Сигурно няма българин, който да не е чувал за турския курортен град Кушадасъ, нещо повече - доста сънародници са го посетили поне веднъж.
Ние за първи път стъпваме в Турция, упорито отбягвахме тази държава, по ред причини, въпреки добрите отзиви и препоръки от познати.
Кушадасъ се намира в областта Айдън, в Западна Турция, на брега на Егейско море.
Преведено, името на града означава Птичи остров и идва от разположените наблизо острови, където от стари времена гнездят птици. Един от тях е Гюверджин Адасъ или „Островът на гълъбите“, чиято форма наподобява птича глава, разположен е близо до старото пристанище Островът е свързан със сушата и е лесно да се стигне до него. Ограден е от византийска крепостна стена - "Пиратския замък" – в миналото използвана за предпазване от нашествия на пирати. Оттук се разкрива гледка към целия град.
Селището е на 90 км от третия по големина град в Турция – Измир. Много ми се искаше да разгледаме и него, тъй като по програма имахме един ден за пазар там. Оказа се, че не се влиза в града, заради големия трафик на автомобили, и ни закараха в един МОЛ, където прекарахме цели 3 часа и половина - чиста загуба на време, нищичко не си харесахме, аз принципно мразя МОЛ-овете. Поне хапнахме вкусно в едно от заведенията там. Аз си поръчах кокореч, че никъде другаде не успях да видя, само от автобуса, пътувайки по крайпътни заведения, а много исках да опитам, бях чувала и естествено кулинарниата ми душа трябваше да провери. Е, хареса ми:) Хапнахме и автентично кюнефе с каймак - разкошно бе, а мъжа ми и някакви бомбички, пълни с шоколад, каза, че са били убийствени, после разбрахме, че в момента са хит в Турция и ме беше яд, че не ги уважих и аз, ама доста сладко ми дойде от кюнефето.
Кушадасъ се оказа доста по-голям град от това, което си представях, от единия до другия край на града, с автобус е около половин час. Населението наброява 113 580 души (2019 г.), т.е. местните не са много, по-голямата част е застроена с хотели.
Кушадасъ е атрактивна дестинация, посещавана от хиляди туристи годишно. Градът е на около 20 км. до античния град Ефес, което също привлича посетители.
Пътувахме организирано с фирма Версо травъл. Доволни сме от обслужването им, както в офиса и и по оформянето на документите, така и по време на пътуването.
Прекрасната млада Дилек Айдън беше наш екскурзовод - много мила, чаровна дама, която премерено и ненатрапчиво ни предоставяше нужната информация. Шофьорите ни бяха внимателните и отговорни - Тодор и Рафет. Пътуването беше спокойно и ни отне около 16 часа на отиване и около 15 на връщане. Не сме чакали много по границите.
Прекрасната млада Дилек Айдън беше наш екскурзовод - много мила, чаровна дама, която премерено и ненатрапчиво ни предоставяше нужната информация. Шофьорите ни бяха внимателните и отговорни - Тодор и Рафет. Пътуването беше спокойно и ни отне около 16 часа на отиване и около 15 на връщане. Не сме чакали много по границите.
Избрания от нас хотел, пак по препоръка и предварително проучване от мен беше Гранд Блу Скай. В хотела ни "предадоха" на турската фирма партньор и по-точно на техния представител Роко - български турчин, изселник от Кубрат. Страшен образ беше този Роко, малко отнесен, все не знае и ще пита, но симпатяга. Пристигнахме рано и чакахме доста докато ни настанят, нямаше добра организация по настаняването.
Хотела ни хареса. Три сгради с добра архитектура, отговарящ на критериите за безопасност, с отделни външни входове на стаите, в открит коридор, водещ към асансьор, стълби и авариини стълби.
Стаите бяха огромни, просторни, терасите също, с прекрасен изглед към градината, басейните и морето.
Озеленяването и градината на хотела бе нещото, което най-много ми хареса - невероятно подбрани растителни и дървесни видове, зелено, зелено, зелено и цветно, в допълнение със синьото море - наслада за очите. Обслужването беше отлично, чистотата в хотела - също.
Храната беше много добра, макар да смятам, че би могло да е и по-добра, и от към разнообразие, и от към качество, количествата бяха доволни, с две думи - все има с какво да преядеш.
Основните и салатите бяха добре, но супата беше един вид, а плодовете - максимум 4 - диня, пъпеш, ябълки и сливи, само един ден имаше смокини, а в някои дни сутрин или пък вечер имаше само диня.
Десерти имаше огромно разнообразие, поне по 20 вида, но не ми харесаха въобще. Дори баклавата не ми хареса, явно се прави с не особено качествени продукти за хотелите, или просто сладкаря не им е добър. Единствено трилечето беше хубаво, и още един друг десерт.
Толкова е малък света, и толкова много българи почиват явно тук, че се видяхме с едни съседи, които дойдоха няколко дни след нас.
Това, което най-много не ми хареса беше плажа - частен плаж пред хотела, много малък за огромния хотел от над 700 души, има няма 70 шезлонга, наслагани един до друг, крайно недостатъчни, с мръсни дюшеци.
Морето не беше чисто, пясъка - нещо като кална пръст, така и не плажувахме, нито се изкъпахме, предпочетохме басейна, въпреки, че бяхме там заради морето, басейни има и в София.
