Баку, Азербайджан - 4 част

Вече пуснах снимка по повода, но ми се иска да споделя и още, макар да мина повече от месец.

Рожденият ми ден!

За пръв път в живота ми, на този ден съм в чужбина, и то на толкова километри от дома, в тази далечна, екзотична, различна страна. 

Юбилей! 

Предложението на съпруга ми дойде някак ненадейно, решението също и ето ни, на този ден в Баку.

Различно е. Аз не съм екстремен човек. (Аля, а ти?:)) - това е една шега, от мил спор между двамата ни домакини). Обичам да планирам всичко, да ми е подредено, изяснено...Но сигурно след 50 човек си наваксва това, което не е бил. 

Иначе на 50 не съм със нищо по-различна, на 50 аз пак съм същата.

Затова не съм и няма да правя равносметка на живота си, да, това е една граница, една психологическа бариера, но живота продължава и дано ми е отреден дълъг такъв, в добро здраве и сред най-близките и обични хора, дано и късмета е с мен, е не винаги, но в най-важните моменти, дано Бог ни закриля, който и където и да е той!

Пожелавам на всеки, на този ден да може да каже, като мен  - благодарна съм, доволна съм, от това, което имам - семейството, работата, приятелите, горда съм с това което сме ние, което са родителите ми, което са децата ни, което са приятелите ни - смея да кажа - достойни хора. Щастлива съм! Имам всичко и го оценявам! Пожелавам си да бъде така винаги, пожелавам си да бъда над дребното, да подминавам лошото, ако мога да го променям, ако не - да продължавам да виждам и ценя красивото, важното, истинското, да имам  очи и сърце за това!

Няма да правя и анализ дали и как би протекъл празника, ако бях, у дома, или  някъде другаде. Важното е, че бе красив рожден ден! Ще го запомня,  защото бе различен! С любимия мъж до мен, на пътешествие, с прекрасните ми дъщеря и зет, които бяха с мен, независимо от километрите, които ни деляха, с чудесната изненада на Аля и Кямран да ме свържат с мама, с тяхното присъствие на празника ми, с цялата организация, която бяха направили, с красивия подарък, който ми поднесоха и с нежната торта, поръчана специално за мен, точно такава, каквато съм си я представяла!

Благодаря ви отново и от тук, приятели!

Вечерята бе в един грузински ресторант.

Мен лично кухнята им не ме впечатли, повече ми хареса азербайджанската, която вече ви показах, но обслужването и обстановката бяха невероятни, както и компанията, към която се присъединиха и още двама приятели на домакините, както и тяхната сладка дъщеричка.

Плато със сирена, допадна ми само това на конците.

Салата с орехов дресинг.

Разни мезета

За първи път опитахме от известната грузинска минерална вода Боржоми.

Тя е с вулканичен произход, на повече от 1500 години. Извира от дълбочина 8-10 км и е естествено газирана. Прочетох, че натриевия бикарбонат в минералната вода Боржоми няма време да се охлади под земята и излиза на повърхността топла (38-41 ° C), като по пътя състава и се обогатява с 60 различни минерали,които са в скалите на Кавказ.

А това в малкото шише е типичната грузинска ракия - чача, невероятно вкусна, като се има предвид, че аз не консумирам алкохол и не понасям ракия. Тази е с много мек вкус и аромат на праскова.

Това е хачапури.

Не мога да пропусна да покажа тази снимка, макар с лошо качество, на която, заедно с Кямран танцувам азербайджански танц, или поне се опитвам:)), като реванш, че не успях да оценя жеста му да ме поздрави с песен на Азис:)

Беше много забавно!

Кямран, като дойдете в България аз ще те уча ръченица (просто само това умея)!

Късно през нощта, повлияни от хубавите емоции за празника, се качихме на една от високите сгради в града, над 20 етажна, където има заведение с прекрасна панорама. Макар да затваряха, от персонала бяха така мили и ни донесоха одеяла, вечерта стана хладно и ни направиха по чаша чай!

