Вместо сняг - при мен валят изненади

Пак ще ви се хваля:)

И пак си имам подаръци:)

И пак те не са най-важното, макар да са прекрасни! (Те са само повода да споделя нещо специално тук.)

Прекрасна е милата ми Меди! Както и мъжа и Тео(Лео:)).

И с Меди се познаваме от доста години от "Гответе с мен" и за радост приятелството ни от тази година е и реално! Меди не е била от редовно публикуващите, (макар да е от неуморно готвещите), и рецептите и не са много, но не това е важното.

Не знам наистина дали познавам друг толкова откровен човек, толкова наивно вярващ в доброто, толкова раним, толкова чаровно пръскащ добрина. Бърборана, засипва те с поток от думи, но го прави толкова приятно, видимо до голяма степен и с доза стеснителност. Очарова и с интелект, и с едно мислене, което заслужава адмирации. Меди живее в Истанбул, но е повече европеец от всеки един жител на Европа. С Тео са много сладки, допълват се идеално и не те оставят да скучаеш. Хора, които се раздават, помагат наистина на изпаднали в беда техни близки, хора които умеят и да работят, и да се забавляват. 

Обадиха се, че са дошли в София и разбира се се видяхме! Ако кажа, че се появиха на срещата с цял чувал подаръци - няма да излъжа...Жеста им е още по-специален, защото не са пътували със собствен транспорт...

Много ни зарадваха! 

Нашето подаръче беше малко, но с много специални чувства и пожелания!

Меди, Тео, и от тук едно голямо "Благодаря! Не само за топлото одеало, но и за топлите ви сърца! Горда съм, че една земя ни е раждала, прекрасни сте!"

Толкова съм щастлива!

Безспорно топлото красиво одеало ще ни бъде спомен и ще краси дома ни, ще ни създава уют, нямам търпение да си приготвя баничка с корите (не съм опитвала с такива никога), цигара бюрек с триъгълната юфка и мантъ...

Обаче съм щастлива за друго - осъзнавам колко много прекрасни хора има около мен...за щастие са много повече от лошите:)

Това ми дава увереност, че в приказката на живота доброто побеждава винаги злото - може да е трудно, може да е бавно, но се случва!

Вярвам и в това, че:

Ако до всяко добро същество 

застане поне още едно,

ех, ще започне такъв живот, 

че само си викам "Дано".

Ако към тия две същества,

прибавиш и още две,

ти знаеш ли колко прави това?

Най-малко хиляда и две.

Дано, дано, дано, дано, дано, дано,

до всяко добро същество застане поне още едно,

тогава, тогава, предвиждам такъв живот,

че само си викам "Дано".

Тогава престава да те е страх

и от страха те е срам,

щом има някой с теб, с мен и с тях,

щом няма никой сам.

Щом ти е трудно не се колебай,

не страдай току-така,

ела приятел и лапата дай,

аз ще ти дам ръка.

Разбира се тук не мога и не искам да покажа всички подаръци от близки, приятели, познати, които ще получа по празниците, нито пък тези, които ще подаря, но се изкуших да покажа, поне тези, свързани до голяма степен с хобито ми, на което дължа този блог.

И тъй като подаръците подраниха, ще си пожелая от сега - дай боже да имам още такива приятели, ако ли не - и тези ми стигат напълно! Дано и аз бъда точно такъв достоен техен приятел!