В близост до хотела, на 5 минути пеша имаше и друг плаж, градски, същото положение, в центъра видяхме и централния плаж - нищо по-различно, макар и по-холеми и не така пренаселени.
Моята преценка е, че в Кушадасъ плажа и морето не са добри, въпреки добрата реклама.
Самото градче донякъде ми хареса, донякъде не. Не ми допада ориенталщината, усещането, че не си в Европа, турците ми се видяха по-нечистоплътни и някак недодялани, отколкото допусках, и мъжете, и жените, поне от това, което видях. Може би в Европейската част е друго.
И за да не си помисли някой, че не ми е харесало и че съм капризна ще кажа - ако човек отиде само да си почива и да стои в хотела, стига и плажа да е добър, ако му е най-важно да яде и пие до припадък цял ден - това е добър избор, защото навсякъде другаде, където сме ходили храната и особено алкохола са си голямо перо, но иначе не ми допада Турция, от държавите, които сме посетили може би бих я поставила на последно място. Челното за мен все още държи Черна гора, и като курорти, и не само.
Та, хареса ми, починахме си, но не е мойто, то май го и очаквах. При всички случаи се фокусирах върху нещата, които ми допадат и се насладих максимално, тръгнахме си починали и доволни, но при последваща равносметка не съм уау, с напиращо желание непременно да се върна някой ден пак, както обикновено, когато много ми е харесало някъде.
Ще видим, може пък да ми се прииска до догодина.
Сигурно ще досадя на читателите с огромния брой снимки, но толкова ме изкушаваше тази красота, че искам да си ги съхраня и тук.
Хотела ни хареса. Три сгради с добра архитектура, отговарящ на критериите за безопасност, с отделни външни входове на стаите, в открит коридор, водещ към асансьор, стълби и авариини стълби.
Стаите бяха огромни, просторни, терасите също, с прекрасен изглед към градината, басейните и морето.
Озеленяването и градината на хотела бе нещото, което най-много ми хареса - невероятно подбрани растителни и дървесни видове, зелено, зелено, зелено и цветно, в допълнение със синьото море - наслада за очите. Обслужването беше отлично, чистотата в хотела - също.
Храната беше много добра, макар да смятам, че би могло да е и по-добра, и от към разнообразие, и от към качество, количествата бяха доволни, с две думи - все има с какво да преядеш.
Основните и салатите бяха добре, но супата беше един вид, а плодовете - максимум 4 - диня, пъпеш, ябълки и сливи, само един ден имаше смокини, а в някои дни сутрин или пък вечер имаше само диня.
Десерти имаше огромно разнообразие, поне по 20 вида, но не ми харесаха въобще. Дори баклавата не ми хареса, явно се прави с не особено качествени продукти за хотелите, или просто сладкаря не им е добър. Единствено трилечето беше хубаво, и още един друг десерт.
Толкова е малък света, и толкова много българи почиват явно тук, че се видяхме с едни съседи, които дойдоха няколко дни след нас.
Това, което най-много не ми хареса беше плажа - частен плаж пред хотела, много малък за огромния хотел от над 700 души, има няма 70 шезлонга, наслагани един до друг, крайно недостатъчни, с мръсни дюшеци.
Морето не беше чисто, пясъка - нещо като кална пръст, така и не плажувахме, нито се изкъпахме, предпочетохме басейна, въпреки, че бяхме там заради морето, басейни има и в София.
В близост до хотела, на 5 минути пеша имаше и друг плаж, градски, същото положение, в центъра видяхме и централния плаж - нищо по-различно, макар и по-холеми и не така пренаселени.
Моята преценка е, че в Кушадасъ плажа и морето не са добри, въпреки добрата реклама.
Самото градче донякъде ми хареса, донякъде не. Не ми допада ориенталщината, усещането, че не си в Европа, турците ми се видяха по-нечистоплътни и някак недодялани, отколкото допусках, и мъжете, и жените, поне от това, което видях. Може би в Европейската част е друго.
И за да не си помисли някой, че не ми е харесало и че съм капризна ще кажа - ако човек отиде само да си почива и да стои в хотела, стига и плажа да е добър, ако му е най-важно да яде и пие до припадък цял ден - това е добър избор, защото навсякъде другаде, където сме ходили храната и особено алкохола са си голямо перо, но иначе не ми допада Турция, от държавите, които сме посетили може би бих я поставила на последно място. Челното за мен все още държи Черна гора, и като курорти, и не само.
Та, хареса ми, починахме си, но не е мойто, то май го и очаквах. При всички случаи се фокусирах върху нещата, които ми допадат и се насладих максимално, тръгнахме си починали и доволни, но при последваща равносметка не съм уау, с напиращо желание непременно да се върна някой ден пак, както обикновено, когато много ми е харесало някъде.
Ще видим, може пък да ми се прииска до догодина.
Сигурно ще досадя на читателите с огромния брой снимки, но толкова ме изкушаваше тази красота, че искам да си ги съхраня и тук.
Малко набързо щракнати снимки с храна:))
И ала карт ресторанта - избрахме италиански. Пълна пародия, разочаровахме се. Сирената и кашкавалите бяха същите, като в основния ресторант, пицата нищо особено, минала покрай италианската, основното беше някакво руло, което ни предлагаха на обяд в основния, тук положено върху някакво пюре, десерта - с напълно индустриален вкус, но предложен като чийзкейк. Единствено пастата много ми хареса.
И още от основния ресторант, моите порции, като по-лакома:)
