Absolvo te

 

Първата книга на Георги Бърдаров „Аз още броя дните“ ми въздейства много емоционално! Толкова, че малко след това заминахме за Сараево и плакахме на моста Връбаня и преминавайки през града, с нашарени от куршумите и снарядите сгради, оставени да напомнят за ужаса на най-дългата блокада на град в историята въобще!

Бърдров се правърна в един от най-любимите и уважавани от мен български (и не само автори)! Мненията за него в нета са „от осанна до разпни го“. Никога не се вълнувам от модната вълна в литературата( а и в каквото и да било), или ми харесва даден автор, или не, без значение колко и дали го харесват другите.

Очаквах новата му книга

Absolvo te!

Не искам да я сравнявам с първата. За мен Бърдаров е майстор в увличането на читателя в сюжета. Няма един скучен ред, макар четенето да е тежко, да те кара да спираш, да осмисляш, от ужас, от болка, от емоции.

История, вдъхновена от истински, братоубийствен конфликт. Темата за  болката, за насилието и безумието на  жестокостите по времето на Холокоста и на арабско –израелския конфликт..Изключително умело преплитане на времена, съдби и емоции. Поуки, които можем да извлечем до днес и днес - всички мислят, че те са прави, а ти не си..., в ежедневието, от спокойния живот , та чак до време на война. Превръщаме се от жертви в насилници, и обаратно, защото не искаме да се поставим на мястото на другия, жадни за мъст и реванш.

Бърдаров може да те накара да преминеш от  чувството на опустошение от жестокостта, от съкрушението пред болката до прошкага. Вълнуващо, човешко, докосващо...Прошката – най-великия,   човешки, но и божествен дар към самите нас! Прошката над различията и над егото!