Не бяха много пътуванията ни през 2020 г., но някак си ги оценихме подобаващо. Места, които сме отлагали или подценявали, хареса ни. Така се обърка света около нас и в нас, че едва сега намирам време и желание да споделя за това пътуване.
Екскурзията ни бе за ден, сигурно не сме разгледали всичко, но градчето ни допадна, чисто, малко и сгушено между скалите над него. Освен наситено с история и забележителности има и хубави магазини за дрехи, напазарувахме си някои нещица.
Град Враца се намира в Северна България, на 110км северно от София.
Кулата на Мешчиите - Враца
Кулата на Мешчиите се намира северозападно от пл. "Христо Ботев". Градена е от ломени камъни, споени със силен хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,80м. Кулата е с жилищно-отбранителен характер и се състои от приземен етаж и три етажа за обитаване. Отначало входът бил на западната страна – на повече от 2м височина. Впоследствие е зазидан, а новият вход е отворен от източната страна на нивото на терена.
Етажите са отделени с гредоред. До тях се стига по еднораменна дървена стълба. На всеки етаж има полихромно измазана камина. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални помещения в ъглите и в средата на стените. Три от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Над него има две призматични тела – осмоъгълно и квадратно с обща височина 3,25м. Кулата е построена през ХVІІв.
Паметник на Кирил и Методий - Враца+4
Паметникът на Кирил и Методий се намир в непосредствена близост до Кулата на Мешчиите. Той е дело на скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска. Открит е на 24 Май 2007 г. Зад него се намира концертната зала на град Враца.
Площад "Христо Ботев" - Враца
Площад "Христо Ботев" е централният площад във Враца. Името му идва от намиращият се на него величествен паметник на революционера Христо Ботев. Всяка година на първи юни с тържествена церемония във Враца на площад "Христо Ботев" се откриват "Ботеви дни".
Христо Ботев гениален български поет и революционер. Роден на 6 януари 1848 година в град Калофер. На 1 юни 1876 година, привечер, геройски загива във Врачанския балкан, като воевода на двеста четници, тръгнали да умрат за свободата на поробеното Отечество. В негова чест е създаден паметник в центъра на Враца.
Регионален исторически музей - Враца
Първата музейна сбирка в града се свързва с името на хаджи Тошо Ценов (1749-1836г) – богат врачански търговец. По-късно тя е обогатена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780-1824г). През 1953г във Враца е създаден Окръжен народен музей, а през 1956г в кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия.
През 1976г е открит и Етнографско-възрожденският комплекс "Никола Войводов" във Враца. Днес той включва експозицията в къщата музей "Никола Войводов" и експозиция "Градски бит"в Капитанската къща (показваща оригинални вещи и покъщнина на възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХв).
През 1987г към сградния фонд на Окръжния исторически музей се включва и Етнографско-възрожденският комплекс "Св. Софроний Врачански". Той включва няколко обекта - Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща "Иван Замбин", къща "Григорий Найденов", църква "Св. Възнесение", експозиция с транспортните средства, занаятчийски работилници и експозиция на земеделска техника.
В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът "Археология" е разположен в залите "Праистория", "Античност", "Средновековие", "Тракийски съкровища", "Рогозенско съкровище" и Лапидариум. Зала "Праистория" представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия, характерни за отделните епохи.
Зала "Античност" съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VIв). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет. Зала “Средновековие” представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIVв). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.
В зала "Тракийски съкровища" са експонирани находките от Могиланската могила - златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.
През 1999г е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IVв пр. Хр.
Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум. В зала "История на България ХV-ХIХв" са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
"Ботевата зала" е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848-1876г), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878г, опълченски ордени, медали, оръжия и др.
В зала "Каменна дъга" е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.
Експозицията в зала "Нова история" показва развитието на Врачанския регион до 1918г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край. В музея се продават информационни материали, пътеводители и сувенири.
Куртпашовата кула - Враца
Куртпашовата кула в град Враца се намира до централния градски площад "Христо Ботев". Тя е строена през XVII век за укрепен дом на местен феодал, но в елементите й и начина й на строеж се забелязват взаимственост от строителството на крепости в средновековна България (XIV век).
Кулата е с квадратна форма (5.90 x 5.90 метра) и височина от 11 метра. Има общо 4 етажа - подземен, приземен и два жилищни.
Подземният етаж е единственият засводен, докато останалите са разделени помежду си с дървен гредоред запълнен с хоросан и камъни. Приземният етаж е висок 3 метра и се е ползвал основно за отбрана на сградата. Етажът над него е с височина 2.5 метра и има 12 мазгала, а между конзолите - отвори за изливане на горещи течности върху противника. Последният етаж е бил изцяло жилищен. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби.
Етнографско-възрожденски комплекс "Свети Софроний Врачански" - Враца
ЕВК "Св. Софроний Врачански" e архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Тук са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил, и две обществени сгради от същия период. Това са къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов, както и сградата на възрожденското училище "Възнесение" и църквата "Св. Възнесение". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата. В сградата на училище "Възнесение" е разположена основната експозиция на комплекса.
Представена е народната култура на врачанския край, типични местни занаяти, производства, културно-битови традиции, вкл. и "Дико Илиев и духовата музика на Северозападна България". Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век. В къщата на Григория Найденов се помещава експозиция
"Светът на детето" от края на XIX и началото на XX век. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарство, лозарство и винарство, бубарство и копринарство.
Музей на файтоните – Враца
В град Враца се намира единственият в България музей на файтоните. Той е част Етнографско-възрожденския комплекс в града.
Началото на този бизнес в региона на Враца е поставено през 1883г. от Мито Орозов и негов съдружник, които създават първата работилница от този тип. След време Орозов изкупува дяла на съдружника си и развива самостоятелно и много успешно предприятие. Продукцията от неговата фабрика се е отличавала с изключително внимание към всеки детайл, здравина и красота.
Днес в музея на файтоните са реставрирани и изложени много от неговите продукти. Тук може да се види и чисто нов файтон (изработен в наши дни с пари от дарения) по дизайн и чертеж на Орозов и дело на последния жив майстор от знаменитата Врачанска фабрика - дядо Анко Анков.
Довиждане, Враца! До нови срещи!
Снимките са мои, ползвала съм и копирала информация от уикипедия и други източници в Интернет.
