събота, 15 май 2021 г.

Манастира Свети Мина - едно свято тайнство!


Международният ден на семейството е на 15 май всяка година. Празникът е иницииран от ООН през 1993 година.

В България от 1929 година честваме Ден на християнското семейство на 21 ноември, когато е големия християнски празник Въведение Богородично.

Преданията разказват, че Свети великомъченик Мина е покровител на семейството. Православната църква отбелязва деня на Свети великомъченик Мина на 11 ноември.

Мнозина вярващи разказват, че ако човек отиде в манастир, носещ неговото име или се помоли пред иконата му с истинска вяра и отворено сърце, светецът винаги чува молитвите.

Стотици жени се молят на Свети великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му да кръщават децата си, казвайки: „Това е чудо! ”.

Друго чудо което прави молитвата към Светеца е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата отправена съм Свети Мина им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката си.

Не са малко и вярващите, които отиват с последна надежда, молейки Светеца да ги изцели от някоя неизлечима болест. Няма такъв, който да се е завърнал от храма и молитвата му да не е била чута. Вярващите смятат, че иконата на Свети Мина има могъща лечебна сила, която е неизчерпаема и когато хората силно вярват в това те получават изцеление.

Молбата към Свети Мина винаги е чута, той сбъдва най-съкровените желания на вярващите в него. Болните оздравяват, изгубените се намират, няма чудо, което да не се е случвало пред иконата на Светеца.

Един от най-известните манастири на Св. Мина се намира в близост до София, на брега на Владайската река, познат е още като Обрадовски манастир.

Имам вярата, че най-съкровените ми молитви ще бъдат чути, защото се опитвам да живея така, че да не вредя умишлено никому, търся прошка за грешките си и се опитвам да прощавам на околните...за да бъде чиста кармата на тези след мен! Вярвам, че някои хора са силно закриляни от този светия и когато научат уроците си ще бъдат щастливи!







 

четвъртък, 6 май 2021 г.

Рожден ден "две в едно"! Козуначена торта





Мама! Днес става на 77! Тъжно е, че остарява.., но аз съм щастливка, че я имам! Дано ми е жива и здрава! Дано бъде и радостна, заради всички нас, нейните близки. Защото тя е всеотдайна, грижовна и раздаваща се майка, и само нашето щастие може да я прави щастлива!

Моят блог! 7 години, откакто го създадох на днешния ден! Замислен да бъде мястото, където да споделям своите хобита, но и мястото, където да споделям емоциите си. Оказа се, че е по-лесно да споделяш щастливите мигове, отколкото трудните моменти. Затова си пожелавам много мигове, които да ми е лесно да споделям, желая си както винаги повече време за любимите занимания, макар, като се замисля да установявам, че времето все по-малко ми стига!

Много ми се иска да си пожелая и късмет - за нас, за мен, за мама! Муза - за всичко! И нека с божията помощ се сбъдват съкровените ни мечти!


Тортата днес ще е козуначена, май повечко направих (както винаги)!

Козуначена торта

Необходими продукти:

1 козунак среден ( моя е домашен с вишни и стафиди)

500 гр маскарпоне

лимонови корички на Йоткер

1 малко бурканче сладко от вишни от Лидл (без вишните, тях сложих в козунака)

1 кофичка заквасена сметана

2/3 консерва гъсто подсладено кондензирано мляко


Приготвяне:

Козунака се реже на филии, които се нареждат вместо блат на дъното на тортена форма. Намазва се с вишневото сладко, то е редичко. Разбиват се маскарпонето, сметаната и кондензираното мляко, добавят се лимоновите корички. Намазва се първия пласт, половината крем. Следва ред козунак и отгоре останалия крем. Сметаната се загрява на котлона до кипене, дръпва се и се добавя шоколада, след две минути се разбърква енергично с лъжица до хомогенност. Излива се върху крема. Тортата се прибира в хладилника да стегне. Украсата е по желание.


неделя, 2 май 2021 г.

Христос Воскресе!

За избора дали да бъдеш раб Божии или слуга на Сатаната!


Човек понякога среща трудности и изпитания по пътя си, всеки сам знае тежестта на кръста си. В такива моменти всеки си казва "това пък откъде ме сполетя" или "защо на мен", дори понякога "чии грехове изкупувам" или "какво лошо направих, че да заслужа това". Обвинява късмета си, страда, гневи се, но носи ли вяра в сърцето си, смиряа се. Анализира, преценява, пак страда и пак се гневи...

