Уикенд шопинг екскурзия, но понеже никак не обичам чуждиците, ще си го напиша екскурзия през почивните дни, с цел пазаруване. Предложи ни го една дама, която предлага в службата бельо и хранителни добавки на добри марки, и на добри цени. Един вид амбулантна търговия, дамата е прекрасна, одухотворена пенсионирана детска учителка. Тя всъщност беше и организатор на пътуването, т.е. един автобус жени, плюс трима мъже, между които и моят, не тръгвам аз без другарчето никъде.
За първи път отиваме на такъв тип екскурзия, и целта ни не беше точно пазара, а по-скоро да разгледаме непознатите градове за нас, макар да си бях наумила и да си купя пердета, чаршафи и коледни подаръци за близките на по-ниски цени и по-добро качество.
Пътувахме преди празниците, в началото на декември, късно през вечерта в петък, в събота сутринта бяхме в Текирдаг.
На първо място ще кажа, че ни дойде много изморително това пътуване. Първо, защото бях на работа до 17 часа, в полунощ пътувахме. Аз в автобус не мога да спя. Пристигнахме сутринта в Турция и преди обед в района на града, но по организация започнахме с пазаруване - един МОЛ, аптека, спортен магазин, фабрика за чаршафи и т.н. По някое време ни оставиха в центъра на града, но за два часа, за които успяхме да се разходим само по крайбрежната улица и да обядваме. Разходката беше чудесна, обяда с прясна риба на кея - също. В хотела ни настаниха едва в 18 часа, а вечерята беше от 19, дет се вика време за един душ...След вечеря се метнахме на леглата като претрепани и заспахме. Не че не ни събуди майка на два пъти, та поне успяхме да излезем на терасата и да се насладим и на нощното Мраморно море.На другия ден рано сутринта тръгнахме за Люлебургас, с цел отново пазаруване. Влязохме в града, стигнахме с автобуса до центъра, видя ми се красиво, показаха ни къде да ходим и какво да видим и трябваше овтобуса да ни остави някъде и да ни чака там. Да, ама не, шофьора нещо се обърка, кръжахме два часа по разни улици, излязохме от града, въртя, сука и накрая ни стовари пред поредния МОЛ в предградията. МОЛ-а се оказа, че не работи, та влязохме в хранителен магачин, част от тяхна верига и купувахме каквото ни трябва и каквото не.
Равносметката - почти нищо от двата града не успяхме да видим, не успях да купя нищо от това, което си бях запланувала, цените нямаха нищо общо с тези, от май месец, когато бяхме просто на почивка, но в разходките направихме страхотни покупки, но парите си изхарчихме, и се приббрахме убити от път по нощите, а моя милост на другия ден отново на работа... Здраве да е, все пак и нещо видяхме, а и покупките все ще наместим.
Да не забравя да отбележа и една случка в мой стил (така се затвърди май), с която ще запомня още повече това пътуване, случка и комична и изискваща бързо справяне с проблема.
Както споменах от обиколки по МОЛ-ове и подобни, нямахме време да се насладим на заобикалящото ни, и уви на морето, към което аз имам небивала страст, верно най-вече към Черно, но и към Мраморно против нямам. Та малко му се порадвахме вечерта, на сутринта пак слязохме пред хотела на плажа, после закусихме и мъжа ми отиде да качва багажа в автобуса, а аз пак отидох да снимам морето. Чух две жени от групата, че малко миди имало, били събрани и те търсели, но не намерили за спомен. В този момент виждам една голяма мида, на плажната ивица, в близост до водата и преценявам, че ще отида да я взема преди вълната да се е върнала. Навеждам се, като държа под око с периферията и вълните. Но, о...изненада..вместо отпред, отнейде се появи вълна странично, и по-скоро отзад, нещо като завой направи и ме заля до глезените цяла...Въпреки че бях с ей тез червени боти от снимката, цялата подгизнах. Ами сега?!? Други обувки ли - ми не, не носех! Защо ли? Ми защото бяхме само за два дни, снегове и дъждове не се очакваха.. Боже, как ще пътувам мокра, зима е...Народа вече се качваше в рейса за тръгване към София, с попътно пазаруване в пореден МОЛ. Какво направих ли? Мъжа ми качи от багажа неговите джапанки - черни и 43 размер (взехме само неговите за банята, за да пестим място за покупките, ха-ха) и едни по плътни шарени чорапи, и други дънки, трябваше да се преобуя в автобуса, за да не разберат и тези, които не са ме видели:) Добре, че мъже нямаше наоколо, но не ми беше много удобно седнала. Спираме вече пред МОЛ-а, където по моя план трябваше да си купя каквито и да е боти, маратонки или нещо, с което да се прибера.
Мъжа ми щеше да припадне, като разбра, че ще влизам по шарените чорапки и неговите джапанки в МОЛ-а и не вярваше, че съм способна:)) (ама аз бях). Но за да го спася от срам, обух върху чорапите пликове(това поне нося) и пак мокрите боти. Слязох, в първия магазин си купих прилични боти, с които и останах, нямаше хора и никой не обърна внимание, че имам и пликове по краката си. Като се прибрахме в България видях случайно същите боти, но на повече от тройна цена у нас. Изпрах си червените ботички в пералнята и си ги нося пак, кръщавани в Мраморно море:) Та, окъпах се, макар неволно, не му се сърдя!
И сега малко за Текирдаг, от различни източници.
Тегирдаг или Родосто е разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул.
Градът е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името Бизанте.
Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата Свещената планина на траките, за която говорят много антични автори.
През Византийската епоха се появяват и другите две гръцки имена на града – Родосто и по-популярното Редестос .
Забележително е българското присъствие от античността.
Интересен факт е, че през 813 г. градът е превзет и разграбен от българския хан Крум. През XI—XII в.
През 1206 отново градът е завзет и разграбен от войските на цар Калоян, но скоро е възстановен.
В града от 1720 до смъртта си в 1735 живее в изгнание унгарският патриот Ференц Ракоци и къщата му – архетектурен паметник от 17 век е превърната в музей.
Родосто години наред е основното пристанище на Одринския вилает, но с построяването на железопътната линия от Одрин до Дедеагач градът започва да запада. В края на 19 – началото на 20 век Родосто има изключително пъстър етнически състав - турци, гърци, българи, арменци, евреи. В града е имало много българи. Така абаджийският еснаф в града се състоял изцяло от българи. Според П. Карапетров през 1878 повечето от половината на жителите му са гърци, смесени с погърчени българи, а останалите са турци, няколко арменци и евреи.
По време на Балканската война градът е превзет от българската армия на 23 октомври 1912 г. При мирните преговори с Османската империя България се опитва да получи Родосто като важно пристанище на Мраморно море и настоява за граница в Тракия по линията Мидия – Родосто. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Русия (и тук нека пак някой да ги нарече братя), която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия.
Родосто е повторно завладян от турски башибозук на 1 юли 1913 г. след избухването на Междусъюзническата война и голяма част от християнското население – арменци и гърци са принудени да го напуснат.
През 1919 г. Родосто по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.
Гръцки бежанци от Родосто основават на Халкидическия полуостров на юг от Солун селището Неа Редестос, тоест Ново Родосто.
И Текирдаг в снимки:)
Веднага след "шопинг"екскурзията се бях заканила да не ходим повече на такива, но пък, сега преглеждайки и пускайки късно публикацията май не съм вече толкова убедена, всяко пътуване си има своя чар.