Вечер Баку е особено красив - всички сгради са осветени, сякаш сме в Дубай,  трите Кули на пламъците се превръщаха в живи огньове и сменяха червените си светлини с цветовете на азербайджанското знаме, с течаща вода... Мога само да съжалявам, че техниката с която разполагам не може да прави хубави нощни снимки, или просто фотографа, зад нея не я е разучил достатъчно:) Терасата е обградена с дебело стъкло, тип френски прозорец, до долу, може би и затова снимките не са никак добри.







И прибирайки се, късно през нощта.















Успяхме да чуем на няколко пъти Кямран да свири на пианото, голяма наслада е. Аз само се правя, да не помислите:), че свиря:)






Едната вечер си подсладихме в шоколадова къща, мъжете и Аля с огромни шейкове, атрактивно поднесени,  аз си поръчах торта - не ми допадна.






Хапнахме и италианска кухня, само супата беше добра, брускетата си беше като порязаница хляб, гарнирана. И задължителния чай. Чаят и водката са двете любими питиета.



Месарница, с прясно агнешко месо, на отлична цена. А така продават яйцата от свободни кокошки:)

Музея на килимите

А сега ще ви разходя на едно много приятно и романтично място - "Малката Венеция"

Може да се наеме и лодка, ние не сме се возили, достатъчно ми беше това със самолета:)

Моста на влюбените.

И фотографа, отдалеч, който не пожела да бъде показан:)

И пак разходка по крайбрежната, но в друга част.

Тук, Аля ме подведе, че това е магнолия, но като се прибрах и видях снимките си е чист рододендрон според мен.

И градина с кактуси, с огромни размери

Вечерта преди заминаването Аля ни приготви страхотен дюшеме пилаф.

Аз също съм го правила, по нейна рецепта, но не ми се получи така добре, предполагам, че зависи и от самия ориз. Тайната е и в топеното, качествено масло, съдовете, в които се приготвя също.

 и пиле за гарнитура:) - и то бе вкусно.

За пилафа наблюдавах, но пилето не видях как приготви.

Пътешествието приключи приятели,  и е толкова приятно да скъсаш чифт нови обувки от обикаляне:))

Пътуването обратно ни бе още по-дълго, по друг маршрут, над Турция.

Предполагам, че това е Арарат.

Кораб в морето.

Страхотни са гледките отгоре.

Нашата зелена Родина, и от самолет можеш да я познаеш:)

И в далечината обичната ни София. Прекрасно е да се завърнеш у дома, дори само след кратка ваканция.

Прибираме се в къщи щастливи, дъщерята ни е сготвила вкусно, пускаме телевизора и каква изненада - дават за Азербайджан. На следващия ден още сме в отпуск, разхождаме се по центъра и вижте какво има в Археологическия музей, за който с Аля си имаме голяма закачка.

Азербайджан - "Земя на огъня”, или земя, богата на плитки находища на нефт и природен газ, които бликат като факли!
Азербайджан - пътят на коприната.
Но освен това, тук природата се преплита със съвременни човешки творения. На сравнително малка територия има  9 климатични зони!
Архитектурните предизвикателства и модерния облик на Баку съжителстват със старинни сгради  и крепости.
Ако решите да отидете ще попаднете в един различен от Европа свят, поне ние не бяхме излизали извън континента.
Ако удължат директната самолетна дестинация може да се възползвате от организираните екскурзии, така ще имате възможност да се разходите и извън Баку, където предполагам е още по-интересно и различно. Ако сами се организирате, имайте предвид, че да отделите една седмица само за Баку е много, тъй като полетите са само във вторник, и в двете посоки. Транспорта е много редовен и можете да кръстосвате града по цял ден, а за извън него може да наемете кола.

Някъде в нета прочетох това и много ми допадна за завършек на нашето пътешествие:
Съществуват два типа пътешествия – единият е да опознаеш други земи, а другият да опознаеш други хора. И двете са интересни, опасни и непознати и водят към неизвестното. А ако питате мен, вторият е дори по-интересен, но и по-опасен и води до много по-неизвестни светове.

И по-ценен. Опознавайки другите около нас - любим, семейство, приятели,  опознаваме и по-добре себе си.