събота, 16 февруари 2019 г.

За превратностите на живота


Тази публикация е едновременно малко тъжна, но и оптимистична и радостна, при всички случаи е дълбоко преживяна емоция, а тук обещала съм си, ще бъде моето огледало.
Човек обикновено приема щастието егоистично, като личен  комфорт. Така е, трябва всичко да ни е наред, за да усетим тази благодат, нещо трудно постижимо в днешно време.  Но аз лично съм от хората, които не се чувстват добре, когато някой около тях е зле, дори на мен всичко да ми е наред. Затова си мисля, че е трудно да си щастлив, сред хора, които не са...

Днес обаче изпитах наистина огромна радост, защото се свързах с роднини, с които живота ни бе разделил от доста време, за 10-15 години. 
Историята е дълга и драматична. Истината – че никой от голямата ни рода не ги подкрепи в труден за тях момент. А живота е колело и никой не е застрахован от беда, независимо дали той е виновен, или пък не.  Лесно е да се каже, че всеки сам си е виновен, трудното е да се поставиш на мястото на другия... Не оправдавам дори родителите ми – това е донякъде ограничено мислене, пък било заради възпитание, друг манталитет и прочие. Да загърбиш някого, защото е стигнал дъното, не е постъпка за гордост, пък било и от страх, да не те повлече или ощети и теб.
Но, намерих ги - хора, които са били в лошо и добро заедно с нас, роднини, които не са ми направили нищо лошо, били са винаги добронамерени и готови да помогнат. 
Аз бях тази, която избраха за шаферка на сватбата си, а после ме заведоха с тях на море, била съм на 16-17 години.
Не съм им обърнала гръб, или обвинила. Защо да им обърна гръб? Защото са били слаби ли? Не съм! И често през годините съм си мислила за тях, особено по празници, не знаех къде са, как са, само от време на време някаква бегла информация.

Вярвам и не вярвам в случайности, но вчера, се оказа че жената на братовчед ми има рожден ден, а аз без да помня това, точно в този ден реших да и пиша, защото само преди седмица я открих във ФБ. Открих и децата им, които се оказа, също вече са родители. 
Обвиняват ФБ, че е клюкарник...може и така да е, за онези които търсят сензации и злословят. Аз обаче съм благодарна, за това че свързва хората, събира разделени хора,  носи поне някаква, макар не жива, комуникация.

Та думата ми е, че от няколко дни се чувствам щастлива, заради тези хора, заради едни близки, на които живота  изигра лоша шега, и с които по независещи от мен причини се прекъсна връзката.  Не знам за другите от родата, но аз няма какво да им прощавам, нито пък те на мен, напротив – разбирам ги напълно, солидарна съм и мога да си представя какво са преживели.
И това, което днес ме радва истински е, че те са останали заедно, че са преминали през всичко, че днес са щастливи и усмихнати , и най-важното добри хора.  Да, от ФБ разбрах, че те са щастливи, и това ме прави наистина и мен изключително радостна, усмихнаха дните ми и заслужават уважението ми!
Ще се радвам и надявам на среща и дано връзката ни продължи от там, където съдбата я прекъсна. Дали ще стане или не, не знам, но винаги ще ме радва тяхното щастие и сполука!
А ако някой е печелил от чуждото нещастие, рано или късно си плаща и никога не може да е спокоен и щастлив!




2 коментара:

  1. Веси,
    прочитайки публикацията сякаш прочетох мои мисли.Колко сме жалки ние хората с нашите мисли, разсъждения.Не си помагаме и не се обичаме искренно.А светите отци са раздавали всичко и са се отказвали от всичко в името на Бога и хората.В днешно време е оскъдняла любовта и вярата, а тези добродетели оскъднеят ли се получава точно това - да не се поставиш на мястото на другия, да не искаш да изживееш неговата мъка и болка.Св.Паисий Святогорец има една книга : " Да превърнеш чуждата болка в своя ".Превърнем ли чуждата болка в своя, потавим ли се на мястото на ближния ще изпълним двете най - важни заповеди на Христос : Възлюби ближния си като себе си и Обичай Бога от цялото си сърце и от всичката си душа.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  2. "В днешно време е оскъдняла любовта и вярата, а тези добродетели оскъднеят ли се получава точно това - да не се поставиш на мястото на другия, да не искаш да изживееш неговата мъка и болка." Колко точно си го казала, така е! Трябва да си помогнем един на друг да станем добри хора!

    ОтговорИзтриване