неделя, 27 септември 2015 г.

Шоколадов сладолед



Да си призная честно - за първи път правя и хапвам домашен сладолед. У дома мама не е правила, аз също, аз не съм и много по сладоледа. Освен всичко имам и проблем с гърлото и студеното не ми влияе добре. Е, лятото в жегата понякога ми се прияжда, тогава си купувам и си хапвам. Провокирана от сладоледоправенето на всички кулинарни блогъри и на уникално талантливата Мариана Г., която си приготвя почти непрекъснато реших да опитам и аз. Какъв, ако не шоколадов можеше да бъде този сладолед. Спрях се на тази рецепта и уцелих в десятката. Лесен, достъпен и уникално вкусен.


Шоколадов сладолед




Продукти:

400 грама подсладено кондензирано мляко от Лидл
200 мл мляко
200 мл сладкарска сметана
200 гр хубав натурален шоколад, натрошен на малки парченца
25 грама какао
1 ч л ванилия
1/2 ч. л. инстантно кафе NESCAFE
1 с.л. царевично нишесте
2 ч л студена вода



Приготвяне: 

В тенджера се смесват кондензираното мляко, млякото и сметаната. Слагат се на котлона докато заври.
След това се отдръпва сместа и се добавят шоколада, какаото, кафето и ванилията. 
Бърка се докато шоколада се разтопи и какаото се разтвори напълно.
Разбърква се нишестето с вода, докато се разтвори. Добавя се  към шоколадовата смес и се разбърква.
Връща се сместа на котлона и се готви около 5 минути.
Оставя се за около час до охлаждане.
Замразява се във фризера за няколко часа или за през нощта.
Преди сервиране се оставя сладоледа на стайна температура за да се отпусне.

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Бърз сладкиш с кайсии

Този  сладкиш се роди от наличните в момента продукти. Хареса ми съчетанието на киселките кайсии с горчивия шоколад.

Бърз сладкиш с кайсии 




Продукти:

200 гр маслени бисквити
50 - 100 мл прясно мляко

7-8 кайсии
1 ч.ч. мюсли
1 кондензирано мляко
2 яйца
1 ч.ч. прясно мляко

1 черен шоколад
1-2 с.л. прясно мляко


Приготвяне:

Бисквитите се натрошават леко и се поставят в тавичка с разкопчаващ се борд, която е застлана с пекарска хартия. Напръскват се с млякото. Отгоре се нареждат нарязаните на две и почистени от костилката кайсии. Върху тях се излива сместа от мюсли, кондензирано и прясно мляко и двете яйца. Поставя съ в загрята фурна на 200 градуса и се пече до стягане. Изважда се и се залива с разтопения с прясното мляко шоколад. Вкусен е и топъл и изстинал сладкиша.








сряда, 16 септември 2015 г.

Тутманик

Преди време видях рецептата в този блог. Нямаше как да не опитам. Резултата е повече от отличен!

Тутманик



40 г мая
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
300 мл топло прясно мляко
1 с. л. олио
1 с. л. оцет
брашно около 500 г / колкото поеме до еластично тесто
300 г сирене
3 яйца
150 мл олио и  60 г масло
3-4 с. л. кисело мляко
сусам за поръсване
Приготвяне:
В купа се натрошава маята. Добавят се солта, захарта, олиото и оцета, топлото прясно мляко. Разбърква се. Пресява се брашното и се добавя, като се разбърква постепенно със сместа, така че тестото да запази еластичността си. Омесва се тестото добре, докато стане гладко и еластично. Покрива се с фолио и се оставя на топло, докато удвои обема си.
Изважда се и се дели на 4 равни части. Всяка част се разточва на фитил и нарязва на 8 парчета. Оставя се и се приготвя плънката.
Разбиват се 2 яйца с натрошено сирене. Сгорещяват се олиото и маслото. 
Намаслява се тавата. Взима се  всяка топка, прави се плоска като за мекици, но не толкова тънка, потопя се в сгорещеното олио, слага се малко  от плънката и се завива добре,  да не изтече. Слага се в тавата. Редят се  всички, докато свършат. всички 32  парчета. Не е необходимо допълнително втасване, тъй като от горещото олио тутманика набухва прекрасно. Прави се заливката.
Разбиват се  3-4 лъжици кисело мляко с 1 яйце и се залива. Пече се  в загрята фурна на 180 С около 35-40 минути.
Макар и солен тутманика, на мен ми се услади с купичка медец:))


вторник, 15 септември 2015 г.

15 ептември и кекса със сметана на Пеполина

15 септември

Днес е празник!
Винаги така съм възприемала 15 септември - първия учебен ден.
Нищо, че дъщеря ми отдавна не е ученичка.
Мило ми е, като видя дечицата, особено мъничките, тръгнали с ентусиазъм и желание, накипрени празнично. 
Бих отворила тема за образованието и за съжаление тя няма да е положителна, но не и днес!
За мен е важно да възпитаваме децата си, като родители в това да уважават и училището, като нещо свято, както и учителите си. Много е важно дори. Както и учителите е важно да работят с желание и обич към учениците си, защото това не е професия, а призвание. И ако не могат да го направят - по-добре да изкарват парите си другаде.
И накрая да кажа - че целият ни живот е едно училище - и както се опитваме да се отнасяме с него и да учим житейските си уроци - така ще се отнася и той към нас. И всички ние сме учители - един на друг, и на себе си!  
Честит първи учебен ден!
Нека пламъчето на стремежа към знание не угасва никога!
 
За днешната си публикация избрах този празничен кекс, рецептата е на Пеполинка (макар и нейното синче вече да не е ученик). Мога да  нарека Пепи моя виртуална приятелка и съм сигурна, че ако живота ни даде шанс - ще бъдем такива и в живота. Качеството, което най-много ценя у нея е добротата, много, ама много е добричка и мила, а и скромна. Все си обещаваме да се видим, но до сега това не се е случило. Напоследък нямаме и много време да си пишем, но тя си има запазено място в мислите и сърцето ми.
Пепи, прегръщам те, кекса е страхотен!


Кекс със сметана "Пеполинка"


 

Продукти:
 3  яйца
 1 ч.ч. захар
 200 гр заквасена сметана
 1/3 ч.ч. олио
 1 2/3 ч.ч. брашно
 1  бакпулвер
 ванилия
 какао за оцветяване

 готова карамелена глазура за заливка
захарни пръчици


 





Приготвяне:

Яйцата  се разбиват със захарта. Прибавят се олиото и сметаната и се разбива. Добавят се ванилията и брашното с бакпулвера. Сместа се изсипва в намаслена форма (22 см), като се оставя около 1/2 ч.ч. от нея, която се оцветява с какаото и се разбърква. Оцветената смес се сипва върху бялото тесто и се нашарва с дълга клечка или шиш. Пече се в загрята фурна на 160 градуса  на вентилатор за около 40 минути. Проверява се с дървено шишче дали е изпечен. Вади се от фурната и се оставя 10 минути така. После се  изважда от формата. Когато се поохлади се залива с глазура по желание и поръсва със захарни пръчици.




понеделник, 14 септември 2015 г.

Пилешки кюфтенца

Пилешки кюфтенца
 
 

Продукти:

1 сварено пиле (сурово пилешко филе)
4-5 яйца
сол
черен пипер
джоджен
2 с.л. брашно

Приготвяне:

Пилето се обезкостява и нарязва на дребни парченца. Обърква се с останалите продукти. С лъжица се пуска от сместа в нагорещено олио и се пържи до златисто.
Правила съм и със сурово пилешко филе - чудесно си става и добре се изпържва.

четвъртък, 10 септември 2015 г.

Само теб

Днес нашето семейство порасна с още една година - станаха 26 - не мога да повярвам!



Само теб

Аз всички стихове на тебе посветих,
и дните си на тебе съм обрекла,
и нито миг до днес не съжалих,
и никога от теб не се отрекох!

И никой мъж не бих сравнила с тебе!
За мене си единствен на света!
И никой като теб не ме е гледал,
не ме е любил - с тяло, и душа!

За празника - целувам те горещо
и само здраве двама ни желая!
И моля се за туй едничко нещо -
да бъдеш всеки ден до мен, и във безкрая!

10.09.2015г.
Защитено с авторско право

Обичам те - все повече, и повече - ти си знаеш, мили мой!
(Но това не ми отнема правото понякога да си мърморя, нали:))

събота, 5 септември 2015 г.

Позиция



Позиция



Няма да се отрека от Родината си никога! Никога няма и да обобщавам „българите са такива или онакива”, най-малко пък с отрицание и от дистанция, сякаш аз съм французойка примерно. Да, това е моята Родина и харесва ми или не – това са моите сънародници, и част от тях съм и аз.


Патриот съм, и това никой не би могъл да обори. Но съм потресена последните дни и месеци - от някои сънародници, от познати, от хора от близкото ми обкръжение дори …


Омраза - дива, необуздана и стряскаща…


И ... отказвам да бъда част от това!!!


Винаги съм казвала, че не деля хората по друг критерии, освен на хора и "хора".
Не ги деля по пол, не ги деля по раса, не ги деля по религиозни признаци, не ги деля по образование, по социално положение, по сексуална ориентация, и по каквото там се сетите.
Не, че не съм се изпускала понякога да кажа примерно „циганска работа”, или „мъжка му работа” и подобни. Не, че не съм се ядосвала на някой характерен признак, като нечистоплътност примерно. Не че ще ме видите на хомо-парад, прокламирайки различното.
Би ми се искало, но чак толкова толерантна не съм, признавам си!
Но винаги съм се опитвала да се поставям на страната на „другите”, да критикувам - да, но не и да отричам.
Не ми пречат нито циганите, нито ми пречат хората с различни сексуални наклонности, нито съм мъже(жено)мразка, въобще - не ми пречат различните. Мога да не ги харесвам, така, както мога да не харесвам и съседа си, и вуйчо си например...но не мога да ги смятам за по-ниска категория хора, за това, че не са като мен.


Разбира се, съм за спазване на едни и същи закони, на един и същи ред, за еднакви права и задължения. И ако някой не ги спазва или ги нарушава - нека му се търси отговорност.


За противопоставянето на различните етноси, донякъде умишлено подклаждано от политически интереси, може да се изпишат томове.


Не гледам този сезон на Биг Брадър. Не съм и от хората, които напълно го отричат - напротив. Наистина това е социален експеримент, както модерно го наричат, и огледало на заобикалящата ни действителност. Не съм съгласна и с мненията, че всичко е режисирано, ако е така - участниците направо са си завършени актьори.
Но този сезон просто не ми е интересен, нямам и време за да го гледам. Обаче превключвайки с дистанционното преди дни попаднах на такъв грозен скандал, че се потресох. Напълно в тон със случващото се и навън.
Една от участничките, така се беше напила, че не знаеше на кой свят се намира. И ей така, без причина, започна да се заяжда с друга жена, която разбрах, че е ромка. Ако някой не е гледал тази сцена не може да ме разбере - аз видях омразата в най-долния и вид в лицето на тази млада "българка". Лице, изкривено и грозно до степен, която може да ви отврати. Такива думи, такава злоба, такава агресия не бях виждала даже по филмите...Само защото жертвата е ромка...А ромката си изглеждаше далеч по интелигентна впрочем, както и по симпатична. И едва ли има нещо, с което "чистата" българка да я превъзхожда. Скандала излезе извън контрол и стигна до физическа саморазправа, наложи се да влезе охраната...Превключих телевизора, но дълго след това останах разтърсена...
ЗАЩО? Кое поражда тази омраза между хора, живеещи на една територия?
Аз не мразя сънародниците си, само защото цвета на кожата им е по-тъмен от моя, а ако някои от тях са престъпници, мястото им е пак е редом и до онези престъпници, подвизаващи се дори на високи държавни постове - в затвора.


Не съм съгласна също да се събарят домовете им и деца да остават без подслон, а да строим луксозни сгради за животни. Не е ли редно да се намерят виновните за това незаконно строителство, онези, които купувайки ромските (и не само!) гласове преди избори забравят мигом обещанията си, настанявайки се удобно в политическите си кресла. Не трябва ли те да платят?


За мен директор е такъв в служебната йерархия, но общия работник-ром е равен нему - в чисто човешки аспект.
Така, както мога да имам за приятел и депутат, но и санитар, или такъв, обикалящ света и друг, броейки стотинките за билетче, човек роден на "Графа" и друг - в селце, неотбелязано на картата, може да ми бъде приятел и мъж, и жена, и християнин, и мюсюлманин, и българин, и чужденец. Всички те могат да бъдат еднакво ценни за мен


От седмици наблюдаваме по телевизията, в интернет и по всички медии и друг огромен проблем, проблема с бежанците...

Е, тук вече - изпитвам истински срам за отношението на някои сънародници...

Не може хора, на пръв поглед благи, диалогични, улегнали изведнъж да се преобразяват в жестоки, озлобени индивиди, загубили всякаква човечност - само при споменаването на думата "бежанци"...
Хора, уж необременени от егоцентризма и егоизма, характерен за един друг строй...защо и те се увличат във водовъртежа на нарастващата омраза и презрение към "талибаните"...
Писна ми да се подвеждаме по елементарната пропаганда и ми се иска преди някой да се изказва да започне да използва и мозъка си.


Преди дни излъчиха кадри с трупа на тригодишно дете на сирийски бежанци, изхвърлено на брега от преобърната лодка, седмица преди това - изоставения автобус със десетки задушили се хора край Виена, и други, и други жертви на човешкото безхаберие и липса на каквато и да било съпричастност към съдбата на тези хора.
Но да ме убеждава някой, че хилядите бежанци, бягайки от войната, рискувайки своя и живота и здравето на децата си, са терористи или колонизатори - това е меко казано фанатично, не по малко стряскащо от фанатизма, на който се противопоставя...
С такава компетентност и сигурност се ръсят и твърдят небивалици, включително и от устата на известни хора, и то по медиите, че човек би си помислил, че всички тези големи "разбирачи" са преки участници в разбиването на световно надвиснала опасност...
Чета коментари - някои стигат и по-далеч, съзирайки конспирация, повярвали в пъклен план, скроен от САЩ, Турция, Ислямска държава и кой ли, кой ли не, подозирайки, че на всички тези бежанци е платено - за да завземат и ислямизират Европа...
Дали има истина в тези предположения? Не знам, но знам само, че ако има - то има и специални, наречени разузнавателни служби, които са отговорни, както за разкриването, така и за предотвратяването на такива превратни действия, че политическите сили са единствените, които трябва да решават такива проблеми по един или друг начин. Че тук на изпит са наистина Големите световни сили.
Да - живота в цял свят е сложна схема, не рядко режисирана от Великите сили, но това трябва ли да ни прави по-малко хора?


Ние сме малка държава и макар и положението ни на картата на Балканите да е стратегическо, е смешно и утопично да говорим за абсолютна независимост, особено на фона на нарастващата глобализация. И някак си не е особено уместно онази част от нас, която години наред безропотно се е съгласявала с едно дирижиране, скрито зад "велика дружба", сега да се обявява против ЕС и да говори за независимост.

България над всичко! Да! Но аз не бих отказала залък хляб на "чуждото дете".
Така, както за мен семейството ми стои над всичко! И не бих допуснала съседа в леглото си, но бих го нахранила, ако е останал гладен. Това са две различни неща и ако някой си затваря очите, защото просто не иска подредения му живот да бъде по никакъв начин нарушен - това е друго.


