Фурми с шоколад

Този десерт може да си хапвате на воля, защото е здравословен, лесно се приготвя и е много вкусен.

Необходими продукти:

фурми

фъстъчено масло 

черен готварски шоколад

кокосови стърготини

Начин на приготвяне:

Моите фурми са натурални, без добавена захар. Разполовявам по средата до половината и вадя костилката. С малка лъжичка вътре поставям фъстъчено масло. Моето е леко солено и е чудесно, защото така балансира сладостта, но без да се натрапва. Оставям пълнените фурми настрана на табличка и стопявам на водна баня (или в микровълнова) шоколада. Потапям внимателно всяка фурма в шоколада, правя го с две клечки за зъби и поставям върху хартия за печене докато стегнат. После внимателно изрязвам "поличката", която се е разтекла около фурмата.

 По идея на Галка!

Гъбена каша

След всички меса и тежки мезета от два дни ми се хапва нещо по-леко и не мога да измисля какво. Но днес в Билла, едни мини печурки направо ме подканяха да ги купя. И за вечеря се превърнаха във вкусна каша, и то за нула време.

Необходими продукти:

250 гр много дребни печурки (естествено може да нарежете големи)

1 лава лук

щипка чесън на прах

1 с.л. масло с връх

3-4 с.л. олио

2-3 с.л. брашно

бял пипер

сол

кубче зеленчуков бульон

вода

1/2 ч.ч. прясно мляко

мащерка

пресен магданоз

Начин на приготвяне:

В тенджера стопявам маслото в олиото, като се сгорещи добавям цели дребните гъбки, да се позапържат, прибавям и лука, да стане стъклен, към кремав, следва брашното, пипера и чесъна на прах. Хубаво бъркам да се зачерви добре брашното и  бързо добавям около 2 литра студена вода (сложете по-малко и ако е нужно разредете), бъркам непрекъснато, докато заври. Тогава добавям бульона, мащерката и ако е необходимо сол. Когато поври постепенно наливам от прясното мляко, внимавейте да не се разреди пракалено. Поднасям поръсено с нарязан на ситно магданоз (моята порция)

Супа с рагу

Много обичам супи, въобще у дома май всички ги обичаме и почти винаги има. Аз лично харесвам и без месо, и с месо, и с риба, другите не са точно така. Гледам и да ги разнообразявам, но въпреки това най-често правя пилешка, супа топчета, леща, защото знам, че тях всички хапват. Винаги, когато правя супа с месо, предпочитам то да е с кост, най-вкусна ми е пилешката супа от гръбчета, фенери, крилца. Свинско по-рядко купувам с кокал, гледам да е без. Но във времената, в които имаше кой да ни снабдява с домашно месо си варях от кокалите чудна супичка. 

Затова, когато видях тази супа с рагу при  Светлето, ила по скоро идея за супа с рагу, веднага си я набелязах. Абе въобще, Светлето ме дразни всеки ден, ама не и казвайте:))

Та супата е много богата и питателна, с чуден бульон, получен при варенето на рагуто. 

Послушах и съвета на авторката за мариновани люти чушлета, като си подкиселих супата с тяхната марината, получи се леко пикантна, абе фантастична.

Та, така...за първи път си купувам рагу, но няма да е за последен! Специално отидох до любимата ми месарничка, на "Христо Ботев" и за 3 лева (не вярвах, че нещо може да струва толкова) си купих два килограма рагу. Сварих го и се отдели месо за три супи, не се шегувам.

Е, купих и ребра с кост (за боба, пак по нейна идея), обезкостени ребърца - чудни, селски суров суджук, който купувам често и е върха, (телешка опашка нямаше), че се и прибрах с метрото.

Ето и супата:)
Необходими продукти:
свинско рагу 2 кг ( но месото разделих на 3 части)
1 глава лук
1 морков
парче целина, колкото кибрит
парче пащърнак - 2-3 см от корена
парче цвекло жълто (това имах в излишък)
1 зелена чушка
1 суха червена чушка
1 голям картоф
нарязани на ситно стъбла магданоз
половин домат
чубрица
шепичка ситно фиде
кисело мляко и прясно мляко
олио

сол
черен пипер

домашна универсална мляна подправка

Много зависи колко месо има по рагуто, моето беше доста, затова го радзделих на три и две от тях прибрах във фризара, с две шишенца бульон.

Сварявате рагуто с моркова, лук ицелината, малко сол и черен пипер.
Варите докато месото започне се отделя напълно от кокалите.

Обезкостявате внимателно и прецеждате бульона, като лука, моркова и целината ги намачквате с вилица много добре.
В малко олио задушавате нарязани на ситно чушките, пъщърнака, картофите и стъблата магданоз.

