сряда, 18 април 2018 г.

Лети!


Суша и галя косата ти, обичаш да го правя напоследък, и усещам как се свива сърцето ми.  
Не очаквах, че ще е толкова трудно, макар да съм си го представяла.
Знам, дойде момента в който да отлетиш от гнездото ни, скъпо наше дете.
Да,  това е най-естественото нещо,  щастлива съм, че си намерила пътя и човека...
Сигурна съм, че ще се справиш с всичко, сигурна съм, че сте достатъчно влюбени, силни, знаещи и можещи, за да постигнете своето все по-ваше си щастие!
Сигурна съм, че това е правилното решение, че тази самостоятелност само ще ви направи още по-сигурни в себе си.
Така е, но ми е мъчно за толкова бързо отлетялото време, сякаш вчера те гушнах там, в родилния дом, после ти посветихме всичко, обич, която само родителите могат да усетят и дадат.
Знам, ще си съвсем, съвсем близо...но няма да си у дома.
Уплашена съм какво ще правя с времето си, какво ще правя с липсата на присъствието ти всеки ден...
Знам, и за тебе ще е трудно, по твоя си начин, без да го покажеш, та ние не сме се разделяли до сега.
Въпреки, че знам, сега досаждаме, сега прекаляваме със съвети, забележки, дори с присъствие,  знам, и ние ще ти липсваме, поне в началото.
Много хора ще си кажат, че прекалено драматизирам, и сигурно ще са прави, но аз съм такава, прекалено чувствителна, прекалено отдадена, а може би просто майка.
Давам си сметка, че има толкова родители, чиито деца са далеч, дори зад граница, виждат ги рядко..., а аз съм се разсополивила, само защото отиваш  в съседния  блок. Какво да правя, човек не може да заповядва на емоциите си, и дори да не ги показвам, вътре в мен ги има.
Но мила, мила моя...искам да си щастлива, знам, че ще си щастлива,  искам да имаш свой дом и семейство, да ни дариш с внуче, което да направи и теб, и вас, така щастливи, както сме ние, имайки теб – няма по-голямо щастие на света, мила моя!
А може би има – казват, че внуците се обичали повече дори (макар аз да не го вярвам)?
Ще се справим всички, ще ни е криво в началото, особено на нас, но всичко това е за добро!
Лети, мила моя, лети, дерзай, гради, мечтай, обичай, живей своя живот!
А в бащиния дом винаги ще има две туптящи за теб сърца и ще е пълен с обич за теб! Лети!

10 коментара:

  1. Веси,
    всеки родител носи в себе си различна душа, различни разбирания и начин на живот.Сплотеното и задружно семейство е много хубаво нещо, но повечето хора днес не само,че не са сплотени, напротив според мен тази прословута самостоятелност ни отчуждава повече един от друг.Преди години в селата семействата са били много сплотени, защото са били и патриархални - много хора в една къща, които не си пречат, а уважават и обичат.Днес все повече хората искат самостоятелност, но не съзнават,че това ги отдалечава един от друг все повече и повече.Особено тези родители, чиито деца живеят далеч, за мен те дори и да имат материално всичко са духовно нещастни.Но това си е мое мнение, и аз като теб съм твърде чувствителен човек.
    Поздрави и усмивки !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, много съм съгласна с теб, не можеш да си представиш дори, особено за материалното и духовното щастие. Едно обаче ще призная, когато аз съм била млада, че и днес - съм искала да съм самостоятелна, сега пък едновременно ми се иска децата да са самостоятелни, за тяхно добро, но за мен пък би било по-добре да са си при нас...:) Абе, най-важно е да са щастливи!

      Изтриване
  2. Прекрасна Веси, толкова си любвеобилна. Мама ми е споделяла как се е чувствала, при всяко едно"отлитане" на нас. Дали заради женитба, казарма, друго местожителство и т.н. Започвам да го разбирам и аз. Но това е естествено. Нека лети, на воля, да успява, да е щастлива. А ти винаги ще бъдеш с нея и до нея, макар и не в другата стая, но ще си по-близо от всякога. Важното е всички да са живи и здрави и щастливи. Щастливи поводи да се събираме да има. Прегръщам те, Веси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А ти си много мила, мила Кате! Да, децата рано или късно се отделят, в един или друг смисъл...важно е да са живи, здрави и щастливи!

      Изтриване
  3. Много силно и вълнуващо, Весе!/както ти умееш!/
    Много чиста майчина любов и всеотдайност струи и от всяка дума в
    това затрогващото послание, както и страхотната торта за вашето момче.
    И аз ще те подкрепя /за внуците ще си говорим, когато дойде времето/:
    да лети, да обича и мечтае, да гради свой дом, семеен уют в свое гнездо.
    Прегръщам те, тяхното щастие е и твое щастие ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Момента е трогателен и нелесен, но ще го преминем, за родителите е достатъчно, когато знаят, че децата им са добре...Прегръдка за подкрепата!

      Изтриване
  4. До болка познато, Веси :) "Ако обичаш някого, пусни го да отлети" - това се отнася и за децата ни, а ние свикваме, че те са с любимия човек и тайничко се надяваме по-честичко да ни идват на гости :) Или ние да ходим. Както Жул казва "Пак се самопоканихте" :) Неизбежно е. Преди години се чудех мама защо още, когаот си тръгваме пита кога ще идем пак.... кръговрата на живота - сега сме на тяхно място.
    Нека да са здрави и щастливи младите, хубаво е, че са намерили своите любими и свиват гнездо с тях!
    А на теб и Росен - прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пепи, а при теб е двойно, а:) О, и самопоканването е сигурно.
      За колко неща доста късно човек започва да разбира родителите си, но едва когато и той изпита на свой гръб кръговрата...И ние те прегръщаме!

      Изтриване
  5. Тревогите ти са обоснователни, защото си мама, защото обичаш и по-свидно от детето няма.
    Пожелавам ти да се случи всичко, за което мечтаеш и да се радваш на щастливи мигове с деца и внуци :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Даре, чувствам искреността в думите ти и вярвам в позитивната енергия, благодаря!

      Изтриване