понеделник, 19 април 2021 г.

Един ден във Враца

Не бяха много пътуванията ни през 2020 г., но някак си ги оценихме подобаващо. Места, които сме отлагали или подценявали, хареса ни. Така се обърка света около нас и в нас, че едва сега намирам време и желание да споделя за това пътуване.

 Екскурзията ни бе за ден, сигурно не сме разгледали всичко, но градчето ни допадна, чисто, малко и сгушено между скалите над него. Освен наситено с история и забележителности има и хубави магазини за дрехи, напазарувахме си някои нещица. 

Град Враца се намира в Северна България, на 110км северно от София.


Кулата на Мешчиите - Враца

Кулата на Мешчиите се намира северозападно от пл. "Христо Ботев".  Градена е от ломени камъни, споени със силен хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,80м. Кулата е с жилищно-отбранителен характер и се състои от приземен етаж и три етажа за обитаване. Отначало входът бил на западната страна – на повече от 2м височина. Впоследствие е зазидан, а новият вход е отворен от източната страна на нивото на терена.
Етажите са отделени с гредоред. До тях се стига по еднораменна дървена стълба. На всеки етаж има полихромно измазана камина. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални помещения в ъглите и в средата на стените. Три от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Над него има две призматични тела – осмоъгълно и квадратно с обща височина 3,25м. Кулата е построена през ХVІІв.








Паметник на Кирил и Методий - Враца+4

Паметникът на Кирил и Методий се намир в непосредствена близост до Кулата на Мешчиите. Той е дело на скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска. Открит е на 24 Май 2007 г. Зад него се намира концертната зала на град Враца.











Площад "Христо Ботев" - Враца

Площад "Христо Ботев" е централният площад във Враца. Името му идва от намиращият се на него величествен паметник на революционера Христо Ботев. Всяка година на първи юни с тържествена церемония във Враца на площад "Христо Ботев" се откриват "Ботеви дни".







Христо Ботев гениален български поет и революционер. Роден на 6 януари 1848 година в град Калофер. На 1 юни 1876 година, привечер, геройски загива във Врачанския балкан, като воевода на двеста четници, тръгнали да умрат за свободата на поробеното Отечество. В негова чест е създаден паметник в центъра на Враца.


Регионален исторически музей - Враца

Първата музейна сбирка в града се свързва с името на хаджи Тошо Ценов (1749-1836г) – богат врачански търговец. По-късно тя е обогатена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780-1824г). През 1953г във Враца е създаден Окръжен народен музей, а през 1956г в кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия.
През 1976г е открит и Етнографско-възрожденският комплекс "Никола Войводов" във Враца. Днес той включва експозицията в къщата музей "Никола Войводов" и експозиция "Градски бит"в Капитанската къща (показваща оригинални вещи и покъщнина на възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХв).
През 1987г към сградния фонд на Окръжния исторически музей се включва и Етнографско-възрожденският комплекс "Св. Софроний Врачански". Той включва няколко обекта - Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща "Иван Замбин", къща "Григорий Найденов", църква "Св. Възнесение", експозиция с транспортните средства, занаятчийски работилници и експозиция на земеделска техника.
В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът "Археология" е разположен в залите "Праистория", "Античност", "Средновековие", "Тракийски съкровища", "Рогозенско съкровище" и Лапидариум. Зала "Праистория" представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия, характерни за отделните епохи.
Зала "Античност" съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VIв). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет. Зала “Средновековие” представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIVв). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.
В зала "Тракийски съкровища" са експонирани находките от Могиланската могила - златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.
През 1999г е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IVв пр. Хр.
Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум. В зала "История на България ХV-ХIХв" са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
"Ботевата зала" е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848-1876г), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878г, опълченски ордени, медали, оръжия и др.
В зала "Каменна дъга" е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.
Експозицията в зала "Нова история" показва развитието на Врачанския регион до 1918г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край. В музея се продават информационни материали, пътеводители и сувенири.

 



































































Куртпашовата кула - Враца

Куртпашовата кула в град Враца се намира до централния градски площад "Христо Ботев". Тя е строена през XVII век за укрепен дом на местен феодал, но в елементите й и начина й на строеж се забелязват взаимственост от строителството на крепости в средновековна България (XIV век).
Кулата е с квадратна форма (5.90 x 5.90 метра) и височина от 11 метра. Има общо 4 етажа - подземен, приземен и два жилищни.
Подземният етаж е единственият засводен, докато останалите са разделени помежду си с дървен гредоред запълнен с хоросан и камъни. Приземният етаж е висок 3 метра и се е ползвал основно за отбрана на сградата. Етажът над него е с височина 2.5 метра и има 12 мазгала, а между конзолите - отвори за изливане на горещи течности върху противника. Последният етаж е бил изцяло жилищен. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби.

























Етнографско-възрожденски комплекс "Свети Софроний Врачански" - Враца

ЕВК "Св. Софроний Врачански" e архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Тук са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил, и две обществени сгради от същия период. Това са къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов, както и сградата на възрожденското училище "Възнесение" и църквата "Св. Възнесение". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата. В сградата на училище "Възнесение" е разположена основната експозиция на комплекса.
Представена е народната култура на врачанския край, типични местни занаяти, производства, културно-битови традиции, вкл. и "Дико Илиев и духовата музика на Северозападна България". Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век. В къщата на Григория Найденов се помещава експозиция
"Светът на детето" от края на XIX и началото на XX век. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарстволозарство и винарство, бубарство и копринарство.

