Август

Сега от август си крада лъчи

и ги складирам в зимната си стая.

Ще се загръщам с топлите звезди,

в декември, с августовско одеяло.

По устните ми дълго ще остане

мъха на сочна праскова узряла.

Мрето също спомен ще остави,

по миглите-солените кристали.

Небето, с ято щъркели отлитащи, 

в очакване, а не сбогуване със лятото,

със тюркоазено небе в зениците, 

и водорасли, сплетени в къдриците.

Със натежали пити слънчогледови,

и песен на щурчета под астмата,

в светулковите нощи по полето и

и джобове, с мечти, натъпкани богато.

Обичам да усещам как отстъпваш,

лежерен, жежък, светъл и усмихнат.

За да очаквам пак да се завърнеш 

и в твойта жарка ласка да притихна.

Весела Манчева

Защитено с авторско право