Една българска роза...

Розовата долина...Едно кътче от Родината, което разнася името ни по света. 
Района на Казанлък е един от най големите производители на розово масло. Наричат маслото  „течното злато” на България поради напълно заслужената си висока цена. За производството на един грам от него са нужни повече  от 1000 цветчета. Българското розово масло съдържа повече от 300 ценни субстанции с уникален  ефект върху човешкото тяло, поради което е най-скъпото и търсено по света. Ненадминато по своите свойства и качество, то е добавка на едни от най-скъпите парфюми въобще. 

На 12-ти юни ходих командировка само за ден с колежка в Казанлък, в Института по розата. Институция допринесла много в миналото и заслужаваща своето високо място в науката и в бъдеще. Поради ред причини в момента положението му хич не е "розово". Но това е дълга тема...
Времето ни беше много малко,  а проверката обхващаше доста голям обем документация. 
И понеже сме си умни, способни и чевръсти:)), организирахме се добре и успяхме да си свършим всичко акуратно. Дори успяхме набързо да хапнем в едно бистро. Няколко женици почистваха розов цвят, попитахме ги да си купим, а те ни връчиха цял плик - да си го "миришем в колата" :)) 

Как не - то мирисането - мирисане, ама естествено, че исках да запазя този аромат и за зимата:)) Прибрахме се късно, но на следващия ден запретнах ръкави, та си направих и сладко, и сироп, че и шепа изсуших за чай. Само от сега ме е яд, че догодина няма да има от къде да намеря...брей че съм максималистка:). 
Е, попитах и за рецепта жениците.
Най-трудната част е почистването на листенцата, най вече от тичинките, почти едно по едно се налага да се почистват и оглеждат, също и да няма наранени, изсъхнали. Казаха ми да не се мият.

Сироп от рози

Продукти:

10 -12 цвята от маслодайна розова роза
1,5 кг захар
1 л вода
1 пак. лимонтозу

Приготвяне:

Намачкваме с ръце цветовете с малко захар. Накисваме ги в студена вода за 24 часа. На следващия ден прецеждаме, добавяме захарта и слагаме на котлона, докато заври. Добавяме лимонтозуто, при което течността се оцветява в розово и дръпваме от котлона. Насипваме в стъклени бутилчици с винт (ползвам от готови сокове) и прибираме на хладно в мазето:))

Сладко от рози

Продукти:

300 гр розов цвят от маслодайна розова роза
2 кг захар
1 л вода
1 пак. лимонтозу

Приготвяне:

От захарта и водата се приготвя сироп. Оставя се да ври 10 минути. Листенцата се сипват във врящия сироп. Първоначално сместа стои разделена - сиропа, и отгоре плува цвета на повърхността. Варим отново 10 минути, течността е жълтеникава. Доста се учудих, защото сладкото, което се продава е с наситен розов цвят. Но...тук е изненадата. Изсипва се лимонтозуто и сладкото мигом става розово, а сместа - еднородна, т.е. листенца вече има навсякъде, не стоят отгоре...абе розова магия ви казвам...Ври още минута две, след което се насипва в сухи и чисти бурканчета, затваря се с капачки на винт и се обръща обратно, до изстиване. Фантастично се получи! Истинска наслада, впрочем опитвам сладко от рози за първи път!

Не се колебайте, ако ви попадне розов цвят, вече е късно, но догодина!

Карамелен крем с фиде

Навън не е зима, и снимките ми не са като на Ирма, май се получи и по-гъстичък десерта ми, но вкуса съм сигурна, че е същия, като този.  Много, много нежен и приятен, определено лесен и достъпен, ще се прави често у дома, а ако опитате - и вие ще повторите. 

Карамелен крем с фиде 

Продукти:

1 л. прясно мляко

1/2 ч.ч. захар 

1 ванилия

150 гр. ситно фиде с яйца (от Лидл)

за карамелената коричка

6 с.л. +1  ванилия

Приготвяне:

Сваряваме млякото и захарта в тенджера. Добавяме фидето при непрекъснато бъркане, докато се свари и поеме почти изцяло млякото. Течната част трябва да е като гъст сос.

Насипваме го в купички и оставяме да се охлади леко . Поръсваме на всяка порция по 1 с.л. от смесената с ванилията захар и поставяме купичките под грил, да се отгоре десерта.

