вторник, 11 ноември 2014 г.

Честит рожден ден, слънчице!

Тя – дъщеря ни!

Досега почти не съм писала за нея тук. Чаках подходящ момент. Затова едва дочаках да посветя днешната си публикация на нея.

Какво е щастието не мога да обясня, не мога да опиша, но обърна ли се назад – смело мога да кажа, че съм щастлив човек!
Ще помислите, че всичко ми е наред, нали? Нищо подобно, всекидневно се боря с какво ли не.  Има хора, чиито живот протича безпроблемно, спокойно и без трудности, но това не значи, че са щастливи. Аз съм преминала през не една и две перипетии в живота си, но съм щастлива с това, че обичам мъжа до себе си и заедно сме съхранили любовта си, нещо повече – заздравили сме я в годините. Днес семейството ми наистина е моята крепост. Щастлива съм, че и моето голямо семейство – майка ми, баща ми и брат ми са живи и добре.

Но най-щастливият ден в живота ми е днешният – 11 ноември – рожденият ден на нашето единствено съкровище – дъщеря ни!
Преди 23 години се роди Тя – самото съвършенство от първия миг, в който я видях и я сложиха на гърдите ми. В този миг целият свят загуби смисъл – целият свят беше Тя – дъщеря ни.

Ще кажете – всяка майка обича детето си. Не мисля - има достатъчно родни майки, които изоставят или не обичат децата си, както има и такива, не родили, но отгледали дете,  и обичащи го дори повече от родната му майка.
Аз съм щастлива, че Господ ме е дарил с това не само да родя, но и да обичам безумно детето си.

Всеки има приоритети в живота си – аз винаги съм поставяла на първо място семейството си.
За зло или добро съм сложен характер, такива са и хората около мен. Не е лесно да  бъдеш добра дъщеря, добра сестра, добра съпруга и добра майка, и то едновременно. Но най-трудното наистина е да си добър родител. Да не прекрачиш тънката граница във...всичко. Всеки миг, всяка стъпка те кара да се питаш това ли е правилното...