Наскоро гледах по "Канал 1" някакво предаване, коментираха религиозни теми. В студиото беше игуменка от Драгалевския манастир. Не знам какво ме накара да се заслушам, но много ме впечатли тази блага жена. Отначало диалога вървеше трудно за водещия. Игуменката сякаш отговаряше с една дума, с големи неловки паузи. Оказа се, че това е нейния стил и начин, да говори бавно и премислено, несравним с празнодумията, които сме свикнали да бликат от телевизора, на скороговорка. Водещият я провокираше с въпроси за секса, за желанието на младите момичета да прелъстяват, въобще за плътското. А игуменката съумяваше да бъде харизматична, да обяснява простичко и логично, без да бъде крайна в изказа си. Говори и за прошката и разкаянието...Предаване, което ме остави пречистена и някак ми стана леко на душата. Тази чудна жена извърши психологически сеанс върху мен...

Но думите, които каза на финал, отново простички, но ясни и категорични, бяха изпълнени със смисъл, смисълът, които ни убягва понякога, въпросът на който трябва да си отговаряме всеки ден, при взимането на всяко решение, и пътят, по който избираме да вървим.

Засегнатата тема бе свободата:

"Няма свободен човек. Свободен може да бъде само Бог! Простосмъртия не е свободен. Той има единствено свободата да избере дали ще бъде раб Божии, или ще бъде слуга на Сатаната!"

Това е дилемата, която трябва да решаваме всеки миг! И когато ни налегнат трудности, да знаем, че това е изпитание на вярата ни, дали ще устоим във вярата си, дали ще живеем богуугодно, предпазвайки се от грехове, или ще загубим човешкия си облик и ще се отвърнем от Бог. Защото той единствен не би се отвърнал от нас, би простил греховете ни и би ни дал сили да се справим със всичко! И най-вече да бъдем хора, такива, че да се харесаме на себе си, тогава, когато останем насаме!

Христос Воскресе!



































45 шарени яйчица и 8 козунака по три рецепти - това са  творенията ми на Велика събота!

сряда, 28 април 2021 г.

Велики четвъртък е!


 "Велики четвъртък е – ден за смирение и въдворяване на мир в душите ни. Много духовни учители казват, че изворът на щастието е в самия човек. Защото ако нашето щастие и покой зависят от външни обстоятелства, от заобикалящите ни, с всичките им мъки, болки и проблеми, естествено няма как да постигнем пълен вътрешен покой. Защото светът навън ври и кипи. Светът вътре в нас е такъв, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, вероятно това е сред най-сложните уроци, които човек научава през земното си въплъщение.

Егото е необходимост, без която животът е невъзможен. Но пак то – егото, ни пречи да въведем в себе си хармония и спокойствие. То ни провокира да се състезаваме, да успяваме, да бъдем над, повече и по-добри от другите, то е анти-спокойствие, една вечна борба за място под слънцето.
Смирението е пътят, начинът да се постави юзда на егото и да се постигне чистото радостно съществуване, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Така че смирението е живот в мир и помирение с всички, включително със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.
Как да претворим смирението в един обикновен човешки ден? Това можем да направим ритуално на Велики четвъртък, повтаряйки прочутото „прекланяне“ на Иисус пред неговите ученици, символично закодирано в умиването на краката им. Днес ние няма да мием крака, нито да се прекланяме пред другите, а ще направим нещо още по-трудно – ще се преклоним пред самите себе си и ще въдворим мир във вътрешното си пространство.


На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и ума си всички обиди и негативни чувства, които сме натрупали към околните и към себе си."

Дори не помня от къде съм копирала този текст, но не е мой, просто много ми допада!

неделя, 25 април 2021 г.

Шоколадова мюсли торта с три съставки за Цветница!

Честит празник на моето момче! 
Носи името на първата пролетна билка! 
Орисан е значи да лекува болежките, страховете и тревогите ми:) З
ащото понякога живота е не само цветен и прекрасен, понякога сивотата те обгръща без да знаеш защо и от къде е дошла...
За тези дни е добре да хванеш нечия ръка и да знаеш, че тя няма да те пусне за нищо на света!
Пожелавам му здраве и дълъг живот, който заедно да споделяме в добро и лошо. 
Пожелавам му да върви смело напред, да не се отказва от мечтите си, да бъде опората и силата на семейството!
И нека занапред късмета бъде с него винаги, наред с вярата!



