вторник, 3 март 2015 г.

Честит 3 март!

Преди няколко дни пътувах с автобуса и чух една песен на Boney M, която ме върна в детството, когато с братовчедка ми лежахме в стаята на старата им къща на морето и слушахме през прозореца музиката, долитаща от Къмпинг Ахелой. Родителите ни бяха на вечеря в Слънчев бряг, а ние бяхме наказани. Било е преди 30 - 35 години. Спомних си колко оживен курорт беше тогава Ахелой, как средната класа си позволяваше всяко лято една продължителна почивка, как навсякъде беше пълно с туристи...а Слънчев бряг беше достъпно място. 
Докато си мислех това автобуса мина покрай старата ми служба -  бившия научен институт по металорежещи машини. Направо се ужасих, когато видях, че на сградата му висят огромни букви на ... китайски...А новата сграда, която остана незавършена в онези години (преди 25) се беше превърнала в офиси на търговски фирми на база "Илиенци". Стана ми тъжно...
За кой ли път си дадох сметка, че през тези 25-30 години до сега не само, че не сме се развивали като икономика, не само, че не сме стояли на едно място, но сме разрушили и всичко постигнато, върнали сме се назад...
Обезлюди се провинцията, презастроиха се курортите безпланово, хора в трудоспособна възраст тънат в нищета (какво да кажем за болните и пенсионерите), унищожени са и образованието, и здравеопазването, и селското стопанство, и тежката, и леката промишленост...
И виновните за това не само, че не са наказани, а все още продължават да пречат за нормалното развитие на държавата ни. Продължават да манипулират от парламента, от медиите, от площадите, от обиколките си из страната. Има ли още някой, който не ги разпознава?!?



Голяма част от младите и способни българи заминаха зад граница, кои по принуда и страдащи там, кои напълно загърбили и отрекли дом и родина...


Аз не бих могла и няма да ги съдя...Това, че не съм го направила до сега не ми дава гаранция, че няма да стигна и аз някой ден до това трудно решение.
Но едно знам - няма да се отрека и няма да забравя коя съм, няма да ме е срам, че съм българка, където и да е по света, корените ми са така дълбоко свързани с тази земя...
Историята ни е богата на достатъчно поводи за гордост, достатъчно велики личности във всяка област, достатъчно качества имаме като народ...Гордеем се, но това е минало...
А бъдещето е в нас самите, в нашите деца, и днес има успели, талантливи българи, ще ги има и утре, където и да са по света...
Но дали не е време да започнем да строим наново държавата си, на първо място с това да си повярваме, да имаме самочувствието, че ще успеем, да дадем шанс на истински качествени хора, да дадем шанс на себе си, че можем. Да бъдем единни, обединени, да си спомним заръките на Кубрат...

Честит 3 март, българи!

На днешния ден да сведем глави в поклон към всички онези, дали живота си в името на България, но и да ги вдигнем високо и да кажем "Гордея се, че съм българин"!!!



Към родината
Атанас Далчев

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща. 


8 коментара:

  1. Честит празник, Весенце! България ще я бъде!

    ОтговорИзтриване
  2. Днес е празник, Весе и не е време за тъжни мисли. Горе главата!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, не, тъжните мисли са само дотолкова, че осъзнавам окаяното положение на великия ни народ, но аз никога не губя надеждата си, вярата си и любовта си към Родината! И както казах - свеждам глава само пред величието на героите ни и пред никой и нищо друго, горе главата, Митко!

      Изтриване