Тя...
Мигът, в който я поставиха върху мен в родилния дом е запечатан завинаги в съзнанието ми – малко копие на баща си...най-красивото бебе на света, което допира с носле бузата ми и мърка като котеце. Сестрата каза, че бебетата нямали вежди, но Тя си имаше – изписани, като нарисувани. Косичката и беше прекрасна, мъничките ръчички, с пръстчета, като солетки...безупречни. Устничките, като паричка, а първите звуци – божествена музика...
Безсънните първи нощи, надвесена над креватчето в ужас – дали диша...така нуждаеща се от мен мъничка душичка.
Първата усмивчица, гукането...захранването, пълзенето...Мигове на безмерно щастие, изживявани пълноценно и щастливо.
Тревогите – запушено носле, ваксини, зъбки, капризничене...
На 8-9 месеца – първите думичики – „тата” и „деде”, „мама” беше по-късно.
На 10 месеца вече ходеше сама. 
На 1 годинка и половина казваше кратки изречения „Ало, тати””, „Бабо ела”, „Дай мене тоа(това)”.
По същото време и гърнето вече не беше проблем, а  постижение.
Имах вече до себе си човече, с което можех да контактувам и това наистина ми стигаше.
Темите „детска градина” и „братче/сестриче” бяха табу. Щом мама нямаше да бъде в „детската” и щеше да обича и „братчето/сестричето” също толкова – категорично и двете предизвикваха плач и несъгласие. Аз също не си представях как ще поверя детето си толкова малко на чужди хора, дори на майка си отказах, защото това значеше да не се виждаме всеки ден, как така друг ще се грижи и възпитава най-скъпото ми нещо. Колкото до братче/сестриче (винаги преди това съм искала 3 деца), в момента в който се появи Тя аз не можех да си представя, че ще обичам друго дете, колкото нея, а това не можех да си позволя. Реших, че ще си остана вкъщи (и без друго ме съкратиха в зората на демокрацията) и ще се гледаме до момента, до който и двете ще сме готови за нещо друго. Социални контакти слава богу не са ни липсвали – контактувахме всекидневно, тя – с дечица на възрастта и, аз - с техните майки и мои приятелки.
Сама се научи (естествено аз и показвах) на две и половина – три години да познава буквите и цифрите.
На пет вече четеше „Малка детска енциклопедия за Вселената”.
Първото и желание беше да стане барабанист, а второто космонавт.
На пет тръгна и в полудневна частна градина с още 3-4 дечица. И тя беше доволна, и ние с татко и също.
Първият 15 септември,  в първи клас беше истински празник у дома, а първата учителка – най-любимата и до днес. При раздялата си с нея плакахме всички – и децата, и тя, и родителите.
Най-прекрасното време от живота ми, най-пълноценното, най-удовлетворяващото и най-полезното и за двете ни...
Когато беше във втори клас аз започнах работа.
Беше ми много сърдита, понякога си мисля, че и до днес ме упреква...
Наехме жена да я взема от училище и да бъде у дома, докато се приберем от работа.
Така и не я хареса дъщеря ни, а след време намерихме дневниче, в което я беше наричала „жабата” и  „как нахално по цял ден си бели портокали, дори взима и за дъщеря си” и „пуска си телевизора и ми пречи да уча”. Много смешно и беше вече и на нея, макар че явно не и е било лесно да свикне с тази чужда жена. Така до края на  пети клас.
Годините се забързаха неусетно, училище, ваканции.
По това време родителите ми, вече пенсионери отидоха да живеят в къщата на баба и дядо – на село. Ваканциите на дъщеря ми са били безгрижни и прекрасни – каквито могат да бъдат само ваканциите на село, при любящите баба и дядо.
Дойде ред на кандидатстване след седми клас, много трудно прие новите съученици, учители, училище...после изведнъж порастна, промени се...откъсна се от „полата” на мама.
Завършването на гимназията – уж толкова чакано и желано, а всъщност – отново трудно преживяно...
И тук моята непростима вина – някъде загубих нишката и не можах да я предпазя от порока "цигари"...Приех признанието и, не и забраних(никога и нищо не и забранихме, винаги се опитвахме да я убедим в правотата си с думи), мислех, че ще отмине...но уви – това ми тежи и днес. Опитвам се рядко да го коментирам, разчитам, че сама ще реши да се откаже, но сякаш в сърцето ми дълбае, когато я видя с цигара. Знам, че ще ме разбере едва когато бъде на мое място.
Абитуриентският бал ... кое, ако не моето гардже да е най-красивото...Науми си, че аз ще и шия роклята и въпреки че обиколихме всички магазини в София и провинцията, рече и не отстъпи – измисли си модела и ...накрая се получи точно това, което искаше.
В този ден я видях наистина пораснала, не дете, а млада, красива и свободна по дух госпожица. Поплаках от радост, от умиление, но и съзнавайки, че пред детето ми вече предстои сериозната страна на живота, че детството е било до тук.
Някъде там по същото време, дори преди това дойде и голямата и Любов – драматично, романтично и силно, безпрекословно. Не се противопоставихме на решението им да заживеят заедно. Така е и до днес. Опитваме се да не се бъркаме, макар, че майчиното ми сърце е винаги нащрек. Мога да прочета по лицето и всяко чувство, което я вълнува.
Не е от децата, които споделят много, поне откакто порастна. В началото това ме притесняваше, но после осъзнах, че така трябва. Затова и не настоявам – ако тя реши – ще ми каже, каквото иска, ако ли не – може да се измъчвам, но гледам да не питам.
Дойде следването, двамата с (кандидат)зетя и учиха заедно, завършиха така неусетно, някак като на шега, дори не разбрах кога се случи.