Сироп от бъз

Дали защото е спомен от детството, но този аромат ми е много, ама много любим...До преди години всяко лято си правех сок от бъз, имаше на село на двора едно дърво, обаче родителите ми го отрязаха, а пък и рядко ходим вече. Та не бях правила поне няколко години. Това лято обаче колега ме зарадва, като ми донесе около 40-50 цвята. Рецептата си е моя, т.е. на мама, а може и на баба да е била...

Сироп от бъз

Продукти:

40 едри цвята от бъз (дървовиден)
4 литра вода
4 кг захар
4 пакетчета лимонтозу

Приготвяне:

Цветовете се накисват в студената вода в чиста кофа (само за готварски цели :)) или тенджера, притискат се с чиния да не плуват и се оставя да престоят от 24 до 48 часа (аз държах 48).

След престоя се прецежда хубаво през марля, добавя се захарта и се бърка до стопяването и. Слага се и лимонтозуто и отново се бърка. Налива се в тъмни (не знам защо)бутилки, аз ползвам от старите бирени, и се затваря. Съхранява се на тъмно и хладно, в мазе. Имам спомен, че издържа и зимата, пък да видим.

При поднасяне разреждаме с вода в съотношение, което ни допада.

Да ви е свежо и ароматно!

Сладкиш Трилече (Tres leches)

 Наскоро в квартала ни откриха нова сладкарничка. Момичето, което я отвори е от Девин, етническа туркиня. Сладкарничката е кокетна, предлага страхотни вкусотии - различни видове турска баклава, толумбички, пишмание, превъзходно кафе - и еспресо, и турско, както и турски чай ( за първи път пия и ми харесва). Да ме прощават всички околни квартални подобни заведения, но тук качеството и обслужването са на  ниво, а цените са дори по-ниски. Девойката - собственичка и продавачка успява да обслужи всички - бързо, любезно, без излишно натрапване. Впечатлена съм. Макар мястото, където се намира сладкарничката да не е много добро - шумно и натоварено е, на булеварда, но въпреки това - с удоволствие си пием вечер след работа кафето или чайчето. Тези дни опитах още едно от изкушенията и ... се влюбих...

На пръв поглед реване...а всъщност :))

Сладкиш Трилече (три млека)

е с нежна структура на блата и сочна вътрешност, топи се в устата. Сиропиран млечен сладкиш с три вида млека и  карамелена заливка. Смята се,че Трилече е албански национален сладкиш,но според някои произхода му е Латинска Америка. 

Поисках рецептата, но продавачката  знаеше само, че се сиропира с три вида мляко - прясно, сметана и сухо. Аз усещах сякаш и кондензирано, че има. Разрових се в нета и намерих няколко рецепти. Добавих и нещо от себе си.

Продукти:

За блата
4 големи яйца
150гр.краве масло

200гр.брашно
200гр.захар
1бакпулвер
1ванилия 

За сиропиране:
500мл.прясно мляко
100мл.течна сметана

200 мл гъсто кондензирано мляко (от Лидл)
1/2 ч.ч.захар

За  заливката:
1ч.ч.захар
100мл.течна сладкарска сметана

50 мл гъсто кондензирано мляко

Приготвяне:
Разбиваме с миксер яйцата и захарта.Добавяме разтопеното масло и го прибавяме към яйцата,като продължаваме да разбиваме.Следва брашното,размесено с бакпулвера и ванилията. Отново разбиваме с миксер.

Застиламе с хартия за печене правоъгълна тава 20/40 см. Изсипваме тестото в тавата и го разпределяме равномерно. Изпичаме блата  на 180 градуса.
Оставяме блата напълно да се охлади  и го нарязваме на квадратни парчета.
Довеждаме до кипене двата вида мляко и сметаната, заедно със захар. Разбъркваме от време на време.Заливаме охладеният блат с горещ млечен сироп. Оставяме отново да се охлади и напои.

В тенджерка изсипваме 1 ч.ч. захар. Карамелизираме  до златисто. След като захарта се е карамелизирала, добавяме сметаната и кондензираното мляко, разбъркваме енергично.като внимаваме да не се изгорим. Заливаме сладкиша с гореща карамелена глазура.
Отново охлаждаме сладкиша и може да го приберем в хладилник.
Рецептата е адаптирано от тук

Много вкусно се получи, но не е точно това, което търся, ще пробвам и други рецепти. И блата, и сиропа, и заливката са по-различни, от трилечето в сладкарничката.

