вторник, 25 април 2023 г.

Тасос



Не бяхме ходили на остров Тасос в Гърция, но отдавна е в полезрението ни за близка и интересна дестинация. Представата ми обаче беше за почивка или екскурзия през лятото.

Остров Тасос се оказа предпочитана дестинация, не напразно е наречен изумруденото бужу на Бяло море. Не случайно е толкова посещаван – красивите плажове, невероятният природен пейзаж и традиционната архитектура оставят незабравим спомен.

При мен с отпуските си е трудна работа, почти през целия ми, дето се казва трудов път досега, противно на общоприетото колко е лесно в държавната сфера, не е така. И не за да се правя на важна, напротив - не съм била и не искам да бъда от управленския състав, на експретно ниво съм си, развивам се по хоризонтала:), но нали знаете - все ти се сочи пътя, като нещо не ти харесва, но все без тебе не може и за няколко дни. Еми, като съм се хванала на хорото - ще си го играя. Затова използвам напоследък празнични дни за кратки пътувания, макар доскоро да смятах, че празниците трябва по традиция да си се празнуват у дома. И пак го смятам. Дълго се двоумяхме. Но като имаш нужда от почивка, предпочиташ да отидеш някъде, а не да домакинстваш 4 дни. Та затова и решихме да ползваме великденските празници за пътуване. 
Естествено късно се сетихме и офертата за набелязаната екскурзия в Румъния изчезна. Много бяхме разочаровани. Започнахме да гледаме други предложения и седмица преди това избрахме Гърция и о.Тасос. Започнахме да звъним на туроператорите, с които пътуваме обикновено и...о, учудване - няма нито едно място нито за Тасос, нито за Гърция. Е, така било писано, и без това - рекох си - не ми се ходи на морето, ама да не съм на море:) Обаче червейчето си ме човърка, вече съм се навила да ходя, пък и прочетох междувременно, че април е по-добре да се ходи, че няма толкова народ и е спокойно и красиво за екскурзия. Дъщерята също явно беше разочарована, че ще и досаждаме, та ни насърчи деликатно да си търсим друго:). 
Звънях тук там за Албания - няма места. Попаднах на оферта в непозната ни фирма - АБВ Травел, където приятен мъж ми потвърди, че има места, не само за тази, но и за всички дестинации за Великден. Аз: "И за Тасос ли имате места?" Той: "И за Тасос".

Та така се озовахме на тази екскурзия, като фирмата организатор се оказа друга - Валенти 7, екскурзовод ни беше самата управителка Валентина,  интересна, забавна, но и малко серт дама, но оправна и с много контакти, рускиня, която от 25 години живее в България, владееща няколко езика.

Тръгнахме рано сутринта, група от 30 човека, през Благоевград, Гоце Делчев и излязоахме през КПП Илинден-Ексохи, наречен КПП Гоце Делчев-Драма, много бързо, учудващо нямаше никаква опашка.

Първата ни спирка (като изключим почивки) е град Драма. Града не е никак малък, както аз смятах.

Изворите на Агиа Варвара образуват невероятен парк в сърцето на Драма. Много подходящо място за разпускане и релакс. Не успяхме да видим археологическия музей и храмовете Агиа Софиа и Памегистон Таксиархон, защото нямахме толкова свободно време, но се насладихме на гъски, патици и лебеди, сред бълбукащата водичка. Докато се разходим не остана време да седнем да обядваме, а никъде в центъра не намерихме нещо, което да се вземе на крак, имайте го предвид. Добре, че имахме в раницата бисквитки и шоколад. 






понеделник, 10 април 2023 г.

Миди с ориз

 










Някаква моя измишльотина, с изостанали в хладилника миди, сварени.