Добавяте намачканите сварени вече морков, лук и целина и универсалната подправка.
Добавяте ситно стрита чубрица, не добавям други подправки, така предпочитам, и натрошената суха чушка, която придава страхотен вкус и аромат.
Заливате с бульона и след сваряване на зеленчуците, фидето, което аз предпочитам да е малко и ситничко и домат нарязан на ситно.
Всичкото това го оставяте на слаб котлон още няколко минути. Застройвате супата само със смес от кисело и прясно мляко.

Това е богата супа, мазничка е затова си иска нещо кисело. Светлето, както казах препоръчва марината от люти чушки, послушах и ми хареса повече от варианта оцет и чесън, който също пробвахме. 

Гуакамоле

Обичам тази разядка, но рядко се сещам да правя. Сега обаче се оказа, че имам авокадо в повече и в чудене какво да го правя се сетих за гуакамолето.

В нета има много рецепти, аз моето приготвих така:

2 броя зряло меко авокадо

1/2 малка глава лук, за препоръчване е червен, аз нямах наличен

1/2 люта чушка, моята беше силно люто, но според вкуса

1 среден домат, само месестата част

5-6 стръка ситно нарязан магданоз

зехтин

1/2 к.л. чесън на прах

сол

Начин на приготвяне:

Авокадото се отрязва през средата по дължина, премахва се костилката и двете черупки се издълбават лесно с лъжица. Намачкват се с вилица и веднага се поливат със сока на 1/2 лимон, за да не потъмнее. Добавят се нарязаните на ситно лук, люта чушка и месеста част на домата(без семките и течността) и магданоза. Поръсва се със сол и чесън на прах(може и пресована скилидка) и се полива със струйка зехтин. Разбърква се и охлажда преди поднасяне. Чудесна свежест.

"Дом" на Камелия Кучер

За първи път чета авторката, но определено няма да е за последен.
"Дом" те кара да се чувстваш наистина у дома си, чудесна книга.
Елегантно написана, топла, човешка история,без превземки, без претенции, просто и честно. 

Книга за ценните неща от живота - семейството, приятелството, вярата, любовта, смирението и прошката.

Книга, която те прегръща в сгряваща прегръдка и те кара да намираш себе си, да чуваш мислите си и да виждаш страховете си на всяка страница.
Толкова много мъдрост има в "Дом", която не може да се прочете в готовите формули на психологическите книги.
Много талант и богата емоционална интелигентност - това е Камелия Кучер, безспорно.


"Адът много често е на земята, в нашите души. Там, където не можем да си простим."

сички реакции:

Супа от телешко месо с листа от цвекло

Уникално вкусна се получи, уверявам ви. Тази вечер, след разходка до село трябваше да приготвя вечеря и нещо за носене за обяд в понеделник. Още докато берях ситните листа на цвеклото, засадено за да имам за сарми, но преборено от плевели с почти човешки бой, за три седмици, имах идея да ги ползвам в супа, и в солен кекс. Кекса направих, за него съм пускала рецепта в блога, страхотен е също. Но пък и имах размразено телешко с кокал, което също би било добре за супа. И за да не правя две супи, комбинирах двата продукта в едно.

Необходими продукти:
1 кг телешко с кокал (бут, плешка)
1 морков
1 кубче телешки бульон
почистена от семената месеста част от дръжката на десетина изтърбушени, червени чушки
около 300 гр листа от цвекло с дръжките - червено и обикновено
пресен девесил, или замразен (няма нищо общо със сушения)

1 топка фиде

олио

сол

Начин на приготвяне:

Първо си сварих добре телешкото в тенджера под налягане, обезкостих го и нарязах на ситно.

В тенджера задуших в олио ситно нарязаните морков, лук, чушки и дръжките на цвеклото, прекрасен аромат дават. Долях бульона от варенето, кубчето, както и месото. Изчаках десетина минути да омекнат зеленчуците и сложих топка фино фиде, натрошена. Когато и то се свари добавих нарязаните листа от цвекло, просто за минута, много са крехки, и девесила и отстраних от огъня. Много ароматна и вкусна супа. Бързахме за вечеря и реших да хапнем така, а останалата да застроя, но ни хареса и си я оставих незастроена.

Август

Сега от август си крада лъчи

и ги складирам в зимната си стая.

Ще се загръщам с топлите звезди,

в декември, с августовско одеяло.

По устните ми дълго ще остане

мъха на сочна праскова узряла.

Мрето също спомен ще остави,

по миглите-солените кристали.

Небето, с ято щъркели отлитащи, 

в очакване, а не сбогуване със лятото,

със тюркоазено небе в зениците, 

и водорасли, сплетени в къдриците.

Със натежали пити слънчогледови,

и песен на щурчета под астмата,

в светулковите нощи по полето и

и джобове, с мечти, натъпкани богато.

Обичам да усещам как отстъпваш,

лежерен, жежък, светъл и усмихнат.

За да очаквам пак да се завърнеш 

и в твойта жарка ласка да притихна.

Весела Манчева

Защитено с авторско право