Виртуалното приятелство или Бакинска довга

Виртуалното приятелство...

Едва през 2006 година открих, че кулинарията за мен е не само ежедневно задължение, а хоби, което ме успокоява, вдъхновява, донася уют в душата и дома ми. Разбира се и преди това си готвех с желание и любов. Но един ден, търсейки рецепта в нета, попаднах на кулинарен сайт, където пиша и до днес. Всичките ми виртуални познанства се въртят около него.  Разбира се в кулинарното пространство има хора с различни характери и интереси, а контактите с тях освен, че са безкрайно приятни ме обогатяват и зареждат.  Принципно си мислех, че е глупаво да общуваш зад монитора. Донякъде е така, но пък е възможно анонимния зад екрана  да се окаже безценен приятел и човек. Преди време се опарих, останах с потъпкани очаквания, емоции, разочаровах се. Но...намерих през годините и истински приятели сред тези среди - и това е най-ценното.

Понякога ми се струва невъзможно да нарека "приятел" човек, когото не съм виждала. Но как да наречеш някого, когото не просто "познаваш" в нета, а сте споделяли,  помагал ти е, знае за теб дори повече от хора, с които общуваш всеки ден...не можеш да го наречеш просто "познат", да го слееш с всички, с които  контактуваш в нета ежедневно. "Евентуален приятел"...малко е...нека бъде "виртуален приятел". Имам няколко такива приятели (а дано да стават и повече) и се надявам, че единствено времето и случайността ни делят от едно истинско приятелство и в реалния живот!

Аля, Аурелия, Аура, Алекса, Златка, Алечка - Малечка...от Кулинарни пътешествия и още нещо". 

С нея се познаваме много отдавна, не помня точно от кога, но едва през последната година симпатиите ни прераснаха в такова виртуално приятелство. Някаква невидима връзка ни свързва. Толкова сходни разбирания имаме за нещата от живота, а сме живели винаги толкова далеч една от друга, живота ни е различен...Да се чуди човек. Усещам я като сестра, каквато никога не съм имала. Мога да и разкажа всичко за себе си, както и тя на мен и съм сигурна, че ще ме разбере. Ден, два ако не си пишем и ми липсва контакта с нея. Можем да си бъбрим с часове. Тя е съхранила в себе си толкова ценни качества, толкова е земна и едновременно с това изискана. Рязка и непримирима, но и нежна, ранима, склонна към емпатия. Мислех, че ще е лесно да го напиша, но не е - аз просто усещам, че Аля е прекрасен човек и приятел и ... не мога да го обясня. Знам, че един ден ще се видим с нея и тогава просто всички наоколо трябва да ни оставят няколко денонощия да се наприказваме...:))

Закъснях доста с тази публикация, но  явно така е трябвало да стане. 

Аз получих първа подарък от нея през септември, когато нейни познати пътуваха от Баку за София. По тях изпратих и аз своя, за което Аля вече сподели, изпревари ме пъргавелката, ама нали е по-млада::))

Аз исках да приготвя нейна рецепта и тогава напиша тези редове. 

Направих кюлча, но не ми се получи добре и исках пак до повторя. 

Затова днес спонтанно реших да пусна тук първата рецепта на Аля, която приготвих (отдавна) от Азербайджанската кухня и много, много ми хареса. Изключително интересен вкус, който досега не бях опитвала. Не знам дали сега е подходящ сезон, защото Алечка я препоръчва за разхлаждане, но ако имах продуктите бих я спретнала веднага. Малко промених според наличното тук, но така и не намерих пресен кориандър.

Бакинска Довга 

Продукти:

2 кофички кисело мляко
1 кисело мляко за пиене
500 гр заквасена сметана
гореща вода
1 яйце
2 с.л. брашно
1/2 ч.ч. ориз
50 гр масло

Зелении:

1 връзка магданоз
1 връзка копър
1 връзка киселец
2-3 стръка мента
500 гр спанак
200 гр консерва нахут
сол