300-400 гр сварени ядки миди
1 чаша от 200 мл ориз
морков
пресен лук
кибритена кутийка пащърнак
кибритена кутийка целина
3-4 доматчета чери
универсална зеленчукова подправка
бял пипер
сол
масло + олио
магданоз
пресен девесил
1 чаша 200 мл бяло вино


Начин на приготвяне:
В мазнината се задушават нарязаните зеленчуци, добавя се ориза, да стане стъклен и мидите, да се позапържат леко и те и се налива виното. Оставя се да поеме ориза и тогава се налива вода - около 3 чаши, от същите, с които мерих ориза и солта и пипера. Накрая се слагат и свежите подправки и черитата, нарязани и се дръпва от огъня.

четвъртък, 6 април 2023 г.

Другата пилешка каша






У дома често правя пилешка каша от бялото месо на пилето, дъщерята я обича. В блога има рецепта за нея, правя я по начина, по който са я правили баба и мама - бяла каша. През годините съм опитвала и други рецепти, всякак е хубава. Но сега ще ви представя бабината пилешка каша на Мони Каменова - една дама, която заслужи уважението ми в кулинарната ФБ група "Старите гозби и модерните рецепти" не само с уменията си в кухнята, а с благостта и ценностната система, която прозира от публикациите и.
Необходими продукти:
бялото месо (филето) от едно пиле
1 глава лук
3-4 с.л. брашно (при мен бяло и пълнозърнесто 50/50)
1 ч.л. червен пипер
2 ск. чесън
сол
олио/масло

Начин на приготвяне:

Сварява се бялото месо със сол и една глава ситно нарязан лук.Когато е готово се счуква в хаванче, но аз за по-лесно и бързо пасирах с ножа на робота. Загрява се олио (сложих и бучка масло) на слаб котлон и три - четири лъжици брашно. Изчаква се, да промени  хубаво цвета  брашното и да заухае приятно, добавя се за минута червения пипер и се изсипва бульона, като се бърка непрекъснато, за да не стане на бучки. Добавя се скълцаното месце и се оставя на котлонадокато мазнината излезе отгоре. Отдръпва се и се прибавя пасирания чесън.

вторник, 4 април 2023 г.

Риба тон под шуба



Приготвяла съм много пъти класическата руска салата сельодка под шуба, не знам защо нямам рецепта в блога си. Има много рецепти в интернет за нея, и повечето не се различават особено. И този път това беше намерението ми - да приготвя салатата със сельодка, но се оказа,че закупената от Берьозка е престояла повече в хладилника, докато и дойде реда и срока на годност е изтекъл. Така се роди и тази рецепта.















Необходими продукти:
3- 4 картофа, предварително нарязани на дребни кубчета и сварени във солена вода, без да стават на каша.
2 стръка пресен лук, нарязан ситно
1 консерва филе риба тон в зехтин
1 глава червено цвекло, сварено цяло и половината нарязано на дребни кубчета и посолено, другата половина настъргано
3 сварени яйца
2 моркова, сварени в солена вода и нарязани на дребни кубчета
2 броя
лимон
майонеза
черен пипер


Начин на приготвяне:
В чиния поставям ринг за торта. Най-отдолу слагам настърганите картофи, овкусявам леко с черен пипер и лимонов сок. След това слагам нарязания на ситно лук, а върху него нарязаните моркови, изстисквам леко майонеза (ползвам такава в пликче, пак от Берьозка, но може и друга, с лъжица. Идва ред на червеното цвекло, половината от него, нарязано. Следва рибата, а отгоре останалото настъргано цвекло, след като е разбъркано с майонезата. Накрая настъргвам жълтъците, а върху тях белтъците на яйцата.
Така подредената салата оставям за няколко часа, или цяла нощ в хладилника. Преди сервиране махам ринга. 
Разбира се можете да редите  пластовете на салатата, както решите, и да украсите по ваш вкус, моята този път си беше за ежедневно хапване и не съм се старала с украсата, освен че яйцата ми бяха малко, да покрият добре.

Не на последно място - оригинала със сельодка си е естествено по-добър, но и това е начин да спасите положението, като мен, а е и по-бюджетно.


понеделник, 27 март 2023 г.

