събота, 18 юни 2016 г.

Пирот и Ниш


Преди 2-3  седмици си направихме страхотна разходка.

Дестинацията беше Сърбия. Не бяхме ходили с мъжа ми от деца там (е, поотделно, де), въпреки, че ей го къде е!


Времето беше прекрасно за целта.

Минахме покрай Димитровград или Цариброд. За разлика от нас, сърбите продължават да си обработват земята – за тях тя е начин за съществуване.


Пирот


Пазара в Пирот е в събота, улучихме, и е точно, като от едно време, напомни ми за 70 - 80 години у нас. Истински, свежи продукти, директно продавани от производителите, наслагани направо на кашонче на земята, или на ниски масички.
Много съм впечатлена от качеството на хранителните продукти и от цените им. Определено си заслужава човек да отиде, дори само на пазар. Купихме и ние, това, онова, но не бях подготвена какво точно да търся. Мисля, че скоро ще повторим и този път ще имам списък.
Сега си напазарувахме сирене, кашкавал - по-хубави и по-евтини, червен пипер, каймак, макар че още отлежава в хладилника, без да знам какво да го правя и какво точно представлява, опитах го - вкусно е:))

Градът е известен с килимите си, но ние не успяхме да видим.





През Пирот минава река Нишава, чието корито е безупречно поддържано и превърнато в паркове и места за почивка.



Разходихме се по централната улица, около новия голям хотел в центъра.











Отидохме и до средновековната крепост - Калето, но беше затворено. Легендата свърза крепостта с юнака Момчил, станал независим владетел в Беломорието и Родопите. Доста занемарено ми се стори. Видяхме и парка на героите.








Страхотни закусвални, ухаещи на прясно изпечен хляб. 




Купихме за у дома и два вида колбас, шунковия ми хареса, но другия - между шпек и пресен - не особено. Имаше пилешки пържоли от бут, мариновани за скара, пресни, пресни, които бяха на цена около 3,50 лв., направо без пари, но нямаше как да вземем в жегата.





Нишка баня

Курорт, от рода на нашата Банкя. Разходихме се, пихме по кафе, домашно:)












Следващата ни дестинация е града на феите – Ниш.
През Ниш минава стратегическата пътна артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. Градът е с население над 200 000 души. В средновековието Ниш е бил в рамките на българската държава.












Разходката ни започна от Нишката крепост - една от забележителностите на града. Крепостта е от най-запазените на Балканите.

Разположена е брега на р. Нишава на хълм, свързан с широк мост през реката с центъра на града. Изградена е върху останки от древни укрепления.
В крепостта има метеорологична станция, осигуряваща синоптични прогнози за града.

Много приятен парк, има зад стените на крепостта, може да се обиколи пеш, или със специални влакчета, на цена около 2 лева.
Не знам споделяла ли съм, но уви - историята е най-слабата ми страна, още от училище. Може би затова ми се видя интересен разказа на екскурзоводката за времето, когато и двата града са били в очертанията на Родината ни. А Ниш, според някои източници е бил средата на България:) Все още има семейства, считащи себе си за българи, както и такива, които не си го признават, и претопени вече с годините...



















После се разхождахме по централните улици и по препоръка на екскурзоводката, която беше страхотна, се отправихме към Казанджийското сокаче - къса уличка, със ресторанти (кафани) от едната, и кафета от другата страна.
















 Избрахме си една кафана, то всъщност само там се освободи маса.
Е, казвам ви - няма такава вкусна храна, каквато хапнахме там.
Аз не си падам много по скарата, но тази беше умопомрачителна от първата хапка.
Пийнахме си и биричка - зайчарско и макар рядко да консумирам алкохол, особено бира - услади ми се.
Мъжа ми си избра вешалица, а аз ядох пълнено пилешко филе с кашкавал и някаква пушено-солена мръвка...абе тези хора само месо ли ядат:))
Големи са майстори, сега разбирам значението на думите "сръбска скара", яла съм и у нас - няма нищо общо, повярвайте ми, включително и тази на небезизвестния майстор Миро.










Ще споделя и цената, защото много ме впечатли - двете огромни порции скара, които не успяхме да изядем, огромна сръбска салата, две чудни, също големи питки, и двете бири, ни излязоха около 25 лева...
Къде ти у нас такива цени, за качеството да не повтарям, има какво да научим от съседите, също и като отношение към клиента.
За езика сигурно си знаете - особено в Пирот - все едно сме си у дома, в Ниш по-трудно, но пак се разбираме.




Нямаше как да не снимам и общината:))



По пътя обратно видяхме, че новата магистрала, се строи от българска фирма:)

Не мога да кажа, че съм особено впечатлена от Пирот и от Ниш, но пък е нещо различно, места, където не сме били и затова останахме доволни.

Мога да кажа обаче, че не се усетихме като чужденци в Сърбия, по ред причини - исторически, социални, териториални.... Но с гордост твърдя, че някак се усеща, че сме малко повече европейци от тях.


17 коментара:

  1. Чудесна разходка,Весе!Миналата година колегите ми подариха същата екскурзия за рождения ми ден и ходихме с половинката-много ми хареса Ниш.Беше в началото на юли и беше много горещо.

