понеделник, 2 юли 2018 г.

Баку, Азербайджан - 2 част


На разходка по крайбрежната улица и морската градина.






Морето тук е мръсно, и не само от петрола. Впрочем и по улиците не е чисто, въпреки, че редовно почистват, всеки си изхвърля боклука на улицата и дори не чувства неудобство.





В дъното, в средата се вижда фонтан, в момента обаче не е пуснат, и още по назад, вдясно - танкерите с петрол.


А тук в далечината недостроените все още хотели - Слънце и Луна, проектирани с впечатляващ дизайн.


Да ви кажа, аз не донесох късмет на рибаря, нищо не успя да улови, но дано той на мен донесе:)


Морската градина е много красива, а крайбрежната улица дълга с километри. Имахме идея да се разходим на велосипеди една от вечерите и да си направим пикник, но малко преди това излезе силен вятър и осуети замисленото. 




Не бях виждала на живо баобаб, ето го.





А това е едно влакче, с което се изкачва до кулите, много е удобно, за да не се катериш по стъпалата в жегата, доста стръмно си е.





Не може да посетите града и да не ви привлекат трите небостъргача - „Кулите на пламъка“  -  „визитната картичка“ на днешен Баку. 
Формата им е като езиците на пламък и е препратка към герба на Баку, където също са изобразени тези езици. 
Като цяло много сгради и статуи из градa символизират огън – всичко е във формата на пламъци, пораждайки асоциация с богатите залежи на петрол, които страната притежава.
Кулите са изградени отвън с LED екрани, на които се отразява движението на пламъка.  И в трите сгради има жилища, офиси и хотели. Вечер са прекрасни, сменят се изображенията и те оставят изумен. Но не само те, всички сгради в Баку са изумително красиво осветени вечер. 


В основите на самите кули има една огромна площадка, от която се вижда целия град, красота!





Отблизо се вижда колко е прашен върха. И макар да не се усеща тая запрашеност, тя си съществува и напомня за себе си.


И поглед от високо.













Ето и гледката от горе към морето.














Отново сме долу.

Вечерта се върнахме и ходихме на кино в едната от кулите, филм за динозаври на руски:), хареса ми, в БГ не бях ходила на кино с години:)






Поредния красив фонтан.




И някой се е разхладил в жегата, станал е на рошава гарга:))


Съвременното се преплита със старинното в целия град.



Площада на фонтаните.




И прочутото момиче с червилото.


Тук някой май си търси боя, пардон удушаването.



Отсреща похапваме набързо, някои с европейска, а други с местна храна - домашно младо пиле табака.



И друга известна статуя - момичето с чадъра, тука не допуснах волности.





И цигуларят.



Разходката по площада е много приятна.




След кратка почивка, пак сме на разходка, пеша, до ресторант "Отдих", където ще се гощаваме с местна кухня. В късния следобед хората отмарят на поляните пред Гайдар Алиев.



И пътьом не мога да не щракна, ей така за контраст.




Това е входа на ресторанта, макар и да не прилича по нищо.




Типичния плосък хляб, който се залепя на пещ, във формата на кръгъл голям съд с дупка.


Салатите и сирената са чудесни. Винаги на масата тук се слага поднос с цели стръкове зелении (вижда се) - копър, босилек, кориандър и тарос. Консумира се така, цял с дръжките, сгъва се и се хапва, много ни беше странно, още повече, че подправките са с много силен вкус и аромат, и според мен "се бият", но предполагам, че е много полезно. А и предвид огромните количества месо, които се изяждат, явно неутрализират мазнините по някакъв начин.
Тук е мястото да кажа, че досега си мислех, че ние българите си хапваме обилно, а в частност и ние с мъжа ми, но азербайджанци развенчаха този мит, много ядат тези хора, брей, уплашиха ни окото:))
Че се и обиждат, ако отказваш да си им на ниво:))
Това в чашите, бялото, е много вкусната бакинска довга, за която съм пускала рецепта преди време, непременно я опитайте, точно за сезона е.
Питието естествено е водка, а безалкохолните - страхотни, любимо ми бе с круша.




