Просто Китен
Това е мястото, където почиваме вече повече от 25 години, а
се влюбихме в него преди точно 28. Разбира се тогава беше едно селце, което
постепенно доста се разрастна...
Курорт, като курорт. Но за нас там витае (и
винаги ще е така) един по-особен дух – на свобода, на любов, на романтика,
едновременно и на спокойствие и на кипящ живот...там времето спира и
единственото което човек усеща е наслада...Така го усещаме ние...Сигурно има и отрицателни неща – прекалено много хора, доста от тях по-шумни и
невъзпитани от приетото, тук там се чува и силна музика (някоя не по вкуса ни),но успяваме и се абстрахираме от всичко това, наслаждаваме се само на хубавото.
Китен не блести с нищо, ако ме попитате какво толкова има
там – не мога да ви отговоря. Усещаме го със сърцата си! Няма да ви впечатля
особено нито с качеството на снимките си, нито с онова, което съм уловила,
просто снимах, когато ми се снимаше, оказа се, че апарата не прави никак добри
снимки навън, но се надявам да усетите изживяното – то не е възторг от нещо
изключително, просто се чувствахме прекрасно във всеки един момент. Починахме
си доволно, разхождахме се на до болка познати места, все едно сме си у второто
„у дома”. Разпознават ни дори хората, които продават сувенири по улиците, сервитьори
и готвачи по заведенията, радват ни се всяка година, както и ние на тях... Ако
се питате не ни ли омръзва – не, винаги се радваме като деца, когато пристигаме
и сме тъжни, тръгвайки си.
Разбира се, че обичаме да посещаваме и други места при
възможност, но задължително трябва да сме минали
през Китен, иначе сякаш годината ни не е пълна.
Тъмницата по магистралата е неприятна, но нетърпението ни кара всяка година да подраняваме с тръгването. Очакваме изгрева.
Веднага на плажа - Северния "Атлиман", който е в близост до мястото, където сме се настанили, да не изпускаме хубавото време.
Подранили сме, само самотна чайка се разхожда.
Водата през цялото време беше кристално чиста.
И ден - два отделяме за Южния плаж, който е по-голям.
И на "Перлата", на Приморско, където е по-открито и винаги има вълни.
Това непретенциозно заведение е много романтично, защото е на самите скали, тази година не го посетихме, не остана време.
И на басейна.
А тази изоставена ладичка всяка година си е на мястото, над морето.
Както и тази люлка - на любимо място си е вече 28 години...
Още се люлея в нея и се чувствам като тогава...
Това лято мислено с нас беше и скъпо другарче, на което мястото също е любимо – Аля. Почти нямаше ден, да не си говорим за нея и мъжа и, да се ядосваме как не успяхме да се засечем миналата година и да се надяваме следващата това да се случи...
Последния ден от сутринта заваля изневиделица. Издебнахме да спре за малко и тръгнахме на заплануваното дневно (по обясними възрастови причини:)) посещение на дискотека "Зангадор". Това е едно прекрасно заливче в скалите, за жалост доста замърсявано нощем, денем не могат да почистят. Дъжда ни свари тъкмо пристигнали, та се наложи да пощракам, докато спре.
Добре ни измокри, но мокър от дъжд не се бои.
Не напразно името на градчето е Китен. Има красиви къщи, заобиколени от цветя и зеленина.
На кея ходим всяка година, харесва ни - близо до морето.
За малко някой да си хапне горкото сготвено морско конче...
И...пътят към София...
До скоро!