    ОтговорИзтриване
  2. Живе, аз се чудих кой беше ходил и търсих инфо по блоговете, ама виж, забравих, че си била ти...
    Следващия път свиркай да ходим заедно:))

    ОтговорИзтриване
  3. Веси, уцели ме в сърцето с тази разходка! Имам приятелка, която живее в Димитровград, и много искам да отида да я видя. Обаче ми е много далече, но някой ден и това ще стане. Хареса ми разказа ти за Пирот и Ниш. Всичко звучи и изглежда интересно, особено сръбката кухня! Поздрави и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Теди, на нас пък ни е на една ръка разстояние Димитровград:)
      ААко искаш аз ще намина при приятелката ти, като знам какви са гостоприемни комшийте, добре ще ми е:)))
      Шегувам се, но ти пожелавам скоро да имаш възможността да отидеш!

      Изтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Ей това е - някои скитат, други се потят с ремонти! ;)))
    Ако знаеш, Весе, колко обичам да скитосвам из Сърбия, винаги ми е харесвало там и съвсем като у дома си се чувствам - спокойно, лежерно и някак близко на душа и сърце. Щом ще има друг път пак, свиркай да ходим заедно! ;)
    За каймака аз мога само да ти препоръчам както по сръбските кафани го предлагат - или замразен на сладолед, или в добавка на катми/палачинки (и в солен, и в сладък вариант бива), а за повече идеи питай Снежето (Елти).
    Прегръдка голяма!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз пък завидях за ремонта, че в нас от години сме в предремонтно положение, всичко е на вили и могили...
      С удоволствие бихме споделили с вас една разходка по сръбско:)
      Каймака ми прилича на домашното масло на баба, солен е леко даже, мазах го на препечени филии:))

      Изтриване
  6. Приказка ми разказа ти Веси!Една красива приказка с картинки!За мой(наш) срам не сме отскачали до комшиите....,май е време :)!
    Поздрави,Веселушке!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еми хайде, де, Миленче, то само Пловдив - Варна:)
      Сменете посоката:)

      Изтриване
  7. Веси,
    преди години съм минавала през Сърбия.Тези хора работят земята, никак не се стесняват или притесняват от този факт.Имат едни големи печки по къщите, от тухли.Можеш да отопляваш цялата къща с тях - от 2 или 3 етажа.Кухнята им е разкошна.Направи си с каймака пиперки.Имам една стара рецепта - изпечени зелени пиперки леко се запържват / с дръжките / и се заливат с каймака.Само да клокнат за няколко минути и са готови.Аз ги правя винаги лятото, не овалвам пиперките предварително в брашно.Само ги изпичам, обелвам, леко запържвам и заливам с овче мляко или каймак.Много вкусни стават.А сръбската скара е всеизвестна, салатите им са разкошни наистина.Навсякъде ме поздравяваха с поздрава " Дал Бог добро ! " .Така е било и навремето в България.Днес обаче много неща се промениха.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, да, трудолюбиви и вярващи са, като народ. За къщите, екскурзоводката ни разказа, че когато родителите имат например 3 синове, задължително построяват в двора 3 еднакви къщи, малки, големи, според възможностите. Но само за синовете, ако има и дъщеря, тя отива при свекърите, които също са се погрижили да построят на мъжа и(сина си) къща. И наистина видяхме много такива домове по пътя.
      Каймака не се ли разтопява, като залееш чушките, моят е стегнат, точно, като масло, и като запекох на филийки се разтопи...
      Това и с поздрава, и с други неща ми напомня наистина за едни времена у нас, от преди поне 30 години...за зло или за добро ние сега сме различни, но пак казвам, и си мисля - малко по-европейци, по пътя обаче за жалост загубихме и ценни качества и традиции.

      Изтриване
    2. Веси,
      каймакът е мазнината на млякото.Когато стои в хладилник се стяга .Преди години , когато имахме животни събирахме много каймак и от него правихме масло.Но гъстото овче мляко и пресният каймак е най - подходящ за приготвяне на тези пиперки.
      Поздрави !

      Изтриване
    3. Ели, зная за каймака, на български, обичам да го хапвам и така,като го обирам от млякото.
      Обаче, този, сръбския продукт, наречен каймак е нещо друго, не мога точно да го определя.
      Доставяли са ми и от една смолянска мандра каймак, което пък си беше нещо като прясна бита сметана...
      Явно под това име се крият разни вкусотиии:)
      И овче мляко много обичам. Много често правя една рецепта на Жоро Бордовски за пиперки по панагюрски, с кисело мляко, предполагам твоята е подобна. Усмихнато утре!

      Изтриване
  8. Весе, благодаря за чудесната "екскурзия".
    За мене беше истинско удоволствие.
    По този маршрут съм минавал десетки пъти и не е за вярване дори не съм се отбивал от пътя да ги погледна.
    Сега, когато вече не мога да пътувам, истински съжалявам, че не съм го направил.
    Разкошни снимки и много добър разказ.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бате, радвам се, че те разходих:)
      Ама какви са тези приказки, че не можеш да пътуваш, не така:)), притесни ме:(

      Изтриване
  9. Хубава разходка и снимки, а разказът за трапезата е доста изкусителен. Опитвала съм само истинската плескавица попътно, сега "се наточих" и за воаяж:). Усмихнато лято!

    ОтговорИзтриване