Всички измити зелении се нарязват на ситно. В тенджера изсипваме млеката и заквасената сметана,  яйцето също и разбиваме добре. След това слагаме и  брашното, пак разбъркваме, да не останат бучки.  При непрекъснато бъркане с дървена лъжица добавяме горещата вода. Сместа трябва да се получи по рядка от боза. Слагаме и измития ориз. Поставяме тенджерата със сместа на среден огън и бъркаме  докато заври. Ако не бъркаме супата ще се пресече. Трудоемко е, но резултата си заслужава. След като заври намаляваме котлона и продължаваме да бъркаме докато ориза не бъде готов. Слагаме зеленията и също бъркаме, след това и маслото, ври около 5-7 минути. Докато готвите сол не се слага, защото ще се пресече. Готовата супа я махаме настрани и я оставяме незахлупена да изстива. След като е напълно изстинала слагаме нахута и солта. Оставяме поне за 2 часа в хладилника, а най добре за следващия ден, когато вкуса й невероятен.

  

А ето го и невероятния подарък, който получих от Аля - шал от естествена азербайджанска коприна и с абсолютно естествени багрила. Подбрала го е с цвета на морето, на нашето Черно море, което тя толкова обича. Прекрасен е. И ми отива, може да не виждате добре, но е така :)) Получих и подправки, някои от които вече ползвах.

Аля, прегръщам те и се радвам, че те има, вярвам в нашата скорошна среща и в истинското ни приятелство! Прегръдка, Малечка!

Баку, Азербайджан - 2 част

На разходка по крайбрежната улица и морската градина.

Морето тук е мръсно, и не само от петрола. Впрочем и по улиците не е чисто, въпреки, че редовно почистват, всеки си изхвърля боклука на улицата и дори не чувства неудобство.

В дъното, в средата се вижда фонтан, в момента обаче не е пуснат, и още по назад, вдясно - танкерите с петрол.

А тук в далечината недостроените все още хотели - Слънце и Луна, проектирани с впечатляващ дизайн.

Да ви кажа, аз не донесох късмет на рибаря, нищо не успя да улови, но дано той на мен донесе:)

Морската градина е много красива, а крайбрежната улица дълга с километри. Имахме идея да се разходим на велосипеди една от вечерите и да си направим пикник, но малко преди това излезе силен вятър и осуети замисленото. 

Не бях виждала на живо баобаб, ето го.

А това е едно влакче, с което се изкачва до кулите, много е удобно, за да не се катериш по стъпалата в жегата, доста стръмно си е.

Не може да посетите града и да не ви привлекат трите небостъргача - „Кулите на пламъка“  -  „визитната картичка“ на днешен Баку. 

Формата им е като езиците на пламък и е препратка към герба на Баку, където също са изобразени тези езици. 

Като цяло много сгради и статуи из градa символизират огън – всичко е във формата на пламъци, пораждайки асоциация с богатите залежи на петрол, които страната притежава.

Кулите са изградени отвън с LED екрани, на които се отразява движението на пламъка.  И в трите сгради има жилища, офиси и хотели. Вечер са прекрасни, сменят се изображенията и те оставят изумен. Но не само те, всички сгради в Баку са изумително красиво осветени вечер. 

В основите на самите кули има една огромна площадка, от която се вижда целия град, красота!

Отблизо се вижда колко е прашен върха. И макар да не се усеща тая запрашеност, тя си съществува и напомня за себе си.

И поглед от високо.

Ето и гледката от горе към морето.

Отново сме долу.

Вечерта се върнахме и ходихме на кино в едната от кулите, филм за динозаври на руски:), хареса ми, в БГ не бях ходила на кино с години:)

Поредния красив фонтан.

И някой се е разхладил в жегата, станал е на рошава гарга:))

Съвременното се преплита със старинното в целия град.

Площада на фонтаните.

И прочутото момиче с червилото.

Тук някой май си търси боя, пардон удушаването.

Отсреща похапваме набързо, някои с европейска, а други с местна храна - домашно младо пиле табака.

И друга известна статуя - момичето с чадъра, тука не допуснах волности.

И цигуларят.

Разходката по площада е много приятна.

След кратка почивка, пак сме на разходка, пеша, до ресторант "Отдих", където ще се гощаваме с местна кухня. В късния следобед хората отмарят на поляните пред Гайдар Алиев.

И пътьом не мога да не щракна, ей така за контраст.