 




Музей на файтоните – Враца

В град Враца се намира единственият в България музей на файтоните. Той е част Етнографско-възрожденския комплекс в града.
Началото на този бизнес в региона на Враца е поставено през 1883г. от Мито Орозов и негов съдружник, които създават първата работилница от този тип. След време Орозов изкупува дяла на съдружника си и развива самостоятелно и много успешно предприятие. Продукцията от неговата фабрика се е отличавала с изключително внимание към всеки детайл, здравина и красота.
Днес в музея на файтоните са реставрирани и изложени много от неговите продукти. Тук може да се види и чисто нов файтон (изработен в наши дни с пари от дарения) по дизайн и чертеж на Орозов и дело на последния жив майстор от знаменитата Врачанска фабрика - дядо Анко Анков.





























 









































Довиждане, Враца! До нови срещи!
Снимките са мои, ползвала съм и копирала  информация от уикипедия и други източници в Интернет.

неделя, 18 април 2021 г.

Попарник - авторска рецепта

Ще ви изненадам с рецепта, наследство от моята баба, която наскоро ми каза мама...Да ви кажа, мама го е споменавала този попарник, но нито баба, нито мама са ми го приготвяли, нито като дете, нито по-късно. Мама го споменаваше, като спомен от детството си, и толкоз. Наскоро по телефона ме каза, че това е приготвила и ми издиктува рецептата. Какво да ви кажа, дали защото предизвика у мен емоции, върна ме към корените, към едни много далечни времена - в петдесетте години, когато не е имало кой знае какви лакомства, хората са се хранили простичко и икономично. Моята баба е имала трудна съдба, представих си четирите и момичета, с лъжиците около тавичката, и ми стана мило.

Приготвих го, и ми беше вкусно, много интересен, различен вкус, сладко-солен, с аромат на масло, но вкусно. Пак бих си направила. Чудесно би било и с чаша истинска мАтеница (айрян), както казваше баба. Навремето с истински продукти, вкуса сигурно е бил още по-добър..

Аз направих половин доза, не знаех дали ще се хареса. Би могло да се хапва за закуска, или пък лека вечеря:) Ако се престрашите да опитате - грабвайте лъжицата и - споделете. Споделете и дали сте чували или опитвали подобно нещо преди.

Съжалявам за лошите снимки с телефона, ако направя пак - ще подменя с нови.


Необходими продукти:
3 ч.ч. царевично брашно ( може 2ч.ч. царевично и 1 ч.ч. пшенично)
1 бакпулвер
1 ч.л. сода за хляб
800 гр кисело мляко (1 компотен буркан)
3/4 ч.ч. олио
2 ч.ч. захар

125 гр масло (мама каза :"знам че ти си пинта, ама сложи повечко:))")


Начин на приготвяне:

Всички продукти без маслото се объркват в купа на ръка, без миксер. За половината доза ползвах долната част на старата ми електрическа тенджена, с диаметър около 25 см. Тавата се намазва с олио/масло. Излива се тестото, с гъстота на кексово горе долу и се пече на 170 градуса до готовност, проверка с клечка.

Стопява се маслото, леко да се препържи апетитно. Изважда се след изпичането, накопава се с лъжица нагъсто, полива се със стопеното масло навсякъде, отгоре се поръсва с натрошено сирене. и се напада с лъжицата от тавата! С чаша домашен айрян (мътеница) е най-вкусно.


 





събота, 17 април 2021 г.

Absolvo te

 


Първата книга на Георги Бърдаров „Аз още броя дните“ ми въздейства много емоционално! Толкова, че малко след това заминахме за Сараево и плакахме на моста Връбаня и преминавайки през града, с нашарени от куршумите и снарядите сгради, оставени да напомнят за ужаса на най-дългата блокада на град в историята въобще!

Бърдров се правърна в един от най-любимите и уважавани от мен български (и не само автори)! Мненията за него в нета са „от осанна до разпни го“. Никога не се вълнувам от модната вълна в литературата( а и в каквото и да било), или ми харесва даден автор, или не, без значение колко и дали го харесват другите.

Очаквах новата му книга

Absolvo te!

Не искам да я сравнявам с първата. За мен Бърдаров е майстор в увличането на читателя в сюжета. Няма един скучен ред, макар четенето да е тежко, да те кара да спираш, да осмисляш, от ужас, от болка, от емоции.

История, вдъхновена от истински, братоубийствен конфликт. Темата за  болката, за насилието и безумието на  жестокостите по времето на Холокоста и на арабско –израелския конфликт..Изключително умело преплитане на времена, съдби и емоции. Поуки, които можем да извлечем до днес и днес - всички мислят, че те са прави, а ти не си..., в ежедневието, от спокойния живот , та чак до време на война. Превръщаме се от жертви в насилници, и обаратно, защото не искаме да се поставим на мястото на другия, жадни за мъст и реванш.

Бърдаров може да те накара да преминеш от  чувството на опустошение от жестокостта, от съкрушението пред болката до прошкага. Вълнуващо, човешко, докосващо...Прошката – най-великия,   човешки, но и божествен дар към самите нас! Прошката над различията и над егото!