Не бях ходила до сега в Ловеч. Преди около месец се наканихме най-сетне. Не знам каква точно представа имах за града, но със сигурност не е точно тази. Не мога да кажа хареса ми или не ми хареса самия град, със сигурност видяхме малко за половин ден, но все пак забележителностите си струваха.
Ловеч е разположен на границата на красивото Деветашко плато, очертана от река Осъм. Той е сред най-старите градове в България.
Градът на люляците има древна история.
За съжаление го посетихме в горещ ден, когато люляците вече бяха прецъфтели, а и често казано не ги видях изобщо.
Ловешката крепост и архитектурно-исторически резерват Вароша, символи на града, пазят спомена за величието му през вековете.
Покритият мост на Колю Фичето се е превърнал в символ на град Ловеч. Важна историческа и архитектурна ценност, която през годините била разрушавана и реставрирана, днес свързва двата бряга на река Осъм, точно в центъра на града и привлича стотици туристи.
Няма точни данни кога е бил построен, но много пъти е бил отнасян от придошлата река и отново възстановяван. През 1872 г. целият е отнесен при голямото наводнение. Същата година на Колю Фичето било възложено построяването на нов мост. Бил дълъг 84 метра, имало 6 отвора и 64 дюкянчета. В средата на две срещуположни дюкянчета майсторът поставил по две цилиндрични каменни колони, които свободно можели да се въртят около вертикалната си ос. Ако престанели да се въртят било знак, че мостът се е слегнал.
През 1925 г. това уникално творение на самобитния народен гений изгоряло. По негово подобие е построен днешния покрит мост, с магазинчетата.
Покритият мост е съчетал в себе си духа на миналото и стиловете от бъдещето. В него са разположени малки магазинчета на художествените занаяти, в които можете да намерите картини на ловешки художници, златарски ателиета, сувенири и подаръци както и модерни бутици за облекла. Той е най-притегателното място за туристи и гости на града по всяко време на годината. На мен лично ми се искаше да няма този модернизиран облик. Видях едни много грозни евтини чанти, със пришити кръпки по тях, при което цената им вече отиваше към 200 и отгоре лева, това не е изкуство, а някакъв абсолютен кич, не се сетих да ги снимам.
Вароша разполага с голямо богатство от около 200 архитeктурни и исторически постройки, обявени за паметници на културата. Сред тях – музеят „Васил Левски”, Етнографски комплекс, Ловешка средновековна крепост, църквите „Успение Богородично” и „Света Неделя”, Покрит мост, старата турска баня, сградата на училище „Йосиф I”, в която е написан химна „Върви народе възродени”, както и редица домове, свързани с Апостола на свободата – Васил Левски.
Павирана улица от центъра на „Вароша” се изкачва по скалистия хълм Стратеш. Паркът тук е чудесно място за разходка и почивка.
Ловешката крепост от 9-10 век е строена цели 9 години. Всички ловчанлии и жителите от околията са се включили. Всички яйца, които кокошките снасяли се предоставяли на строителите, които ги смесвали с вар, за да стане зидът здрав, силен и непревземаем. И така и станало. По време на Търновското въстание успешно издържа тримесечна обсада и Византия е принудена да сключи Ловешкия мир от 1187 година, с който се слага началото на Второто Българско Царство. От тогава се използва и сегашното име на града. Според някои източници Ловеч е последния град в България, превзет от турците.
*За текста съм ползвала няколко източника от интернет.