Дали бих могла да я опиша... едва ли, но тъй като тя категорично ми е забранила да я показвамJ, ще се опитам да ви накарам да я видите през моите очи.
За мен е най-красивото, най-прекрасното създание  на света...Не мога да я погледна и да не почуствам възхищение. Очите и са кафяви и безкрайно изразителни, с много дълги и извити мигли, ако в тях има радостно пламъче – сърцето ми лети от щастие, ако прочета болка, тревога – камък ми натежава в гърдите.
Косите и са дълги и тъмно кестеняви – цял водопад. От дете е с буйна, гъста, разкошна коса. Висока е като татко си. Стройна, изящна, нежна, прекрасна...С дълги крака и фини, красиви ръце.
Суетна е, обича да се застоява пред огледалото и няма дреха, която да не и отива, умело носи и спортни дрехи, и елегантни.
Характера и е ... изключително сложен и дълбок...Скорпиона си е скорпион...
Чувствата и са силни и бурни. Обичлива е до безкрай. Обича ли нещо или някого – всичко е готова да жертва. Но и люто съди и е склонна да реже от раз, критична е.
Изключително умна и умеятелна е – иска ли нещо – ще го постигне непременно. Но трябва да я запали нещо, трябва и кауза, трябва да намери смисъл, иначе само от гола амбиция – не би се захванала.
Колкото е добричка, мила, състрадателна с добрите, с хората и животните(обожава ги) в нужда, толкова е непримирима, рязка и безкомпромисна към лошото и несправедливото.
Чужбина ли...не и го споменавайте изобщо – по-голям патриот е и от мен, нищо че безрезултатно и досега търси желаната реализация тук.
Има си свои важни неща и дори останалите да не ги разбират, не би се смесила с тълпата, не се страхува да бъде различна, но себе си.
Изключително привързана е към близките и приятелите си. В шести клас не свали с години снимката на приятелката си, чието семейство замина в Америка. Днес двете са щастливи при поредната среща тук,  един път в годината.
Винаги сме искали дъщеря ни  да бъде достоен човек. Но нямаме претенциите, че това което е Тя днес е наша заслуга.
Всеки човек носи в себе си заложени някакви качества, други придобива под влияние на родителите си, трети – на средата, която го заобикаля, но всичко пречупва през своя мироглед.
Щастлива съм, че дъщеря ми е истински Човек. Гордея се с всичко, което е Тя. Харесва ми такава, каквато е и я разбирам за всичко, макар тя да не смята така(просто защото искам да я предпазя от всичко лошо).


Тя!
Олицетворението на свежата младост и безумната  красота.
Тя!
Светлината в дните ни и усмивката на лицата ни.
Тя!
Топлината и нежността в сърцата ни.
Тя!
Смисълът на всичките ни надежди и мечти.
Тя!
Гордостта ни като родители.
Тя!
Всекидневната ни молитвата за здраве и късмет.
Тя!
Нашето най-ценно, истинско и единствено богатство!
Тя!
Съвършеното продължение на живота ни.
Тя – нашето всичко!

Днес е родена Тя - дъщеря ни!

Зад пожеланията, изказани с думи има нещо много по-силно, което се усеща само със сърцата, преливащи от родителска любов!
И все пак:

Честит рожден ден, слънчице (помниш ли, и ти така ме наричаше, като малка?)!

Бъди ни жива, изключително здрава и истински щастлива, закриляна и орисана с късмет!
Останалото зависи от теб и знаем, че ти можеш всичко, стига да поискаш!
Бъди силна и независима, обичана безумно и обичаща, по-уравновесена и смирена, по-толерантна и по-прощаваща, по-позитивно настроена, по-весела и по-усмихната.
Радвай се на красивите, дори и дребни неща(аз едва сега се понаучих), не забелязвай грозните (така и не се научих да се примирявам с тях), защото така ще бъде по-лесен живота ти.
Не спирай да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си! А ние никога няма да престанем да ти даваме едно – обичта си!
Бъди благословена!
А ние ще сме до теб винаги!





По желание на рожденичката тортата трябваше да е шоколадова. Аз избрах да приготвя рецепта на Мариана Г. от  сайта "Гответе с мен". Благодаря и както за рецептата, така и за напътствията при украсата, тъй като съчетах няколко идеи при променената от мен визия.

