, но оказа се - смели и безрасъдни. Както и да е, разминаха ни се опасностите и ни остават само страхотните спомени!

Отсъствието на хората, макар и за месец-два е върнало непорочността на природата. В клоните на дърветата чуруликат всякакви птички, дори и нощем, и създават чудни мелодии.

След доста време (часове) слизане  накрая сме в подножието.

Смолянските езера са пръснати навсякъде по долината на река Черна, в Букова планина,

Не съм сигурна точно кое езеро как се нарича, от тези, които видяхме, защото нямат обозначение, ориентирахме се по описанията.

Най-голямо е Тревистото (Тревното) езеро от което е останало не повече от 10 на 10 метра, а най-дълбоко е Мътното езеро – 4,5 м, което е и най-високо разположеното – на 1500 м.

Около 30% от площта на Тревистото езеро е заета от торфен пласт с дебелина около 1 метър. На него през лятото растат буйни треви, откъдето произлиза и името му. Близо до него е изграден параклиса „Свети Дух“, който не работеше.


Останалите по-големи езера са Платеното езеро, Бистрото езеро, Силажа, Милушевското езеро и Лиляковото.  Тревистото и Бистрото езеро са свързани помежду си с речен ръкав.

Първото езеро, слизайко отгоре, според нас е Мътното езеро.

Гледката е впечатляваща и спира дъха ви. Закътано в гъста смърчова гора, която трудно позволява на светлината да достигне до водата, и поради това тя изглежда тъмна и мътна.

Първите три езера определено са най-красивите. Разположени са току под високите Орфееви скали - Тревистото езеро, Бистрото езеро и Мътното езеро

Казват, че малко по надолу по поляните, на около 200 метра под Бистрото езеро има малко изворче, чийто води вероятно идват от езерото. Ние не го видяхме. Съществува легенда, която разказва как навремето един овчар загубил стадото си овце в езерото, опитал се да ги спаси, но те потънали и никога повече не ги видял. Ядосан, овчарят захвърлил гегата си в езерото и си тръгнал. Минало известно време и хората, работещи покрай реката до село Бостина, сега квартал на Смолян, намерили гегата на овчаря в реката. Учудването било наистина голямо, тъй като езерото отстои на разстояние над 20 км. от извора, през планини и поляни, било необяснимо за тях как гегата се е озовала в реката. Възникнали много предания и легенди за Смолянски езера. След години бил направен опит. В горните езера пуснали зелена боя, която след няколко дена се появила при тепавицата в Бостина. Оказало се, че в земните недра има връзка между Езерата и изворите в околността на Бостина.

Разглеждаме трите езера, но други не виждаме. И тук се оказахме отново неподготвени. Не знам защо смятахме, че близо до езерата има път, от където да хванем превоз до Смолян или Пампорово. Тъй като такъв не се виждаше се наложи да звъним на нашите домакини, които казаха, че има два начина да се приберем - нагоре до Снежанка, и от там отново надолу до Пампорово (Лифтовете по това време на годината не работят) или надолу пеша до Смолян. Избрахме надолу, разбира се. Но това ни коства още поне 10 -15 километра, уви повечето вървяхме по банкета на  шосето (ако разбере дъщерята, ще стане лошо). Можеше да пътуваме на стоп, но все си мислехме, че е близо.
Доста изморени, пристигаме в Смолян в много късен следобед, пием по кафе, хапваме родопско кисело мляко със сладко от боровинки и си хващаме маршрутката до Пампорово. Прибираме се вечерта прегладнели и вкусно си похапваме от вечерята на готвача Цецо. Обещала съм следващия път да му подаря книгата на Манчев и Шишков!


За Родопите не може да се разкаже с думи, тази планина трябва да се почувства. Удиви ни с кръшната си снага, с тучните си поляни, издига в небето високи върхоне и вековни дървета, омая ни с бистрите си очи – езера, крие тайни в дълбоките си пещери, спуска коси в изумителни водопади. Сменя сезонната си одежда - цветната пролетна наметка, ефирния и слънчев летен воал, пъстрата есенна дреха или бялата зимна пелена. Ние се насладихме на пролетно-летната и красота, но със сигурност пак ще се върнем.

Хайде с нас, да се спуснем от Снежанка, та чак до Смолян!


















Орфеевите скали. Виждат се и две от езерата.







Мътното езеро









Тревистото езеро

















И Бистрото, свързано с ръкав с Тревистото езеро.








Тръгваме към пътя за Смолян.









След няколко часа вече сме в града.







До нови пътешествия:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар