Котките!

Бавя тази публикация от преди морето, оглеждах я, четох я, после чаках снимки да ми прехвърли дъщерята, аз също се опитах да направя някои, ама сложно, бре, не стоят мирно тези ми ти котки:).

Котките

Аз съм от децата, които са имали щастливо детство, а ваканциите на село са ми осигурили не само безгрижие, чист въздух, качествена храна, но са ми дали и друго – научили са ме на уважение към хората, упражняващи физически труд, научили са ме на трудолюбие, на скромност, на любов към живата природа, към животните. Не че съм участвала лично в селскостопанската работа, но примера, който са ми давали баба и дядо явно е по-важен от това да ме карат насила да върша нещо, което не ми е присъщо, особено пък за възрастта.

Та така, обичах животинките, макар че  не съм се доближавала пряко до тях, просто ги наблюдавах и им се радвах. 

От друга страна, като всяко градско дете не можех и да си представя, че животни и хора могат да живеят на едно място. В детството ми това не беше модерно, беше рядкост в апартамент да живее куче или котка.

На свой ред и родителите ми, като се пенсионираха решиха да живеят на село, на около трийсетина километра от София. Така че дъщеря ми също имаше късмета да прекарва ваканциите си там. Нейната любов към животните обаче надскочи моята. Разбирайки, че теленцата ги умъртвяват, за да се консумира месото, месеци наред плака,  и до ден днешен не вкусва телешко. Добре, че прасетата и пилетата не са и се видели толкова миловидни, та поне да хапва някакво месо.

Ето котките на село:

Когато поотрасна дъщерята, около нас в квартала вече котките и кучетата, живеещи в апартаментите бяха станали нещо обичайно. Започнаха едни непрестанни преговори да си вземем куче, но не какво да е, а от породата хъски. Години наред пазарлъци, едвам я убедихме, че пътувайки през почивните дни до село, няма кой да ангажираме да извежда кучето...През тези години гледахме хамстери, рибки...бели мишки,...умирайки – пак предизвикваха драми и плач...

Един ден влязох в зоомагазин (може би заради рибки да е било, не помня) и видях насреща си в  клетка едно много, много сладичко коте. Изглеждаше толкова тъжно, че най-импулсивно дадох 20 лв. и го купих...Сама, без дъщерята да го иска, без дори да знаеJ)Разбира се – тя се зарадва страшно много.

Котето издържаше ден - два без нас, като му оставяхме храна и вода. Но след едно отсъствие установихме, че си е ходило до тоалетна на фотьойла, вместо в котешката тоалетна...

Бях непреклонна и го изпратих на село веднага. Малко плач, но това е положението.

После имаше втори опит, този път мъжа ми донесе коте от колега – същото последва.

При третия опит дъщерята си взе след ваканцията коте от село, нямало да издържи зимата на студа, как сме щели да го оставим за замръзне и т.н. Е, това коте се оказа или по-умно или по-хитро, или пък по-чисто, само се научи да пишка в тоалетната, а голямата нужда – във ваната. Лесно и удобно(сравнително) - четката, препарата, пускаш водата. Е, понякога прави напук и маркира тук там, миризмата е ужасяваща, но...вече свикнахме с него (7-8 години)и дъщерята не би се съгласила да махнем котарака за нищо на света.

Междувременно двамата със зетя си намерили две котета – брат и сестра, и ги взели в работилницата, където зетя оправя коли през част от времето си.

Гледаха ги там 2-3 години, но по ред причини трябваше да им се намери друг дом. И къде си мислите, че е този дом...у нас, разбира се?!?

Дъщерята ни обработва от месеци. Аз, не, та – не, категорично! Тя обаче също категорично „Няма друг начин!” ?!?

Мъжкия бяха кастрирали преди, но женската пак по незнам си какви съображения заведе да кастрира преди 2 месеца. И се наложи да постои у дома 4-5 дни, докато и свалят конците. Толкова сладко се оказа това коте, такова едно безобидно и миловидно...Две три нощи не спяхме на смени, да наблюдаваме да не си ближе и чеше раната. Тъкмо се пооправи и изведнъж през последната нощ у дома и се схванаха задните крачета. Не знам дали сте виждали нещо подобно, но е ужасна гледка... Скъса ми се сърцето да я гледам как се влачи по корем жално и гледа измъчено, как не може да отиде до тоалетната, държахме я на ръце...

Прекара почти месец в клиника. Причината се оказа следната – изяла отровена хлебарка, бяха пръскали общите части във входа с много силна паралитична отрова...(имайте си на идея, а ние се радваме, че нямало хлебарки, те така и някое бебе ще отровят...)

Е, точно в този момент се пречупих...?!?

Освен всичко – бях осъзнала и колко страда дъщеря ми и как и за миг не си представя, че ще се раздели с котетата, които сама е отгледала и толкова обича...!

Изживяхме много драматични месеци (естествено по закона за всемирната гадост това беше гарнирано  и с много други, доста тежки проблеми от всякакъв характер).

В резултат – и трите котки са у дома. Женската се оправи напълно (и от миловидно коте се превърна в голям пакостник – вилнее денонощно и се катери навсякъде). 

Но...! Нашия мъжкар не приема „провинциалистите”(така ги нарече шеговито мъжа ми,който също като дъщерята е голям почитател на котките и е имал своя като дете)! 

Не мога да ви опиша какви трудности създава това. Живеят в отделни стаи, т.е. двете нови котки са при нас в спалнята (а преди не допусках котарака дори да влезе там). При всяко влизане и излизане от стая в стая внимаваме да не връхлети нашия котарак. А той стана супер агресивен и страшен, когато ги усети – съска и ръмжи и е готов да нападне и нас (дъщерята вече нахапа и издраска заради женската котка).

Ей такива ми ти работи...Но друго исках да кажа.

За пореден път се убеждавам, че никога не трябва да се казва „никога”. 

Толкова против бях да се гледа животно у дома, толкова протестирах срещу миризмата, срещу космите(дори по цял ден да чистиш – къщата си е непрекъснато мръсна(!), а какво е като сме по 12 часа извън къщи)!

Обаче, ей на, случват се някакви обстоятелства, които преобръщат начина ти на мислене...става дори без да се усетиш...И не, не ме е накарал някой насила, това би било нечестно да твърдя, макар да мърморя и да не мога да свикна с мръсотията, но сам сама стигнах до убеждението, че мястото на тези котки, при положение, че няма друг удачен избор е тук, у дома.

Не бих оставила дъщеря си да страда за тях (а наистина беше страшно притеснена), а и осъзнах друго – че тя всъщност е и един безкрайно отговорен човек и счита, че след като ги е взела да ги гледа, не може сега ей така с лека ръка да ги изгони на улицата или да ги продаде, подари или остави някой друг да ги гледа...

Така че това решение го взехме заедно с мъжа ми. Да, трудно е, има, и то много несгоди, но някак си душите ни се успокоиха, да – мебелите са стари, котките ще ги досъсипят, а нови е безсмислено да се купуват, но вещите ли са по-важни всъщност, за сметка на тях ли едни душички и живинки да пропъдим и лишим от дом и от шанса да оцелеят...

Боже, как се промених... Само до преди месец се чудех и гледах с подигравка и насмешка на хора, които дават пари да лекуват животните си, лишавайки себе си, а сега самата аз отложих коронката за зъба си – за да се плати за лечението на котката...и дори не се замислих да го направя...

Споделяйки това с близки и познати, повечето реагират еднакво „О, защо не тропнахте по масата и да кажете, че не сте съгласни!” или „О, махайте ги, ще ви съсипят жилището”  или „О, това не бих го търпяла за нищо на света” ...

Не ги съдя, и ги разбирам, защото за самата мен дори мисълта, че някой може да гледа три котки, ми се струваше безумна и невъзможна...Е, казвам ви – възможно е! И страшно или не, когато се налага – го правиш – и се чувстваш удовлетворен! Да, може би по изморен, може би не така комфортно, но определено по-добър човек!

И да ви запозная:

Жоси 

Първия ни котарак, демек домакина.

Мислехме, че е женска и трябваше да е Жозефина, но се оказа мъж и  остана така – само Жоси, в мъжки род.

Лошичък си ни е той, серт характер има. Слуша и обича най-вече мъжа ми, мен не ме брои за човек, към зетя е нащрек, а с дъщерята или е лош или си играе.

Ако някой знае как се помиряват котки - да ми пише, това котешката психология е май по-сложно нещо и от човешката:)

Грес 

Кръстен е така, защото още като малък все се завираше в греста за колите и се омазваше целия. Синеок е и е на-добричкия от трите. Мноого е гальовен, непрекъснато иска да го гушкаш и се навира дори в лицето ми да ме ближе и да се гали. Има навика да ти скочи на раменете, за да се умилква. Сутрин, преди работа излизам от банята, тръгвам да се обличам, навеждам се да си взема бельо от чекмеджето и той ми се мята на гърба. Аз, разбира се инстинктивно се дръпвам и...по гърба ми остават поредните следи от одрано, защото той пък инстинктивно се вкопчва, за да не падне...Да, смешно, но и болезнено...Лошото е, че на следващия ден забравям и това се повтаря. Преди морето много внимавах, че  за резил с тоя издраскан гръб на плажа J))

Мафия

Тя пък е кръстена на котката на мъжа ми, като дете. Заслужава си обаче името. Изглежда като ангелче, а направо е бандитка и половина. Вечно е готова за лудория – нещо да бутне и счупи, да се увисне на закачената дреха на гардероба, да се покатери на най-високото, а през нощта да премине през тебе като фурия и да ти изкара акъла...

Та това е положението у дома...

Но...ако спечелим от тототоJ) ще си купим къща, където котките ще имат специални стаиJ) Кой знае, дано! Би било прекрасно!

За сега е важно, че дъщерята е щастлива и че две-три душички ще бъдат на топло, нахранени и обгрижени! 

Малко ли е това...?!?

Галет с нектарини

Поизоставих блога напоследък, видно е.
Първо много работа, ангажименти, после заслужена почивка...
Но почивката свърши, а тази седмица съм почивка от почивката, така да се каже и вече се надявам да вляза в строя с ежедневните задачи и занимания. Натрупала съм много рецепти за публикуване, ще се радвам на одобрението на всички, четящ тук. Е, не пестете и критиките, те са дори по-градивни от ласкателствата, макар аз да си признавам, че повече ме ангажират положителните оценки, така съм устроена, това ме кара отговорно да защитавам позицията си.
Та така, от другата седмица ежедневието ще е забързано, плътно запълнено и така - цяла година напред, живи и здрави.

Татко от дете все ми казва да не хващам по няколко дини под една мишница, но пък аз явно съм твърдоглава и продължавам с опитите...:)) 

Рецептата, която ще ви представя днес, макар и приготвена отдавна, видях  при Вили Конова.

Чудесна е,  в сезона на нектарините не се колебайте да опитате.

Галет с нектарини

Продукти:

За тестото

7г суха мая
100 ml хладка вода
2 с.л. захар
1/2 ч.ч.олио
щипка  сол

1 1/2 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч.царевично брашно
 

За пълнежа:

ванилия, канела

захар

1-2 с.л. мед

нектарини

1 с.л. маково семе

Приготвяне:

Захарта, солта и маята се разтварят във водата. Следва  олиото. Добавя се царевичното брашно и бялото брашно на няколко порции. Когато тестото се събере на топка го измесваме за кратко.
Тестото става изключително лесно, не лепне. Оставя се да втаса на топло за около час.
Парче хартия за печене се намазва с олио и направо върху нея се разточва тестото. Разточва се кръг около 40см в диаметър.Тестото се пренася заедно с хартията в тавата. На дъното може да се поръси галета или смлени бисквитки, за да не се овлажни, но аз не съм поръсвала. Нареждат се в средата резени нектарини плътно. Поръсва се с 3-4 с.л. кристална захар, ванилия и малко канела. Краищата на тестото се загръщат хубаво навътре. Загънатата част на тестото  се намазва с пчелен мед и се поръсват по желание с маково семе.

Пече се около 40 мин. на 180 градуса с вентилатор. Последните 10 мин може да се покрие отгоре. След изваждане може да глазираме плодовете с лъжица мед. Охлажда се върху решетка.
Много е вкусен и хрупкав, чудесно тесто.

За споделената болка

Изпатих си от виртуални приятелства...,преболедувах фалшиво отношение, но въпреки това продължавам да твърдя, че това може да се случи и  в реалния живот, както и че едно познанство от интернет може да прерасне в нещо повече. За щастие от опит знам и второто. Така или иначе свестни хора можеш да срещнеш навсякъде и аз не се страхувам да рискувам. Защото знам, че истинските приятели са нещо много ценно и страха от разочарование може само да ни лиши от тяхното присъствие в живота ни.

Днес научих, че моя много, много скъпа приятелка е преживяла труден момент. Впрочем сякаш го усещах от дни това.

Разочарована е, тъжна е и страда...Самообвинява се без вина, търси причините за мъката си и не намира смисъл да продължи...

А аз просто искам и от тук да и кажа:

Че живота ни е изпитание и не винаги, (даже за жалост никога) зависи от това, колко добри хора сме...

Че щастието е състояние и само ние самите можем да търсим и намерим повод или не да го изпитваме...

Че човек може да бъде щастлив от малко и нещастен от много...

Че живота е дар от бога и наш дълг е да го живеем така, както ни е отредено, опитвайки се да променяме единствено това, което е по силите ни...

Че подлагайки ни на изпитание някаква висша сила може би иска да ни научи някакъв урок, може би иска да ни подскаже друг отговор, не този, който искаме да получим...

Че мъката, болката, разочарованието не бива да ни правят по-лоши, по-слаби и по-нещастни, а напротив, щом сме живи – значи всичко ще се нареди рано или късно, по един или друг начин...

Че много я обичам и подкрепям и това че нашата среща предстои в бъдещето не променя факта, че я усещам като моя скъпа приятелка, сестра и близък човек...

Че вярвам в това, което съм и обещала – че тя ще бъде истински щастлива, така, както го е заслужила и изстрадала!

Че един ден заедно ние ще празнуваме!

Прегръщам те силно, мила ми, скъпа приятелко!

Знам, че думите не са достатъчни да те накарат да се усмихнеш, да повярваш, да продължиш, да бъдеш все така силна, но аз искрено и от сърце ти желая да бъдеш здрава и щастлива! Дано споделената болка е малко по-поносима.

П.п. Не се чувствай длъжна да отговаряш тук, това не е важно, искам само да си усетила подкрепата ми, прочитайки го! Вярвам, че положителната енергия се материализира!

Ярешко с лозови листа

Това е най-необичайната рецепта за ярешко, която съм приготвяла и хапвала. За първи път ни нагости с тази вкусотия Жоро. От тогава я приготвям поне по веднъж годишно, попадне ли ми ярешко. Може да се ползва и агнешко месо. 

Вече съм писала многократно колко много неща съм научила от този ненадминат кулинар и прекрасен човек и приятел. Колкото и да се опитвам няма да постигна съвършенството на неговото ястие. Колкото и време да минава - неговото присъствие винаги ще ми липсва. Все пак - мога да се опитвам да приготвям рецептите му, а аз всеки път, когато видя внука му намирам по частица от Жорето у него!

Опитайте това различно ярешко и се надявам да повторите!

