Има ботевска, вечна пътека,
има ботевска, свята следа.
Сто години, а сякаш сто века
ти по нея вървиш, свобода!
Вие, живи, след Ботев родени,
по хайдушки, орлови места
намерете я.Тя е свещена.
Все нагоре изкачва се тя.
И вървете с протегнати длани
към върха, от зората огрян.
Там е Ботев.Стои на Балкана,
по – висок от самия Балкан!
ПЕТЯ ЙОРДАНОВА
Искам да започна тази публикация с тези стихове за Ботев от литературен конкурс "С идеите и вдъхновението на Ботев” на ученичка от СОУ ,,Христо Ботев” в Нова Загора, достойни да се доближат макар и на йота от неговите, защото освен национален герой, той е и един от най-великите ни поети! Докато има такива деца, които да следват духа му, България ще я има!
Споменавала съм наверно и друг път в блога си, че от дете образите на Ботев и Левски ме вълнуват и възгордяват, като патриот и родолюбец. Въпреки че историята изобщо не ми е силна страна, а по-скоро от литературата ги обикнах, не мога да твърдя, че познанията ми свързани с тях са големи, но в сърцето си ги нося и пазя духа им.
Не сме планували да отидем в Козлодуй, така се случи есента, когато отмениха екскурзията ни до пещери в Родопите, и ни предложиха тази дестинация. Интересно ми беше да посетя това толкова далечно градче, за което с голяма любов разказва и блогърката Жани Петрова. Имах идея и с нея да се видим там на по кафе, но се оказа, че тя няма да е в града точно този ден.
Не съм сигурна, че видяхме всичко в града, даже бих казала, че видяхме твърде малко, но имахме само няколко часа на разположение.
В центъра течеше ремонт, затова ми се стори занемарен и неугледен, но дано да се промени градчето към добро.
Макар и екскурзията ни да беше преди месеци, точно днес мисля, че е подходящия момент за тази публикация!
След разходката из центъра и преди да поемем към парахода Радецки трябваше някъде да обядваме. Случайно или не попаднахме на една чудесна, но не и претенциозна пицария, много сме доволни и от обслужването и от храната.
По пътя за парахода минахме през чудесен парк, отстрани по главния път.
Ето ни и на брега на Дунава...Там, където Ботев е слязъл със своята чета..Няма българин, вярвам, който да не усети едно особено чувство на гордост, примесена с вълнение и благодорност, че можем да се наречем потомци на този велик българин и неговите съратници, отдали живота си за по-доброто бъдеще на тези след тях. Параходът Радецки в момента не плаваше, заради пандемията, но на малки групи се качихме и разгледахме експозицията вътре.
Националният музей-параход "Радецки" в град Козлодуй е живият паметник на Ботевото дело. Той е уникален плаващ музей, който ще ви разкаже за съдбовната нощ през 1876г, в която Христо Ботев и неговите четници завземат кораба, преоблечени като градинари. Целта им е освобождението на България от турското робство.Днес параходът "Радецки", се намира в специално изградено място на Козлодуйския бряг, и е автентично копие на истинския. Той е построен с дарения на 1 200 000 деца от цялата страна, които събирали по 1 левче за каузата. След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща, което е отразено от водещи световни медии.
Австрийският "Радецки" е построен в Будапеща, която се намирала в рамките на тогавашната Австро-Унгария. Той носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, словак по произход, чийто бюст се намира на носа на кораба.
Експозицията в музея представя живота и делото на Христо Ботев и злощастната съдба на неговата чета. Съхранява се в салона “първа класа” на кораба, а нейната пикова част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо. Там е и мастилницата и перодръжката на капитан Дагоберт Енглендер, управлявал кораба в нощта на неговото завземане от четниците.
Сред експонатите са и изпратените от капитана останки от парахода, след неговото разрушаване от австрийското параходно дружество. Това са флагът, печатът, копие от писмото на Ботев на френски език до капитана и пътниците, както и две дъски от борда на "Радецки". За едната от тях се твърди, че е от мястото, където е стоял Ботев, когато е отнел управлението на кораба от Енглендер.
Всяка година в края на май се организира национален поход "По стъпките на Ботевата чета". Той тръгва от Козлодуйския бряг, където слизат четниците, и изминава 120-километрово трасе, за да стигне на 1 юни до връх Околчица, където загива Ботев. Там се издига и 35-метров паметник с опълченски кръст, посветен на подвига на българските герои. Прави се и традиционна възстановка на последната битка, след което има голяма тържествена заря. През 2012 г в похода се включват близо 900 човека. Много ми се иска някой ден да имам възможността и аз да участвам!
Парк "Христо Ботев" - Козлодуй
Ботевият парк е създаден на мястото, където през май 1876г Христо Ботев и неговата чета слизат от кораба "Радецки" на родна земя. Има висок каменен обелиск, издигнат през 1936г, с надпис "Той не умира". В парка има кътове за отдих и почивка и екопътека с указателни табели.
От тук тръгва 120-километровата алея по пътя на Ботевата чета до връх Околчица във Врачанския Балкан.
И накрая искам да завърша с думи на Ботев за свободата, която за мен е едно от най-ценните неща на света, и която си струва да отстояваме и днес!
"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"
в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.
"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."
в. "Знаме" 22, 13 юли 1875 г.
*Ползвала съм източници от интернет при създаване на публикацията.
