четвъртък, 21 февруари 2019 г.

Войната на буквите

 


Днешният ден, 21 февруари е обявен за световен ден на майчиния език, от ЮНЕСКО през ноември 1999 г.,  и се чества всяка година  от февруари 2000 г. 

Има за цел да  насърчава езиковото и културното многообразие, като  един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. По данни от интернет, понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като почти 96% от тях се използват от малка група хора /около 4% от населението на планетата/. 

Днес, в съюза на българските журналисти в столицата ще бъде предложено искане да се приеме Закон за българския език.

А най-малкото, което можем да направим всички ние, е да уважаваме езика си, да го пазим, да го предаваме на децата си, където и да сме по света, да четем, за да  обогатяваме  речниковия си запас, за да използваме цялото му богатство. Понякога много се дразня на диалектите, недопустимо е политици и известни личности да не говорят литературен език, но пък е толкова прекрасно, че ги има, тези диалекти, и това е нещо, което  е хубаво да съумеем да съхраним. 


Преди няколко години прочетох поредната книга на Людмила Филипова. За мен тя е един страхотен млад български автор. (И тук подканям - насърчавайте българските автори, има много добри. )Следя я отдавна, от първата и книга. Позицията, която извежда между редовете на книгите си, и мненията, които изказва в интервютата, показват, че тя не само е надмогнала политическите превъплъщения, застигнали мнозина през годините на прехода, но и нещо повече – намирам, че тя се опитва, по начина, по който умее, безапелационно, да стои над всичко това, да защитава национални каузи, да търси и намира исторически факти, без да ги изопачава, да ни кара да търсим позитивните черти и качествата от миналото си, да разплита общочовешки съдби и чувства, да учи на патриотизъм.

Книгата „ войната на буквите“  е една история за тайната сила на българската азбука... 

Ще си позволя да копирам текст от сайта Ladi zone, където смятам, че много сбито и точно е предаден сюжета на четивото :

„Азъ, Буки, Веди, Глаголи, Добро... Това са само част от названията на буквите от нашата азбука. Първата буква от названието съвпада с буквата, за която то се отнася. Така по-лесно се запомняли, казват. Но според някои изследователи в названието на буквите от азбуката е закодирано основното послание за човека и знанието. Различните източници дават различно тълкование на това послание.

Според някои то е: „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек.”

Българските букви са и централна тема в новия роман на Людмила Филипова. Не случайно се казва „Войната на буквите”. И той не е просто исторически роман. Из страниците му познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни, наричана от целия свят кирилица. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена.

„Войната на буквите” пресъздава едно важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой още не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите в империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на Апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата – българицата. Днес тя е третата официална азбука на Европейския съюз.”


Честит празник, на всички българи по света! 

Езика и Родината са свети!

Няма коментари:

Публикуване на коментар