Продукти:

1 кг обезкостено ярешко месо
2 глави лук
1 връзка пресен лук
20 лозови листа
олио
сух джоджен
черен пипер
 сол

за заливка:
400 гр. кисело мляко
3 яйца
2 с.л. брашно

сол

Приготвяне:

Ястието се приготвя в гювечета. Аз този път го приготвих в големия гювеч. Месото се нарязва на парчета, колкото локумчета, лука също се нарязва. Разбърква се месото, лука, джоджена, черния пипер и солта. Във всяко  гювече се слага по 1/2 с.л. олио, подреждат се по 2-3 лозови листа по дъното и стените. Разпределя се сместа. Отгоре се покрива с по 2 лозови листа. Поставя се още по 1/2 с.л. олио, по около 30 мл. вода и гювечетата се захлупват. Пекат  на 220 градуса около половин час, после  се намалява на 120 градуса и печенето продължава още час. Киселото мляко се разбива с яйцата, брашното и солта и  заливката се разпределя в гювечетата. Допичат се на 220 градуса, без капачета до зачервяване. Поднасят се топли, но и студени са вкусни, носих си в службата.

Най-бързият Браунис за специален ден!

И тази година, както всяка предишна от последните 26 няма да пропусна този ден.

Не, нищо кой знае какво няма да е по-различното, няма да има купони, шумни тържества, скъпи подаръци, но важно е, че в душите и сърцата ни този ден е специален - денят на нашия годеж с мъжа ми. 

Миналата година черпих с торта Сникърс.

Днес денят е натоварен, всеки със задачи, мъжа ми се налага да работи до среднощ, но аз успях да спретна нещичко, за да го зарадвам.

Това ще бъде моят мъничък жест, че любовта ми е същата и днес, че Той за мене е същият и днес, че искам всеки наш утрешен ден да бъде изпълнен със здраве, да бъде по-красив и по-спокоен!

Честита ни годишнина!

Най-бързият Браунис за специален ден

Продукти: 

1 ч.ч. мед,
150 гр разтопено масло,
1/3 ч.ч. какао,
1 ванилия,
4 яйца,
1 ч.ч. брашно,
1/2 ч.л. бакпулвер,
1/2 ч.ч. орехи
1/2 ч.ч. сушени червени боровинки

Приготвяне: 

Всички продукти се смесват в купа в реда, в който са дадени. Бърка се с вилица. Получената смес се изсипва в тавичка, застлана с хартия за печене. Пече се във фурна, загрята на 180 С 20-30 минути, или до суха клечка.

Скумрия по созополски

Това е то - вкус на море, ако не отидете до морето, или поне не днес - утре, направете си тази рецепта и се пренесете в Созопол:))

Рецептата е на едно мое много любимо другарче - Елиана, или по-известна в средите на готвещите люде, като Елидраг. Тя е най-готината зряла жена, но с младежки дух и ентусиазъм на 15 годишна , с която седнеш ли на приказка - времето ще литне неусетно и особено приятно. 

Не ви препоръчвам да гледате нейните снимки, защото ще останете впечатлени  от тях, и така ще пропуснете моите:)) Но какво да се прави - хубавото си е хубаво и можем само да се учим от по-добрите във всяка област. Истината е, че вечер на тъмно, без да имам и нужното време, а за техника да не говорим ми е особено трудно да направя хубави снимки, особено когато не само чужди ръце, но и моите бързат да издърпат чинийката и да се насладят. Обаче въпреки снимките ви уверявам, че и у нас рибката беше не по-малко вкусна! Не е загоряла рибата, просто от балсамовия оцет придобива този цвят.

Ели, благодаря ти за поредния удар в десетката, да ме бе подкукоросала по-рано да направя тази рибка - чудесна е!

Скумрия по созополски

Продукти:
1 кг почистена скумрия 
1 с.л. сол
3-4 бр. зърна бахар
15 зърна черен пипер
1-2  дафинови листа

150 мл олио 

150 мл балсамов оцет

Приготвяне:


Изчистената риба се нарязва на шайби с дебелина около 2 см.
Парчетата се редят на дъното на тенджерата под налягане.
Добавят се подправките.Залива се с равни части олио и оцет. Течността трябва да покрива едва рибата.
След като заври(засвисти вентила), котлонът се намалява и се оставя  да се готви час и половина. Изключва се и тенджерата се оставя без да се отваря, докато се охлади.
Рибата се изважда и парчетата се подреждат в буркан.  Заливат се с течността, която е останала след варенето.
Съхранява се до една седмица в хладилник.

Ако още не сте пробвали тази рецепта - не си колебайте, сега е момента!