Виртуалното приятелство...
Едва през 2006 година открих, че кулинарията за мен е не само ежедневно задължение, а хоби, което ме успокоява, вдъхновява, донася уют в душата и дома ми. Разбира се и преди това си готвех с желание и любов. Но един ден, търсейки рецепта в нета, попаднах на кулинарен сайт, където пиша и до днес. Всичките ми виртуални познанства се въртят около него. Разбира се в кулинарното пространство има хора с различни характери и интереси, а контактите с тях освен, че са безкрайно приятни ме обогатяват и зареждат. Принципно си мислех, че е глупаво да общуваш зад монитора. Донякъде е така, но пък е възможно анонимния зад екрана да се окаже безценен приятел и човек. Преди време се опарих, останах с потъпкани очаквания, емоции, разочаровах се. Но...намерих през годините и истински приятели сред тези среди - и това е най-ценното.
Понякога ми се струва невъзможно да нарека "приятел" човек, когото не съм виждала. Но как да наречеш някого, когото не просто "познаваш" в нета, а сте споделяли, помагал ти е, знае за теб дори повече от хора, с които общуваш всеки ден...не можеш да го наречеш просто "познат", да го слееш с всички, с които контактуваш в нета ежедневно. "Евентуален приятел"...малко е...нека бъде "виртуален приятел". Имам няколко такива приятели (а дано да стават и повече) и се надявам, че единствено времето и случайността ни делят от едно истинско приятелство и в реалния живот!
С нея се познаваме много отдавна, не помня точно от кога, но едва през последната година симпатиите ни прераснаха в такова виртуално приятелство. Някаква невидима връзка ни свързва. Толкова сходни разбирания имаме за нещата от живота, а сме живели винаги толкова далеч една от друга, живота ни е различен...Да се чуди човек. Усещам я като сестра, каквато никога не съм имала. Мога да и разкажа всичко за себе си, както и тя на мен и съм сигурна, че ще ме разбере. Ден, два ако не си пишем и ми липсва контакта с нея. Можем да си бъбрим с часове. Тя е съхранила в себе си толкова ценни качества, толкова е земна и едновременно с това изискана. Рязка и непримирима, но и нежна, ранима, склонна към емпатия. Мислех, че ще е лесно да го напиша, но не е - аз просто усещам, че Аля е прекрасен човек и приятел и ... не мога да го обясня. Знам, че един ден ще се видим с нея и тогава просто всички наоколо трябва да ни оставят няколко денонощия да се наприказваме...:))
Закъснях доста с тази публикация, но явно така е трябвало да стане.
Аз получих първа подарък от нея през септември, когато нейни познати пътуваха от Баку за София. По тях изпратих и аз своя, за което Аля вече сподели, изпревари ме пъргавелката, ама нали е по-млада::))
Аз исках да приготвя нейна рецепта и тогава напиша тези редове.
Направих кюлча, но не ми се получи добре и исках пак до повторя.
Затова днес спонтанно реших да пусна тук първата рецепта на Аля, която приготвих (отдавна) от Азербайджанската кухня и много, много ми хареса. Изключително интересен вкус, който досега не бях опитвала. Не знам дали сега е подходящ сезон, защото Алечка я препоръчва за разхлаждане, но ако имах продуктите бих я спретнала веднага. Малко промених според наличното тук, но така и не намерих пресен кориандър.
Бакинска Довга
Продукти:
2 кофички кисело мляко
1 кисело мляко за пиене
500 гр заквасена сметана
гореща вода
1 яйце
2 с.л. брашно
1/2 ч.ч. ориз
50 гр масло
Зелении:
1 връзка магданоз
1 връзка копър
1 връзка киселец
2-3 стръка мента
500 гр спанак
200 гр консерва нахут
сол
Всички измити зелении се нарязват на ситно. В тенджера изсипваме млеката и заквасената сметана, яйцето също и разбиваме добре. След това слагаме и брашното, пак разбъркваме, да не останат бучки. При непрекъснато бъркане с дървена лъжица добавяме горещата вода. Сместа трябва да се получи по рядка от боза. Слагаме и измития ориз. Поставяме тенджерата със сместа на среден огън и бъркаме докато заври. Ако не бъркаме супата ще се пресече. Трудоемко е, но резултата си заслужава. След като заври намаляваме котлона и продължаваме да бъркаме докато ориза не бъде готов. Слагаме зеленията и също бъркаме, след това и маслото, ври около 5-7 минути. Докато готвите сол не се слага, защото ще се пресече. Готовата супа я махаме настрани и я оставяме незахлупена да изстива. След като е напълно изстинала слагаме нахута и солта. Оставяме поне за 2 часа в хладилника, а най добре за следващия ден, когато вкуса й невероятен.
А ето го и невероятния подарък, който получих от Аля - шал от естествена азербайджанска коприна и с абсолютно естествени багрила. Подбрала го е с цвета на морето, на нашето Черно море, което тя толкова обича. Прекрасен е. И ми отива, може да не виждате добре, но е така :)) Получих и подправки, някои от които вече ползвах.
Аля, прегръщам те и се радвам, че те има, вярвам в нашата скорошна среща и в истинското ни приятелство! Прегръдка, Малечка!