 

Торта Трюфел


Продукти:
Блатове
9 жълтъци
8 белтъци
1 ч. ч. захар
3 с. л. гореща вода
3 с. л. какао на прах
8 с. л. брашно
3 с. л. нишесте (пшенично)

Сироп
9 с. л. вода 6 с. л. захар 2 с. л. ликьор по избор

Kрем
150 г черен шоколад 2 ч. ч. готварска сметана (CREMIO)
Трюфели
100 г шоколад 5 с.л. готварска сметана
250 г шоколад за поличката (глазурата) и цветето

Приготвяне
Приготвяне на крема
Препоръчително е кремът да се приготви няколко часа предварително. Сметаната се довежда до кипване и с нея се залива настъргания шоколад (в робота смлях шоколада). Охлажда се поне за няколко часа (най-добре за цяла нощ в хладилника). След стягане крема се разбива до твърда смес.
Приготвяне на блатове
Фурната се загрява до 190 - 200 С. На 2 тавички с размер 25 см се застилат дъната с хартия за печене (при мен се получиха 5 блата)Пека ги подред, първо едната тава, после другата, всяка по десетина минути. Белтъците се разбиват с половината от захарта до твърда пяна. Жълтъците се смесват с останалата захар и се разбиват на крем, докато не побелее сместа. Към тях се прибавя и разтвореното в горещата вода какао, като продължава да се разбива сместа. Брашното и нишестето се пресяват и се прибавят към жълтъчната смес. Накрая се прибавят и белтъците (на 3 пъти) и се разбиват внимателно. Тестото се разпределя мислено на 5 равни части, аз мерих с един черпак, налива се в първата тава, след като тя се изпече се слага втората, през пова време освобождаваме първата... Оставя се да изстине малко върху тавата, след което се отлепва хартията
Приготвяне на сиропа
Водата се кипва заедно със захарта. Маха се от котлона и се долива ликьора.
Приготвяне на трюфелите
Отново сметаната се довежда до кипване и се залива начупения шоколад. Разбърква се. Сместа се оставя в хладилника за няколко часа (при мен около 1ч и 30 минути). С длани се оформят трюфели. Трюфелите се овалват в захарни зрънца разноцветни.
Събиране на тортата 

Готовите блатове се намазват със сиропа(със силиконова четка).Редуват се блат и крем така до последния блат.Отгоре и отстрани тортата отново се намазва с крем.



Приготвяне на поличката
Върху вестник се разстила полиетиленова торбичка. Шоколада се разтопява на водна баня. Около 200 гр от него внимателно се излива върху торбичката и се разнася равномерно на тънък слой в диаметър по-голям от тортата, така че да стигне и за борда. Изчаква се да стегне леко и внимателно, като се хваща заедно с вестника, за да е по-стабилно се покрива тортата. Хубаво се притиска отгоре и отстрани и се поставя в хладилника за около час да стегне. След стягане внимателно се отделя полиетиленовия плик. Останалият около 50 гр шоколада се излива върху добре почистения и подсушен плот. Оставя се да стегне хубаво, но не съвсем, проверява се с шпакличка, аз ползвах остър инструмент, белачка. Изстъргват се отделни сегменти, от които се оформя цветето.
Поставя се в центъра на тортата, аз не улучих:) Поръсва се с цветните топчета. Покрая се нареждат готовите трюфели.



    

Парченце ще има по-късно, ако остане:)! Да ни е сладко!

Ето го и парченцето, за по-търпеливите. Марианка ме предупреди, че трудно ще се реже, защото покритието е само от шоколад, който се втвърдява. Някъде бях чела и приложих този номер - нагрях на котлона ножа и така рязах - получи се. При всяко парче - мия, подсушавам, нагрявам.
Да си призная очаквах повече от вкуса, е вкусна беше, но съм правила и хапвала и по-вкусни, ако пак реша да направя ще променя нещо в тази насока.








Не,днес няма да има стихове, за да не се повтарям, но ще публикувам едни, писани по същия повод, но преди 2 години.

Честит 21 рожден ден!

Живота е прекрасен, прегърни го
и наслаждавай му се с всички сетива,
живота е прекрасен, разбери го,
а най-прекрасна в него – младостта!