Но да си затвориш очите, когато навън лежи в треска човек, изминал хиляди километри пеша, без хляб, без вода, и да негодуваш, защото от него се разнася неприятна миризма, а ти си изкъпан, и с парфюм - това е нечовешко.
Да си правиш сметката, че ти работиш, за да задоволяваш само нормалните си нужди, а някои от тези бежанци са може би богати, и за това да не заслужават твоята помощ - това е нечовешко.
Да изваждаш за аргументи вътрешни проблеми, като младежката ни безработица и ниските пенсии на родителите ни, като оправдание да не спасиш човешки живот - това е нечовешко.
Когато не си даваш сметка, че твоите собствени деца са потърсили по-добър живот в чужбина, и там са в ролята на бежанци, а ти виниш някого, че бяга от държавата си, за да спаси живота си - това е нечовешко.
Бог да им е на помощ на тези, които не съзнават! Разочарована съм, ужасявам се от тази злоба.


Обичам да чета, та от там - от книгите, а и не само - от разказите на баба и дядо, от техните спомени, предавани от поколение на поколение, от разказите и уроците на моите учители съм научила и запомнила, че българите сме хора меки, състрадателни, готови да помогнат на всеки в беда, хора, притежаващи емпатия, хора с широки сърца.

Благодарна съм на Бог, на родителите си, на близките си, на съдбата си - за това, че сме живи и здрави, че никога не сме си легнали гладни, че живеем в мир! Истински съм благодарна всеки ден!
Не мислете, че сме имали в излишък, мечтая като всеки втори българин за по-добър живот, за по-добри финансови възможности...за чисто елементарни неща дори понякога.
Но ако трябва мога да се откажа от това да имам вместо 5 чифта обувки - четири, вместо две палта - едно, вместо да пазарувам от марков магазин, да отида в евтиния - стига това да помогне да спася живота на чието и да е дете...или дори само да не го оставя гладно.
Разбира се, че не мисля по цял ден или всеки ден за всички бедни и нещастни по света, това е лицемерно да твърдя, но наложи ли се - не бих отказала и бих помогнала. Не, това не е наивност, в каквато навярно ще бъда обвинена, иска ми се да вярвам, че е човечност.


Нямам абсолютно никакви претенции да разбирам от политика, нито да познавам отлично историята, може би не съм права и за голяма част от разсъжденията си, не искам и да звуча менторски или морализаторски дори, може би съм и прекалено емоционална, може би съм и прекалено остра, не искам и никого да обидя, най-малко пък хора, на които държа, но ми се иска само едно - да загърбим политиката, да не се връщаме назад в миналото, да не се плашим от бъдещето - че света ще принадлежи на тази, или онази раса, а да мислим повече със сърцата си, да запазим това най-висше качество - хуманността. Бог ще съди политиците за грешките им, историята също ще намери мястото на всеки от тях, а ние - ние всички сме просто хора - и нека постъпваме човешки, така, както бихме искали да постъпват и с нас, и с нашите деца. Ако искаме да останем хора, трябва да постъпваме като хора!

Живота е колело и никой не знае дали в даден момент няма да се окаже на мястото на тези, които сега презира. Поставете се на тяхно място! Те не бягат от лесно! Да пази Господ!
Те са хора като нас. Светът и Европа могат да им помогнат. Можем и ние. Най-малкото, като не извръщаме глави от тях, все едно са някаква напаст. Защо толкова ни е страх, по дяволите. Само слабите души се плашат от по-слабите! Силните - протягат ръка за помощ!

Нека не слагаме цена на човещината! Нека не смятаме кой и с какво ще плати. Отплата можем да намерим единствено в очите на нахраненото дете!

Толкова от нас - обикновените хора!

А политиците - тяхна работа е да запазят реда и прилагането на закона.
И бежанците, както и всички "различни" по един или друг признак - са длъжни да ги приемат и спазват - само тогава са добре дошли.
И ако ще живеят в Родината ми - ще спазват нашите правила, тук официалният език е български, официалната религия е християнската, реда и закона са за всички еднакви и ако това не им харесва - тогава нека се върнат там от където са дошли!
А ако политиците ни им позволяват да нарушават този ред, значи и тяхното място е навън!!!

Бог да пази България, а ние българите - нека се опазим от омразата - тя не ни отива!!!


Това е моята позиция, изляла се спонтанно през клавиатурата. Не искам да влизам в директен или задочен спор с никого. Но наистина ще се радвам, ако повече хора споделят написаното!