"Врата към Бер" или "Врата към Яна"







"Врата към Бер" е история, написана от "жената, която чете и разказва истории, разхожда кучето си и обича семейството си“- споделя самата авторка - Яна.

Нещо като автобиографичен роман, нещо като любовен роман, нещо, като роман за живота въобще, но при всички случай много, много красиво и литературно написан роман!

Ако нещо категорично мога да кажа е, че образа на Бер е така въздействащ, може би защото в нея тъгата и радостта не се редуват, а живеят едновременно, точно както съм усетила и у авторката.

При Яна всичко е метафора, като пътуване в и към себе си, чрез историите, които разказва, там винаги има нещо лично, преживяно, насън, или наяве.

Няма друго такова кълбо от емоции, такова своенравие, може би аз самата, но при мен на повърхността цари спокойствие, или поне през повечето време. При нея чувствата са ту диви и необуздани, ту меланхолични и тъжни, ту жизнерадостни и заразни, но може би в това е и чара и. Наистина, тя е като магнит в помещението, където се намира, харесвана или нехаресвана, но винаги забелязвана.

Да, имах невероятния късмет се запознаем, и надявам се да продължим срещите си с тази толкова талантлива и толкова емоционална Яна! 

Запознахме се в работна обстановка - тя беше кандидат за работа, а аз член в комисия за подбор. Признавам - това беше най-интересния кандидат, когото съм срещала в 30 годишната си практика, и най-открития и неподправен, противно на логиката, че на събеседване искаш да се представиш само в добра светлина. "...Написах книга и...сама си я издадох" бяха думите, които ме впечатлиха още тогава. Но не само това - очите, онази магнетичност...нямаше как да не е моята зодия (така се и отакза) Исках да я познавам и още, и още, исках да имам книгата и. Знаех, че мястото не е за нея, или тя не е за мястото. Яна не може да бъде сложена в рамки, в това се убедихме и ние и тя, след като все пак беше назначена, но след половин година напусна сама. Аз все пак съм доволна. Това ми позволи да я опозная, да я харесам, въпреки странностите и, когато исках глътка извънземен въздух (или може би истински земен) , творчески заряд, или просто усмивка (е, понякога и сълза), просто слизах за минутка два етажа по-надолу. Това ми липсва сега.

Често припознавам себе си в това лудо и смело момиче, макар моята чувствителност през повечето време да е дълбоко скрита, освен за близките. А и живота някак ме приземи, за лошо или добро. За съжаление се оказа, че на местата на които работя/их, за да оцелееш, няма как да си на 100% себе си...

Янче, обичам да те чета! И да си говорим! 

Новата ти книга ме чака на рафта, да съм в подходящо настроение, за да я започна...дотогава, попрочитам друго.

неделя, 26 март 2023 г.

Печени пилешки бутчета с пресен лук






Тази рецепта видях в една ФБ група - "Старите гозби и модерните рецепти", споделила я е една симпатична дама - Евгения Русева, и добре е направила - лесна и чудесна е!

Необходими продукти:
5 цели пилешки бутчета, деля ги на две
червен пипер
бял пипер
джоджен
пикантина
3 връзки пресен лук

Начин на приготвяне:

В купа смесвам червен, черен(бял) пипер, джоджен и пикантина. Разбъркам добре подправките и бутчетата. Подреждам ги в тава. Поливам със струйка олио, наливам 1 ч.ч. бира. Покривам с фолио и пека, в предварително загрята фурна на 180° за около час, мисля, че и 40 минути са достатъчни. Изваждам тавата, махам фолиото и прибавям нарязани 3 вр. зелен лук. Покривам тавата отново с фолиото и връщам във фурната, да поомекне лука. Накрая махам фолиото и запичам бутчетата със зеления лук до златисто.

неделя, 19 март 2023 г.

Боровец

 Царска Бистрица














































Тук се опитах да снимам и приближа сърничка, беше наблизо, но дакото извадя телефона и т.н...







И Кума Лиса, направо пред терасите, хвърляхме и хляб.




































март 2023 г.