За светъл празник днес те поздравявам,
целувам те, желая ти късмет,
от птица – жар криле ти подарявам,
не да вървиш, а да летиш напред!

Дано да бъдеш винаги щастлива,
дано да бъдеш винаги добра,
с усмивката, която ти отива,
да грееш, като истинска звезда!

Бъди и много здрава, енергична,
постигай всяка цел със лекота,
бъди чаровна, нежна, романтична,
носи в сърцето вечно любовта!

Дали от болката, когато те родих
Покълна обичта неизмерима?!?
Не знам, но знай едно, дете любимо –
на този свят ти вечно ще я имаш!!!

Мама
11.11.2012г.











26 коментара:

  1. Ах, Весе колко любов прочетох аз днес в думите ти..Колко още остана...Ти си невероятна майка!!! Гордея се, че те познавам. Че познавам една прекрасна жена, която е разбрала, какво е да си майка, истинска майка. Майки има рзлични..Не всяка жена дала живот на този свят е майка...
    Пожелавам на твоето съкровище преди всичко здраве, това е най-важното на света. Пожелавам й да върви напред въпреки всичко. Тя е една прекрасна млада дама. Имах удоволствието да я видя. Нека щастието е винаги до нея.
    Прегъщам ви и честит празник на цялото ви истинско семейство!

    ОтговорИзтриване
  2. Тя е прекрасна, мама е прекрасна, тортата е прекрасна:)! Жива и здрава да е, винаги заобиколена от толкова много любов! Тортата е очарователна! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Майчинството е уникално призвание....и ти Веси си призвана да си майка,това прозира във всяка твоя дума!Нека детето е здраво и щастливо (тези пожелания са и теб:))!Радвайте се на всеки миг от вашето приятелство и се усещайте сигурни в подкрепата една на друга!
    Тортата е със силен характер .......шоколадов при това:)))!
    Прегръдки,Веселушке:)

    ОтговорИзтриване
  4. Разсъмвам се с кафето, чета твоята публикация и ми става хубаво на душата от толкова много любов и обич, която присъства у вас!
    Веси, вие сте прекрасни родители, отгледали една чудесна дъшеря!
    В този хубав слънчев ден пожелавам на всички ви много здраве и радостта никога да не ви напуска!
    На младата дама желая късмет и обичта да е вечен неин спътник, всички мечти и желания да и' се сбъднат!
    Прекрасна торта си направила за празника! Поздравления!
    Сърдечни прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  5. Весе, очарователно е да четеш редове, пълни с толкова много любов и гордост! Да ви е жива и здрава дъщеря ви, красива и щастлива, а вие да сте живи и здрави да и се радвате! Тортата е чудесна! Поздрави и слънчев ден!

    ОтговорИзтриване
  6. В толкова много емоции, любов и вълнение ме потопи тази публикация. Връцката между майка и дъщеря е нещо специално и всяка жена, която има дъщеря, е благословена с дар. Дали ще го оцени зависи от жената. Това, което прочетох и видях е написано и направено с любов. Така си отгледала и възпитала и твоето момиче и затова и тя като теб ще бъде прекрасна майка. Пожелавам и здраве и късмет, а на теб усмивка и удовлетворение. Бъдете благословени, Веси! Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  7. Веси,честит рожден ден на прекрасната ти дъщеря,пожелавам й безкрайно много здраве,обич и късмет!
    Стихчето е невероятно,поздравления!Весел и вкусен празник с тази разкошна торта!

    ОтговорИзтриване
  8. Да ти е жива и здрава щерката Весе! Много да те радва!
    Прекрасна торта!