Честит празник и на всички близки, роднини и приятели с имена на цветя!
 Раздавайте красота и доброта!


Тортата е здравословна, заради мен, налага се да пазя малко диета. 







Не, не съм се объркала - 10 минути и само три съставки. Резултата е изумително вкусен, опитайте!




Необходими продукти:
350 гр мюсли
400 мл кокосово мляко - 1 консерва
200 гр черен шоколад




Начин на приготвяне:

Може да ползвате всякакво мюсли, в което има овесени и пшеничени ядки, стафиди, сушени плодове, ядки или подобно. Аз нямах у дома и затова заместих с 200 гр фини овесени ядки, нарязани 2-3 фурми, 4.5 сушени сливи, шепа стафиди, 50 гр орехи и тиквени семки, смлени. Изсипват се в купа. Кокосовото мляко се слага на котлона и точно преди да заври се дръпва и се добавя натрошения шоколад. След минута-две се разбърква добре с лъжица и излива върху мюслите. Смесва се добре и се излива в тортена форма. Аз застлах с фолио. Слага се в хладилника за няколко часа. Изважда се и се освобождава от ринга и фолиото. Може да се украси, а може и така да се хапва. Аз настъргах бял шоколад и украсих с шоколадови топчета.











Бързо, лесно, сравнително здравословно, а така чудесно утолява глада за нещо сладичко и шоколадово. 
С чаша зелен азербайджански чай много си отива!

Благодаря на лудетината  Люси за тази рецепта!

сряда, 21 април 2021 г.

Гъбена супа




 

Гъбена супа

Разпечатай

от готварската книга на Илияна Димова

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ

1 купичка нарязани гъби
1-2 стръка праз
1 тиквичка
1 глава кромид лук
малко олио
1 суп. лъж. краве масло
черен пипер
куркума и сол на вкус
щипка червен пипер
1 суп. лъж. брашно
1 суп. лъж.ориз
2-3 суп. лъж. кисело мляко или 1 суп.лъж. заквасена сметана
нарязан пресен магданоз

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ НА ГЪБЕНА СУПА

Нарязаните гъби задушаваме заедно с другите зеленчуци (също нарязани ) и с подправките без магданоза в малко олио и 1 суп. лъж. краве масло. Когато поомекнат добавяме щипка червен пипер и брашното и леко запържваме. Наливаме вода и когато заври сипваме ориза и варим до готовност. Супата застройваме с разбито кисело мляко или заквасена сметана. Поръсваме с пресен магданоз.

понеделник, 19 април 2021 г.

Един ден във Враца

Не бяха много пътуванията ни през 2020 г., но някак си ги оценихме подобаващо. Места, които сме отлагали или подценявали, хареса ни. Така се обърка света около нас и в нас, че едва сега намирам време и желание да споделя за това пътуване.

 Екскурзията ни бе за ден, сигурно не сме разгледали всичко, но градчето ни допадна, чисто, малко и сгушено между скалите над него. Освен наситено с история и забележителности има и хубави магазини за дрехи, напазарувахме си някои нещица. 

Град Враца се намира в Северна България, на 110км северно от София.


Кулата на Мешчиите - Враца

Кулата на Мешчиите се намира северозападно от пл. "Христо Ботев".  Градена е от ломени камъни, споени със силен хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,80м. Кулата е с жилищно-отбранителен характер и се състои от приземен етаж и три етажа за обитаване. Отначало входът бил на западната страна – на повече от 2м височина. Впоследствие е зазидан, а новият вход е отворен от източната страна на нивото на терена.
Етажите са отделени с гредоред. До тях се стига по еднораменна дървена стълба. На всеки етаж има полихромно измазана камина. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални помещения в ъглите и в средата на стените. Три от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Над него има две призматични тела – осмоъгълно и квадратно с обща височина 3,25м. Кулата е построена през ХVІІв.








Паметник на Кирил и Методий - Враца+4

Паметникът на Кирил и Методий се намир в непосредствена близост до Кулата на Мешчиите. Той е дело на скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска. Открит е на 24 Май 2007 г. Зад него се намира концертната зала на град Враца.











Площад "Христо Ботев" - Враца

Площад "Христо Ботев" е централният площад във Враца. Името му идва от намиращият се на него величествен паметник на революционера Христо Ботев. Всяка година на първи юни с тържествена церемония във Враца на площад "Христо Ботев" се откриват "Ботеви дни".







