петък, 10 февруари 2017 г.

Зима

Белота зад пердето наднича
и ухае на студ през комина...
Аз се чудя, дали и прилича
красотата, на лютата зима!

Всяка вейка си има украса -
от дантела, от пудра, памук...
А комините - сложили шапка,
всяко борче пък - бял ямурлук.

Вятър диша през ледена свирка,
а студа шари с мрежи стъклата...
И снежинки валсуват без спирка,
в бяла приказка сторват земята...

Белота зад пердето наднича...
и ухае на студ през комина!
Не се чудя, дори и прилича
красотата, на лютата зима...

януари 2017

Защитено с авторско право





















9 коментара:

  1. Приказка в рими. Много красиво си я разказала зимата, Весе. Май се влюбваш в нея, а? ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти харесва, дружке:)
      А зимата...още не мож се разберем с нея заради студа, ама се опитвам да я омилостивя, като я полаская:))

      Изтриване
  2. Ех,че красиво стихотворение Веси подплатено и с много красиви снимки.Зимата е красив сезон, особено на топло край камината или печката на дърва.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Ели:)
      О, така обичам печка със дръвца, ама да стане 40 градуса вътре:)), пък навън нека е студено.

      Изтриване
  3. Красиво, много красиво, Весе -
    умееш вълнуващо и поетично да подреждаш думите,
    успяла си да усетиш красотата в зимата и чудесно да ги събереш.
    Благодаря, поздрави за теб и още зимни вдъхновения!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чудесно си се вдъхновела при тези минусови температури даже ти която обичаш топлото браво Весенце...

      Изтриване
    2. А ти умееш така добре да ме ласкаеш, Дианка:) Обаче честно да си призная не искам повече зимни вдъхновения тази година, моля, пролетта да заповяда вече:))

      Меди, това е учудващо, нали? Ти знаеш колко обичам лятото, но ето - случи се - пиша за зимата...:)

      Изтриване