Нека да е лято...само да е лято...Честит да ни е първият летен ден за тази година...лятото ми е любим сезон!

Херинга със сос в тенджера

Ето тук, в коментарите долу ви обещах, че ще пусна рецептата, която е оригинал на желаното ястие от мама. Рецептата е на нейната сестра, при която аз много обичах да гостувам като дете. Моята леля е специалист на простичките и икономични рецепти, така и се е стекъл живота..., но уверявам ви - безумно са вкусни. А как обичах на изпроводяк, като ми бутваше в ръцете някоя бирена бутилка с домашно приготвен сок. Приготвяше го от всичко, което и се изпречеше на пътя в градинката и на село или пък сред природата, абе от нищо нещо прави тази жена. Не съм и гостувала отдавна, нито тук в София зимата, нито на село сега, лятото, живота ни върти и отдалечава...Но рецептата на леля ви представям с удоволствие:))

Но да предупредя тук, че ако правите - купете филе херинга - моята не беше и се оказа с ужасно много кости 

Херинга със сос в тенджера

Продукти:

1 кг. херинга /най-добре филе/
3-4 кисели краставички
500мл. доматено пюре
олио
черен пипер на зърна
1 дафинов лист

Приготвяне:

В тенджера се нареждат парчетата риба. Отгоре кръгчета кисели краставички. Залива се със доматеното пюре и 1 ч.ч. вода. Добавят се лъжица-две олио и зърна черен пипер.

Поставя се тенджерата на котлона и след като рибата заври се оставя да къкри около 2 часа на слаб огън. Може да се добави и сол, но при мен краставичките и доматите са достатъчно солени. Трябва да остане на мазнина.

Тиквички с обогатен сос бешамел

От мен една стара рецепта, не защото съм спряла да готвя, но просто нямам време да снимам и особено да пиша рецепти:) Ястието обаче е подходящо за сезона, бързо и леко, е, не може да замести пържените тиквички, с кисело мляко и чесън, обаче определено ще разнообрази менюто.

Тиквички с обогатен сос бешамел

Продукти:

3-4 свежи тиквички
125 гр масло
4 с.л. брашно
прясно мляко на око до гъстичък сос
3-4 разбити яйца
1-2 скилидки чесън
копър

Приготвяне:

Тиквичките се нарязват на кръгчета и се сваряват в подсолена вода, но не напълно, да останат леко хрупкави. Нареждат се в чиния за сервиране. Приготвя се бешамела, като се запържва в маслото брашно и се разрежда с млякото. Добавят се счукания чесън и внимателно яйцата, да не се пресече и с готовия сос се заливат тиквичките. Поръсва се копър и се поднася. 

Леко предястие или скромна вечеря 

*Рецептата видях в "Черешката на тортата", в един от най-ранните сезони, приготви я Мартина Вачкова, но после правих по памет, не съм сигурна че беше точно така.

Шоколадов сладкиш с бисквити без печене

Толкова прост, бърз и лесен, а изумително вкусен. Беше пълна импровизация, която да задоволи глада ни за нещо сладичко, но определено ще се прави често. Да не губя време в приказки, а да ви го покажа и разкажа:))

Шоколадов сладкиш с бисквити без печене

Продукти:
1 опаковка тунквани бисквити с шоколад и портокал "Траяна", на Престиж
50 гр разтопено масло
1 пакетче шоколадово-портокалов пудинг на д-р Йоткер
500 мл прясно мляко
4 с.л. захар
100 мл сметана
100 гр черен шоколад

Приготвяне:

Бисквитите се счукват или смилат в робот, но да останат парченца. Заливат се с маслото и се объркват. Поставят се във форма с разкопчаващи се страни, обвита в пекарска хартия.
Сварява се млякото със захарта и в него се излива разтворения според указанията пудинг. Излива се върху бисквитите. Слага се в хладилника да стегне. През това време сметаната се довежда до кипване и се дръпва от огъня, добавя се начупения на парчета шоколад. Бърка се енергично до стопяването му и когато се поохлади се излива върху другия крем. Оставя се отново да се охлади.
Ние не можахме да го изчакаме да стегне, затова е полутечен, но божествено вкусен, особено за любителите на шоколадово портокаловия вкус, на мен ми е любим.