Ден на християнското семейство с канелени питки с ябълка и карамел

Ден на християнското семейство!

Или моето виждане за този празничен ден!

Аз съм вярваща! Но не съм религиозна! Напоследък често чувам тези думи, но по-подходящи не намерих. Не съм много запозната с религиите, не съм и много убедена в ползите, а и във вредите от тях. Религията съхранява ценности, но и разделя хората, а ние всички сме еднакво хора! Ходя рядко на черква, моята черква и моят бог са в душата ми. 

За мен вярата е нещо друго. Всеки пречупва през своя мироглед и религията, към която е приобщен, но най-вече вярата. Така и при мен - имам си своя вътрешна потребност да вярвам. В какво ли? В много неща, но главно в доброто (определението е пак според мен си), като една могъща сила, в красотата, в хората, в справедливостта, във възмездието, в ...., в...., и в други, и в други неща. 

Семейството...доста хора вече го смятат за отживелица...но аз вярвам в тази ценност, семейството е нещо много, много важно, за мен, най-важното на света! Дали ще има подпис или не, не е от значение (не помага, но и не пречи), но това да избереш човека, с който да създадете общ дом, деца, общ живот, и да го градите миг след миг, години наред - това е велико! 

Няма да се отплесвам повече в приказки, ще кажа само, че обожавам този ден! Ден, в който да си дадем сметка какво е семейството за нас, да се съберем заедно, да си отделим време, внимание, да се поглезим, да се облегнем един на друг, да си дадем взаимно сили и любов и да продължим живота си в хармония.

Обожавам съпруга си, той е не само мой съпруг - той ми е и приятел, любовник, опора - моят живот!

Обожавам дъщеря си и не спирам да и го повтарям, макар да осъзнавам, че не бива, че от тук нататък тя ще гради свое семейство...но тя е нашето всичко с баща и!

Ще прозвучи странно, но аз успях да обикна и човека до дъщеря ми - като мое дете, и да го приема като част от моето голямо семейство! Дано бъдат щастливи и неразделни винаги!

Наскоро двамата преживяха нещо много неприятно и каращо ги да загубят увереност, почва и вяра в справедливостта...Те са млади, кръвта им кипи, с присъща за възрастта им непримиримост, бунтарски дух и дълбоки, сложни характери, не приемат лесно съвети, особено родителски, така сме били и ние донякъде.

Но искам и тук да им кажа:

Милички мои, знам колко сте добри, истински, честни, трудолюбиви, умни, прекрасни сте! Това го казвам не само като родител, а напълно обективно. Горда съм с вас, защото каквото и да правите или постигате от тук нататък, най-важното сте постигнали - да бъдете Хора! Но не спирайте никога две неща - да мечтаете, и да се усъвършенствате!

Живота у нас, а и не само е труден, несправедлив, сложен...Не губете вяра и надежда, че един ден ще тържествува справедливост, рано или късно, ще се нареди пъзела и всяко нещо ще си дойде на мястото! Знам колко е трудно да успеете по правилния начин, но не се отказвайте, дори сега да ви се струва, че този път не води до никъде, вървете по него и ще стигнете там, където да сте удовлетворени...с падане, спъване, ставане...но с достойнство и гордо вдигнати глави!

Когато губите, знайте, че всяка загуба крие в себе си потенциал за нещо, което ще получите в замяна! Не страдайте за загубени материални неща...макар и трудно постигнати - те не са важните...Тези, които посягат на чуждото ще си получат заслуженото, не си струва да се гневите напразно, това само на вас ще навреди. Отчаянието, гнева и всички тези негативни мисли не могат да променят нищо, само могат да попречат на самите вас, не се оставяйте в техните лапи...

Не ви карам да се примирите, не, но когато виждате, че няма смисъл, проявете търпение...Не напразно има една древна японска мъдрост, която гласи " Ако седиш на брега на една река достатъчно дълго, ще видиш тялото на врага си да се носи по течението".

Пазете живота, здравето и любовта си - те са истински ценните, те са тези, които не можете да си купите, всичко останало е постижимо.

Искам да ви прегърна силно и да ви дам тази увереност, тази сила, тази вяра от която имате нужда сега!!!

Много ви обичам!!!

Днес ще споделя с вас една прекрасна рецепта, от блога на Вероника, аз съм очарована - от всичко там, и не на последно място от самата нея, като човек.

Естествено, че спретнах още когато видях (преди няколко години това), но днешните празнични блюда няма да смогна да пусна веднага, ще си чакат реда, затова стара рецепта и снимки, за най-вкусните, ама безумно са вкусни:

Канелени питки с ябълки и карамел

Продукти:

Тесто:

4 и 1/2 ч.ч. пресято брашно

2 ч.ч. прясно мляко

1/2 ч.ч. захар

2 пак.суха мая

2 щипки сол

1/2 ч.ч. олио

1/2ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. бакпулвер

За намазване на тестото:

3/4 ч.ч. топено масло

3/4 ч.ч. кафява/аз сложих бяла/ захар

1 пак. канела

Сос:

1 ябълка

125 гр масло

1 ч.ч. захар

4 с.л. течна подсладена сметана

Приготвяне:

Затопляме млякото със захарта и олиото до търпимост при потапяне на пръста в течността. Разтваряме вътре маята и добавяме 4 чаши брашно. Разбъркваме добре, покриваме с кърпа и оставяме да втаса поне 1 час. Добавяме останалите продукти и размесваме. При нужда добавяме не повече от 2 с.л. брашно.

За соса карамелизираме леко захарта. Изсипваме останалите продукти, като внимаваме да не пръска, за това дръпваме настрани, преди да ги добавим. Връщаме на котлона на слаб огън до смесване на компонентите. Ябълката обелваме и нарязваме на много дребно. Включваме фурната на 190 градуса да загрява. На дъното на намазнена тава изливаме карамеления сос., отгоре разпределяме нарязаната ябълка. На силно набрашнена повърхност разточваме тестото на голям правоъгълник. Намазваме го с маслото, което сме стопили, поръсваме равномерно канелата и захарта. Навиваме тестото на руло и режем на кръгове с дебелина 2,5-3 км. Редим рулцата върху соса и ябълките. Покриваме с фолио и печем така 25 минути. След това махаме фолиото и печем още 10 минути/аз пекох15/ Обръщаме питките върху поднос със соса нагоре.

Нямате представа какъв аромат се носи в къщи, а за вкуса.....

Снимките ми не са като на Вероника, но...насладата беше върховна!