Снимките са отзад напред, не знам защо така ми се прехвърлиха и честно казано нямам нерви да ги обръщам, а и време, така че, хронологично са заснети в обратен ред:)
Една симпатичн медузка, в средата, вляво:), в последната утрин преди тръгване...До скоро Мое море!
Денят, от който заживяхме заедно, денят на годежа ни.
Ако има едно чувство, което е най-силно в момента у нас - то това е благодарност!
За всичките тези 34 години, за всяка година, месец, ден, час и миг от тях!
И за всичко, с което е бил пълен и пъстър живота ни, защото винаги в него е присъствала неизменно Любовта!
Късметлии сме, че сме я получили, че сме я получили млади, но и сме горди, че малко или много ние самите сме я съхранили до днес.
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
И нека бъде и с нас, и след нас!
Крема е пълна ицправизация, като трябваше да е сладолед, и дори пренощува една нощ като такъв. После размразих, защото не го одобрих в този му вид (много замръзнал и воднист) и префасонирах в кремче. Първо преди седмица от село донесох френско грозде, с идея нещо да украсявам. После пъпеш се оказа безвкусен, а аз не обичам да хвърлям храна, имах и идея да правя сладолед...
Необходими продукти:
2 патладжана, на кубчета
И не защото понякога не се чувствам и на 105, но може би защото някъде в себе си съм останала на 17. Да, точно на 17 смятам, че човек е най- волен!
Дали пораснах? Едва ли - още върша глупости, още имам наивността на дете, още не вярвам в лошото, още съм непоправимо романтик, още силно вярвам в доброто.
Дали остарях? Неминуемо. И това е видно по белезите в усмивката, косите и душата. Защото не се щадих и не пестих емоциите си - нито да се радвам от сърце на всичко и всички около мен, нито да страдам за свои и чужди нерадости, нито да негодувам срещу всяка несправедливост.
Човек, когото много ценя, рожденик наскоро, си бе пожелал да продължи достойно живота си.
Ще си позволя да открадна това и също да си пожелая никога да не стана, като хората, които не харесвам, никога да не нараня възрастен или дете, и въобще незеслужено да обидя или нагрубя. Имам инстинкта винаги да заставам на страната на слабия в дадена ситуация, което в повечето случаи ми носи беди, но пак не се отказвам, слава богу. Това ми носи удовлетворение. Както и всяко творчество, с което се захвана. И хобитата ми - обожавам да чета, а поняког и да пиша, най-вече поезия, обожавам да създавам вкусна храна в кухнята, обожавам да рисувам, обожавам да създавам дреха, чанта или друго от плат, обожавам ръкоделието, обожавам пътешествията, може би бих си имала и градинка, някъде и някога, в която да засаждам цветя и зеленчуци. Обичам приятелите си и срещите и общуването с тях. Допускам бързо и лесно хората около себе си, но избрани от тях минават "теста" и остават завинаги в сърцето ми. Но най-много обожавам близките си! Времето с тях не ми стига никога, и бих направила всичко за тях.
Благодаря! За днес! За вчера! За утре! За мен, за теб, и теб! За тук, за там, за сега, и за винаги!
Нека запазя всичко! И добавя още - красота, духовност, мир, здраве и хармония! И дяволите да ги вземат грижите и проблемите, и лошото, и лошите! Нека злото не съществува!
И тортата!
По тази рецепта, изпълнена в два варианта - в кръглата, за колежките добавих и портокалови сушени корички.