    ОтговорИзтриване
  9. Много ме развълнува, Весе! Всеки ред почувствах как излиза първо от душата ти, преминава през нежните ти пръсти и се излива с толкова любов на страницата. Имам усещането, че не ти, а аз съм писала тук. Почти същата история, с малка разлика - аз подарих любовта си и на още едно създание. Но това е то да си майка! Велико чувство и божия награда.
    Честита да е дъщеричката ти, Весе! Пожелавам ѝ да е здрава, смела да следва мечтите си, да ги достига, успешна във всичко, много обичана и безкрайно щастлива! Нека сте винаги една до друга, подкрепящи се и споделящи всички красиви моменти, които ви очакват, защото това е именно майчиното щастие!
    Тортата е повече от чудесна!
    Прегръщам те топло, мила!

    ОтговорИзтриване
  10. Топли, красиви и много истински думи на една майка към порасналата и дъщеря! Трогната съм!
    Да ви е жива и здрава рожденичката! Желая и най-голямото щастие на света!
    Весел празник, Веси!

    ОтговорИзтриване
  11. Останах без думи, Весе,
    развълнувана, впечатлена и очарована...
    Честит празник и рожден ден на Ради -
    здраве, успехи сбъднати мечти и много, много щастие!
    Тортата е прекрасна - ти и Марианка, също!

    ОтговорИзтриване
  12. Весе, ти наистина си щастлива! Имаш прекрасно дете, макар и вече пораснало. Скорпионче е, няма да се даде лесно;) Харесвам я без да съм я виждала.
    Пожелавам и да върви по пътя, който е избрала, да качва стълбичка по стълбичка и да гради живота си така, както тя се чувства добре. А тортата? Тортата няма да я подмина незабелязано- страхотна е и се черпя за нейно здраве!

    ОтговорИзтриване
  13. Веси, много верни и прочувствени слова, каза от сърце и душа!
    Пожелавам много здраве, щастие, сбъдване на всички желания на дъщеричката и връзката помежду ви винаги да е така силна!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  14. Благодаря на всички ви,
    Аля, ще се радвам да ви запозная и на живо,
    Кате, много си мила,
    Миленче, и ти имаш дъщеря и знаеш как е,
    Хриси, споделила си с кафето и нашия празник,
    Валя, много хубави думи си написала,
    Нели, и ти ме развълнува,
    Роси, изчервих се от похвалите ти,
    Иван, добре си наминал,
    Ирме, чудесно ме разбираш,
    Ивана, радвам се, че съм те трогнала,
    Дианка, и тук благи думи си написала,
    Мартичка, скорпиона си е скорпион, а,
    Тили, твоята мъдрост ми е ценна!
    Благодаря ви и за хубавите думи, за прекрасните пожелания, за похвалите, за позитивното и добро отношение. Благодаря и от свое име, и от името на виновничката за този пост. Тя празнува с приятели, но непременно ще и кажа да прочете и знам, че може да не си признае, но ще и хареса:)))
    Прегръщам ви всички!

    ОтговорИзтриване
  15. Веси, ако не е прекалено късно... Честит празник на цялото семейство! Защото, сигурна съм, този ден е празник не само за нея като рожденичка, но и за вас с татко й - хората, вдъхнали й живот. Да ви е здрава, безкрайно щастлива и много, много мечтаеща! Искрено й желая да постига всичко с лекота и да не пренебрегва себе си, Тя знае. :)
    Поздрави и весел празник! Тортата е прекрасна, повече от прекрасна! Ще чакам парченце. ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, не е късно за хубави пожелания никога. Благодаря и от свое име и от името на твоята връстничка. Толкова бих искала живота ви да бъде по-добър! Благодаря и за комплимента за тортата, ще пусна парченце.

      Изтриване
  16. Веси .... толкова земна, непринудена и човечна си мила! Не те познавам, но знам, че си Човек с главно Ч!! Прекрасна жена, майка и съпруга. И да знаеш, Тя е такава, защото е ваша дъщеря, чакана с любов, отглеждана с любов, и възпитавана с любов. Резултатът е налице - да ви е жива и здрава и да преследва и сбъдва мечтите си. А когато четях, все едно чувах себе си - защото имам две прекрасни такива създания.
    А тортата е чудесна, да си я хапнете със здраве и много усмивки!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вили, наистина значат много думите, които си написала за мен. Много ми се иска наистина да съм поне наполовина такава, каквато си ме описала, но и аз, както всички си имам и недостатъци. Е, те поне не ми пречат да се опитвам да бъда такава, каквато искам - на първо място човек, после всичко останало.Благодаря ти, изключително си мила, и пожеланията са прекрасни - дай боже да са ни живи и здрави зечицата - и моето, и твоите двечки.
      Прегръдка! Пък дано се запознаем някой ден.