Христо Ботев гениален български поет и революционер. Роден на 6 януари 1848 година в град Калофер. На 1 юни 1876 година, привечер, геройски загива във Врачанския балкан, като воевода на двеста четници, тръгнали да умрат за свободата на поробеното Отечество. В негова чест е създаден паметник в центъра на Враца.


Регионален исторически музей - Враца

Първата музейна сбирка в града се свързва с името на хаджи Тошо Ценов (1749-1836г) – богат врачански търговец. По-късно тя е обогатена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780-1824г). През 1953г във Враца е създаден Окръжен народен музей, а през 1956г в кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия.
През 1976г е открит и Етнографско-възрожденският комплекс "Никола Войводов" във Враца. Днес той включва експозицията в къщата музей "Никола Войводов" и експозиция "Градски бит"в Капитанската къща (показваща оригинални вещи и покъщнина на възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХв).
През 1987г към сградния фонд на Окръжния исторически музей се включва и Етнографско-възрожденският комплекс "Св. Софроний Врачански". Той включва няколко обекта - Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща "Иван Замбин", къща "Григорий Найденов", църква "Св. Възнесение", експозиция с транспортните средства, занаятчийски работилници и експозиция на земеделска техника.
В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът "Археология" е разположен в залите "Праистория", "Античност", "Средновековие", "Тракийски съкровища", "Рогозенско съкровище" и Лапидариум. Зала "Праистория" представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия, характерни за отделните епохи.
Зала "Античност" съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VIв). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет. Зала “Средновековие” представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIVв). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.
В зала "Тракийски съкровища" са експонирани находките от Могиланската могила - златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.
През 1999г е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IVв пр. Хр.
Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум. В зала "История на България ХV-ХIХв" са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
"Ботевата зала" е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848-1876г), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878г, опълченски ордени, медали, оръжия и др.
В зала "Каменна дъга" е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.
Експозицията в зала "Нова история" показва развитието на Врачанския регион до 1918г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край. В музея се продават информационни материали, пътеводители и сувенири.

 



































































Куртпашовата кула - Враца

Куртпашовата кула в град Враца се намира до централния градски площад "Христо Ботев". Тя е строена през XVII век за укрепен дом на местен феодал, но в елементите й и начина й на строеж се забелязват взаимственост от строителството на крепости в средновековна България (XIV век).
Кулата е с квадратна форма (5.90 x 5.90 метра) и височина от 11 метра. Има общо 4 етажа - подземен, приземен и два жилищни.
Подземният етаж е единственият засводен, докато останалите са разделени помежду си с дървен гредоред запълнен с хоросан и камъни. Приземният етаж е висок 3 метра и се е ползвал основно за отбрана на сградата. Етажът над него е с височина 2.5 метра и има 12 мазгала, а между конзолите - отвори за изливане на горещи течности върху противника. Последният етаж е бил изцяло жилищен. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби.

























Етнографско-възрожденски комплекс "Свети Софроний Врачански" - Враца

ЕВК "Св. Софроний Врачански" e архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Тук са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил, и две обществени сгради от същия период. Това са къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов, както и сградата на възрожденското училище "Възнесение" и църквата "Св. Възнесение". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата. В сградата на училище "Възнесение" е разположена основната експозиция на комплекса.
Представена е народната култура на врачанския край, типични местни занаяти, производства, културно-битови традиции, вкл. и "Дико Илиев и духовата музика на Северозападна България". Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век. В къщата на Григория Найденов се помещава експозиция
"Светът на детето" от края на XIX и началото на XX век. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарстволозарство и винарство, бубарство и копринарство.

 




Музей на файтоните – Враца

В град Враца се намира единственият в България музей на файтоните. Той е част Етнографско-възрожденския комплекс в града.
Началото на този бизнес в региона на Враца е поставено през 1883г. от Мито Орозов и негов съдружник, които създават първата работилница от този тип. След време Орозов изкупува дяла на съдружника си и развива самостоятелно и много успешно предприятие. Продукцията от неговата фабрика се е отличавала с изключително внимание към всеки детайл, здравина и красота.
Днес в музея на файтоните са реставрирани и изложени много от неговите продукти. Тук може да се види и чисто нов файтон (изработен в наши дни с пари от дарения) по дизайн и чертеж на Орозов и дело на последния жив майстор от знаменитата Врачанска фабрика - дядо Анко Анков.





























 









































Довиждане, Враца! До нови срещи!
Снимките са мои, ползвала съм и копирала  информация от уикипедия и други източници в Интернет.