Тате...

Девет дни, откакто те няма, тате...Дни на безкрайна мъка и безвремие...

Пое по небесния си път на 28.10.2024 г. и се превърна в най-ярката звездичка за мен. Звездичка, която ми премигна, когато ми беше непоносима болката, за да ми даде знак, че е там - горе и бди над нас, както винаги...

Благодаря на теб, тате, и на Господ, че точно ти си мой баща. Ти винаги си бил най-отдадения татко и съпруг на света, опората за всички ни. За теб семейството беше над всичко. Никога не потърси внимание за себе си, никога не чакаше благодарност! 

Благодаря ти за всичко, за всичко, тате! За всичката помощ и подкрепа, за обичта...Благодаря за всички качества, които ми предаде - морала, честността, трудолюбието, верността, скромността, чувствителността, пестеливостта, жертвоготовността за семейството, човечността...Това е най-ценния дар, който и аз съм предала нататък, и дано Господ отреди да бъде предаван и още...Ти беше и си нашият пример как се дава без остатък и как се обича безрезервно. Такива достойни мъже и бащи все по-рядко се срещат въобще!

Дълго ни подготвяше за тази раздяла...Превръщайки се постепенно от възрастен в дете, учеше мен да порастна...Докато угасна. И аз вече не съм дете, защото си нямам татко, остарях внезапно...

Обичам те, тате! Ти го знаеш, дори да не си го казвахме, ти ми показа, че обичта може да бъде изразена напълно и без думи.

Почивай в мир, и нека ти е светло! Ще живееш винаги в мислите и сърцето ми!