      Изтриване
  17. Весенце,пожелавам на твоята Ради здраве,щастие,много любов,постигнати цели в живота и все толкова истинска връзка между вас!Така ме стопли с написаното за нея-описала си я от-до....Обичайте се и се радвайте една на друга,споделяйте си и бъдете като приятелки/макар че все има неща които не се споделят с майките/.А тортата-нямам думи-повече от страхотна.Как обичам този вкус....
    Поздрави и топли прегръдки от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Живе, благодаря за пожеланията - Ради-тата са ни най-скъпи, нали? Почерпи се, след малко ще ти пратя парче:)

      Изтриване
  18. Със закъснение честит празник и от мен. Желая много здраве и успех в живота, любовта и всяко начинание! :) Много красиво си описала дъщеря си, Веси, а пък тортата е повече от страхотна. Като опакован шоколадов бонбон! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Светле, не е късно за хубави пожелания - благодаря ти! Ти май си разбрала идеята ми - да опаковам трюфела:) Хубава вечер.

      Изтриване
  19. От стихчето ти се разплаках, Весе! С какви емоции, искреност и любов е изпълнена тази публикация :)
    Оставам без думи... Завиждам благородно на хора като теб, които успяват да изразят чувствата си по такъв начин!
    Да ви е жива и здрава, дъщеричката, дано да и се сбъднат всички прекрасни пожелания от любящата и майка :)
    Тортичката е точно по вкуса ми, не знам на теб какви са ти забележките, но аз се изкуших!
    Желая ти хубав уикенд!

    ОтговорИзтриване
  20. Танче, много благодаря за хубавите думи и пожеланията към дъщеря ми.
    Не можах да определя точно какво не ми хареса в тортата, т.е. какво не ми достигна като вкус, може би блатовете не ми допаднаха, или пък съчетанието им с крема. Пак да кажа, хареса ми, но не достатъчно:)
    Мъжа ми каза, че съм луда и че си е "супер" тортата :)
    Хубав уикенд е за теб!

    ОтговорИзтриване
  21. Веселка, и аз със закъснение, но по-добре така, отколкото да не споделя всичко, което ме връхлетя от публикацията ти. Толкова е сърдечна и майчинска. Описала си толкова мило всичко, което чувстваш и цялата красота на това да дадеш живот, но и да обикнеш и обичаш всичко това, което си сътворила с много търпение и старание. Пожелавам ти още дълги години да се радвате на "детето", защото макар и вече пораснало, всички искаме да си останем деца поне в очите на родителите ни, да намираме винаги онова специално внимание и обич, която ти така щедро показваш! Да ви е жива и здрава, пожелавам й много успехи, но най-вече щастие, защото понякога щастието може да не са велики постижения, а просто много любящо семейство и крепко здраве. Прегръщам те! P.s. - Тортата е просто убийствена и със сигурност ще я приготвя при първа възможност. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Люси, благодаря ти, че сподели връхлетялото те:) Да видиш ти на мен лесно ли ми е като вляза в блога ти:))
      Много си права за щастието, но си мисля и друго - трябва да имаш очи и душа за да видиш и усетиш щастието, да го оцениш - има хора, които имайки го, не го забелязват, устремени именно "да гонят Михаля"
      И аз те прегръщам и хем те приемам за равна(в смисъл все едно сме връстнички), хем те имам като дъщеря си, заедно с Гери и Зори - прекрасни млади хора сте, гордея се с вас и много ви се радвам!
      Ти ли пък ми говориш за торти...уникални са твоите, снощи правих един сладкиш с пюре от тиква и съм си заделила и за твоята палачинкова - така ме изкуши...тези дни ще я правя, да знаеш!

      Изтриване