Това е входа на ресторанта, макар и да не прилича по нищо.

Типичния плосък хляб, който се залепя на пещ, във формата на кръгъл голям съд с дупка.

Салатите и сирената са чудесни. Винаги на масата тук се слага поднос с цели стръкове зелении (вижда се) - копър, босилек, кориандър и тарос. Консумира се така, цял с дръжките, сгъва се и се хапва, много ни беше странно, още повече, че подправките са с много силен вкус и аромат, и според мен "се бият", но предполагам, че е много полезно. А и предвид огромните количества месо, които се изяждат, явно неутрализират мазнините по някакъв начин.

Тук е мястото да кажа, че досега си мислех, че ние българите си хапваме обилно, а в частност и ние с мъжа ми, но азербайджанци развенчаха този мит, много ядат тези хора, брей, уплашиха ни окото:))

Че се и обиждат, ако отказваш да си им на ниво:))

Това в чашите, бялото, е много вкусната бакинска довга, за която съм пускала рецепта преди време, непременно я опитайте, точно за сезона е.

Питието естествено е водка, а безалкохолните - страхотни, любимо ми бе с круша.

И тук се почнаха едни страхотии - люля кебап е това, от агнешко, много вкусно, и типичния друг вид тънък хляб.

И агнешки котлети, и меса на скара.

Кутаби май се казваха тези вкусни пълнени джобчета. С какво ли - с месо естествено.

Ето я и част от външната кухня, където се пекат хляба и месата пред вас.

На другия ден отново покрай познатата сграда.

Отново Центъра Гайдар Алиев, колкото личността  не печели симпатиите ми, толкова тази сграда е като магнит, от където и да я зърнеш - вадиш апарата и щракаш.

В центъра Гайдар Алиев има няколко музея, преценихме, че ще посетим само този с колекцията от ретро автомобили на въпросната личност. Разочарована бях много, защото на касата ни обясниха, че можем да снимаме, но вътре се оказа забранено. Ядосах се направо, каква е логиката, абе ние Панагюрското златно съкровище даваме да се снима, те - колите си - не:((  Снимките ми бяха необходими за децата - те щяха много да ги харесат, почитатели са и няма парад на ретро автомобили, който да не са посетили. Върнахме се на касата да попитаме за някакви албуми от музея, снимки. Познайте - за всички други музеи от центъра албумите бяха по 25 лева, а за музея на ретро автомобилите - 95 лева, направо прекалено. За техните стандарти може би е нормално, но за нашите - уви не.

Ако някога пътя ви отвее в тази посока, непременно посетете това място. Аз не съм особен почитател на автомобилите, като цяло, но тук бях безмълвна, уникални коли, не знам другаде дали има нещо такова, събрано на едно място. Заслужава си да се види. Някъде в нета успях да изровя едно клипче, където се виждат част от тях.

Тази снимка е единствената, която успях да щракна на едно от позволените места. Други не посмях, че преди това през деня ме гони един военен по улицата да трия снимки от апарата - снимала съм била без да знам, че е забранено, военното министерство.

Парка, около центъра, много просторно и приятно място, вечер хората  излизат на разходка тук.

И малко почивка:)

И друго емблематично място, където не може да минеш и да не се снимаш.

Тук в скъпите магазини е немислимо да пазаруваш, а в останалите няма нищо интересно. Може би Баку е единственото място, от където не успяхме да си купим почти нищо за спомен, освен традиционните магнити и сладки изкушения.

Националната библиотека. Закупих си книга на един от техните най-популярни автори, по препоръка на Кямран, на руски естествено, още не съм почнала да я чета, дано успея:).

Ей, успях и фонтана в морето да видя пуснат:)

Спирам до тук, но смятам да досаждам в още цели две публикации:)

Всъщност, надявам се да съм полезна някому, а и да е интересно.

Разбира се, подканям и Аля да се включи и да дообяснява, поправя или потвърждава, защото каквото запомних, запомних, натам си помагах с чичко "Гугъл", както и да пусне и тя публикации, в които да разказва и показва страната, в която живее. Освен, че снимките и ще са професионални и фактите знае от първо лице. 

Аля, подстрекавам те, отдели време, моля:))