И тук се почнаха едни страхотии - люля кебап е това, от агнешко, много вкусно, и типичния друг вид тънък хляб.


И агнешки котлети, и меса на скара.


Кутаби май се казваха тези вкусни пълнени джобчета. С какво ли - с месо естествено.


Ето я и част от външната кухня, където се пекат хляба и месата пред вас.




На другия ден отново покрай познатата сграда.


Отново Центъра Гайдар Алиев, колкото личността  не печели симпатиите ми, толкова тази сграда е като магнит, от където и да я зърнеш - вадиш апарата и щракаш.




















В центъра Гайдар Алиев има няколко музея, преценихме, че ще посетим само този с колекцията от ретро автомобили на въпросната личност. Разочарована бях много, защото на касата ни обясниха, че можем да снимаме, но вътре се оказа забранено. Ядосах се направо, каква е логиката, абе ние Панагюрското златно съкровище даваме да се снима, те - колите си - не:((  Снимките ми бяха необходими за децата - те щяха много да ги харесат, почитатели са и няма парад на ретро автомобили, който да не са посетили. Върнахме се на касата да попитаме за някакви албуми от музея, снимки. Познайте - за всички други музеи от центъра албумите бяха по 25 лева, а за музея на ретро автомобилите - 95 лева, направо прекалено. За техните стандарти може би е нормално, но за нашите - уви не.
Ако някога пътя ви отвее в тази посока, непременно посетете това място. Аз не съм особен почитател на автомобилите, като цяло, но тук бях безмълвна, уникални коли, не знам другаде дали има нещо такова, събрано на едно място. Заслужава си да се види. Някъде в нета успях да изровя едно клипче, където се виждат част от тях.



Тази снимка е единствената, която успях да щракна на едно от позволените места. Други не посмях, че преди това през деня ме гони един военен по улицата да трия снимки от апарата - снимала съм била без да знам, че е забранено, военното министерство.


Парка, около центъра, много просторно и приятно място, вечер хората  излизат на разходка тук.









И малко почивка:)


И друго емблематично място, където не може да минеш и да не се снимаш.





Тук в скъпите магазини е немислимо да пазаруваш, а в останалите няма нищо интересно. Може би Баку е единственото място, от където не успяхме да си купим почти нищо за спомен, освен традиционните магнити и сладки изкушения.



Националната библиотека. Закупих си книга на един от техните най-популярни автори, по препоръка на Кямран, на руски естествено, още не съм почнала да я чета, дано успея:).



Ей, успях и фонтана в морето да видя пуснат:)


Спирам до тук, но смятам да досаждам в още цели две публикации:)
Всъщност, надявам се да съм полезна някому, а и да е интересно.
Разбира се, подканям и Аля да се включи и да дообяснява, поправя или потвърждава, защото каквото запомних, запомних, натам си помагах с чичко "Гугъл", както и да пусне и тя публикации, в които да разказва и показва страната, в която живее. Освен, че снимките и ще са професионални и фактите знае от първо лице. 
Аля, подстрекавам те, отдели време, моля:))



2 коментара:

  1. Весе, хвърли ме в тъча. Направо съм изумен. Вие излязохте по-сериозни от нас и ни изпреварихте като излезнахте по-сериозни. Ние си останахме само с планирането - ферибот, Турция, Грузия и си седим у дОма. Вземи и ми пиши на лични за пътуването. Поздрави и за двама Ви.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Видя ли сега:))
      Да ти кажа, това с ферибота, и т.н. го препоръчвам!
      Преди години съм летяла доста, но с голям самолет, този беше малък и беше доста некомфортно. И да ти кажа, че от дОма, по Убаво нЕма:), ама ей тъй,за разнообразие е добре човек да иде и види! Ще гледам да ти пиша на лични, но не обещавам кога, че малко задачки са ме налегнали:) Поздрави у дома!

      Изтриване