За буквите с любов и торта Х

За буквите с любов и торта Х

Това е една прекрасна инициатива на Мария Христоу, по повод на 24 май, която подкрепям и в която исках да се включа с удоволствие

По принцип не си падам по такива масови мероприятия, но в случая определено си заслужава.

Обмислях някакви тържествени думи, с които да отбележа и аз празника тук, думи на гордост и възхвала...дори бях подбрала известни стихове, а всъщност се чувствам тъжна...

Цяла седмица в службата текат уволнения. Нищо ново под слънцето в днешно време...така е...времето е динамично. Лошото е друго - работя в държавно учреждение,  място, което да служи за пример...място, където „светлите бъднини” би трябвало да се градят...Знаете ли каква е реалността?!? Отиват си един след друг и малкото останали кадърни, можещи и знаещи специалисти и идват компютърно неграмотни, без ценз и образование, хора, готови и можещи само и единствено да лакейничат...Нещо повече, това не са уволнения, това е подигравка с човешкото достойнство. Чувствата ми варират от учудване, през ярост и достигат отвращение. Тъжно е и друго – че голяма част от хората, които оставаме, не си тръгваме сами, колкото и много да ни се иска...Защо ли?...Защото и навън не е (много) по различно, защото това е малък отрязък от държавата ни въобще.

Образование ли? Наука ли? Що е то? Години наред гледаме отстрани как държавата абдикира...от всичко, съсипано е всичко, образованието и науката не правят изключение.

Да идем в чужбина ли? Да оставим прекрасната си Родина, да оставим майките и бащите си, да оставим приятели, дом...В чужбина? Каквото и да си говорим за глобализация, за свят без граници, си мисля, че там ще сме винаги чужди, та макар и при (може би) по-нормални условия на живот и по-добър стандарт.

Но аз искам тук да остана, тук да живеят и раждат децата ми...И ми е много, много тъжно...С оплакване не става, нали? Да, но как??? Аз не съм нито необразована, нито неможеща и незнаеща...как да живея и работя нормално в държава, която отдавна не е нормална, да изляза да стачкувам ли...видяхме дали и това има смисъл, с война ли...пази боже...! Да се спасяваме поединично, решение ли е? Питам се защо и как се докарахме до тук? Ние..., наследниците на Ботев, на Левски, на хиляди, хиляди, стотици герои на едно или друго време, родени тук  и наричащи себе си българи, наследниците на Кирил и Методий...

Знаете ли какво каза днес един от новоназначените началници  – че 24 май не е наш празник, а само на учениците!?! Денят на славянската писменост и култура!!! Разбира се, че по-важно е да отпразнува назначението си...

Защо дилемата всекидневно пред всеки от нас е дали да продаде душата си на дявола и да краде народа си(или е подлога на тези, които го правят),  или да бъде обречен на мизерия...Защото мизерия е да се живее по начин, по който са живели далеч, далеч в миналото, защото се върнахме години назад, защото мизерия е децата ти да живеят по-лошо, отколкото си живял ти, защото нормалното е да има напредък, да се съгражда. Защото народа ни е беден, а обществото ни е болно. Защото „демокрация” е само една смешна дума и по-голям страх от сега не е имало – страха да оцелееш и днес!

Въпреки тъгата, яростта, отвращението ми, днес е светъл ден – 24 май!

Кирил и Методий...завещали ни най-ценното нещо – писмото!

 „Върви народе, възродени,

към светла бъднина върви...”

Грамотният човек не може да бъде излъган, не може да бъде манипулиран, и ако бъде и достоен – не може да бъде купен!!!

„О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;”

Да се събудим! Все още сме народ(макар и разединен, макар и обезверен), няма накъде повече да бъдем мачкани, унижавани, използвани, да не позволяваме да дойде ден, в който да се срамуваме сами от себе си!

Да отворим очи, да не забравяме славното си минало, но да четем в бъдещето, да го спасим, длъжни сме да намерим пътя, дължим го – на себе си, на децата си, дължим го на светите братя – Кирил и Методий! За да ни има въобще!

Честит празник!