2 юни - Козлодуй

ПЪТЕКАТА НА БОТЕВ 

Има ботевска, вечна пътека, 

има ботевска, свята следа. 

Сто години, а сякаш сто века 

ти по нея вървиш, свобода! 

Вие, живи, след Ботев родени, 

по хайдушки, орлови места 

намерете я.Тя е свещена. 

Все нагоре изкачва се тя. 

И вървете с протегнати длани 

към върха, от зората огрян. 

Там е Ботев.Стои на Балкана,

по – висок от самия Балкан! 

ПЕТЯ ЙОРДАНОВА

Искам да започна тази публикация с тези стихове за Ботев от литературен конкурс "С идеите и вдъхновението на Ботев” на ученичка от СОУ ,,Христо Ботев” в Нова Загора,  достойни да се доближат макар и на йота от неговите, защото освен национален герой, той е и един от най-великите ни поети! Докато има такива деца, които да следват духа му, България ще я има!

Споменавала съм наверно и друг път в блога си, че от дете образите на Ботев и Левски ме вълнуват и възгордяват, като патриот и родолюбец. Въпреки че историята изобщо не ми е силна страна, а по-скоро от литературата ги обикнах, не мога да твърдя, че познанията ми свързани с тях са големи, но в сърцето си ги нося и пазя духа им.

Не сме планували да отидем в Козлодуй, така се случи есента, когато отмениха екскурзията ни до пещери в Родопите, и ни предложиха тази дестинация. Интересно ми беше да посетя това толкова далечно градче, за което с голяма любов разказва и блогърката Жани Петрова. Имах идея и с нея да се видим там на по кафе, но се оказа, че тя няма да е в града точно този ден.

Не съм сигурна, че видяхме всичко в града, даже бих казала, че видяхме твърде малко, но имахме само няколко часа на разположение.

В центъра течеше ремонт, затова ми се стори занемарен и неугледен, но дано да се промени градчето към добро.

Макар и екскурзията ни да беше преди месеци, точно днес мисля, че е подходящия момент за тази публикация!

+12

След разходката из центъра и преди да поемем към парахода Радецки трябваше някъде да обядваме. Случайно или не попаднахме на една чудесна, но не и претенциозна пицария, много сме доволни и от обслужването и от храната.

По пътя за парахода минахме през чудесен парк, отстрани по главния път.

Ето ни и на брега на Дунава...Там, където Ботев е слязъл със своята чета..Няма българин, вярвам, който да не усети едно особено чувство на гордост, примесена с вълнение и благодорност, че можем да се наречем потомци на този велик българин и неговите съратници, отдали живота си за по-доброто бъдеще на тези след тях. Параходът Радецки в момента не плаваше, заради пандемията, но на малки групи се качихме и разгледахме експозицията вътре.

Националният музей-параход "Радецки" в град Козлодуй е живият паметник на Ботевото дело. Той е уникален плаващ музей, който ще ви разкаже за съдбовната нощ през 1876г, в която Христо Ботев и неговите четници завземат кораба, преоблечени като градинари. Целта им е освобождението на България от турското робство.Днес параходът "Радецки",  се намира в специално изградено място на Козлодуйския бряг, и е автентично копие на истинския. Той е построен с дарения на 1 200 000 деца от цялата страна, които събирали по 1 левче за каузата. След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща, което е отразено от водещи световни медии.

Австрийският "Радецки" е построен в Будапеща, която се намирала в рамките на тогавашната Австро-Унгария. Той носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, словак по произход, чийто бюст се намира на носа на кораба.

Експозицията в музея представя живота и делото на Христо Ботев и злощастната съдба на неговата чета. Съхранява се в салона “първа класа” на кораба, а нейната пикова част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо. Там е и мастилницата и перодръжката на капитан Дагоберт Енглендер, управлявал кораба в нощта на неговото завземане от четниците.

Сред експонатите са и изпратените от капитана останки от парахода, след неговото разрушаване от австрийското параходно дружество. Това са флагът, печатът, копие от писмото на Ботев на френски език до капитана и пътниците, както и две дъски от борда на "Радецки". За едната от тях се твърди, че е от мястото, където е стоял Ботев, когато е отнел управлението на кораба от Енглендер.

Всяка година в края на май се организира национален поход "По стъпките на Ботевата чета". Той тръгва от Козлодуйския бряг, където слизат четниците, и изминава 120-километрово трасе, за да стигне на 1 юни до връх Околчица, където загива Ботев. Там се издига и 35-метров паметник с опълченски кръст, посветен на подвига на българските герои. Прави се и традиционна възстановка на последната битка, след което има голяма тържествена заря. През 2012 г в похода се включват близо 900 човека. Много ми се иска някой ден да имам възможността и аз да участвам!

 

Парк "Христо Ботев" - Козлодуй

Ботевият парк е създаден на мястото, където през май 1876г Христо Ботев и неговата чета слизат от кораба "Радецки" на родна земя. Има висок каменен обелиск, издигнат през 1936г, с надпис "Той не умира". В парка има кътове за отдих и почивка и екопътека с указателни табели.

От тук тръгва 120-километровата алея по пътя на Ботевата чета до връх Околчица във Врачанския Балкан.

И от далеч АЕЦ Козлодуй, благодарение на който в града има някаква работа за местните хора.

 И накрая искам да завърша с думи на Ботев за свободата, която за мен е едно от най-ценните неща на света, и която си струва да отстояваме и днес!



"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"

в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

в. "Знаме" 22, 13 юли 1875 г.


*Ползвала съм източници от интернет при създаване на публикацията.