вторник, 24 ноември 2020 г.

"Искам у дома" на Елчин Сафарли

Какво да кажа...една много, много топла и уютна книга, на азербайджанския писател Елчин Сафарли. Малко носталгична, малко самотна, малко философска, малко романтична... И толкова реалистично описателна, ухаеща на детсво и море, толкова съкровена, толкова близка и далечна,  толкова обикновена, и толкова необикновена, толкова смислена, толкова човешка и толкова красива! Много ми допадна.

За мен има и една сантименталност, заащото е върнах в една страна, която имах щастието да посетя - Азербайджан и неговите интересни, чистосърдечни, гостоприемни и мили хора...

Ако не съм ви убедила да посегнете, прочетете няколко любими цитати (бих цитирала всичко:) от книгата и преценете дали това е "вашето":) 







„Всеки човек е като гърне. Разклати го и от него ще се разплиска онова, с което е пълно.“ 


„...всички религии са като реки, които се вливат в едно и също море. И то се нарича Любов...Във всички живее любовта, но не всеки я чува.“ 


„...колко чистосърдечно е детското щастие. То не търси никакви значения – в това е неговата прелест...Важно е да се върнем към тази чистота, към щастието без умисъл и дълбок смисъл...Щастието е избор и труд.“ 


„Хората използват света, изсмукват го до последната капка. Отнасят се към всичко сякаш им се полага по право – и към новея ден, и към разходката пеша, и към топлото слънце, и към узрелите ягоди, и дори към добрите хора. Е, винаги ще има и такива, които си мечтаят за парче топъл хляб или за разходка край морето... 
Важно е да се отнасяш към всичко с благодарност и да цениш дори онова, което е ежедневие за теб. От тези най-простички подробности се състои щастието, в чието търсене ние вечно се измъчваме. Природата на човека е такава – свикнал е да търси, а не да намира. 
Връщам се от пазара. У дома нарязвам на колелца патладжан, сладка чушка, лук, домати и пресни картофи. Нареждам ги в дълбока чугунена тенджера и добавям малко вода, зехтин, една-две щипки сол и черен пипер. Задушавам на тих огън четиридесет минути. 
Докато вечерята се готви, излизам да купя кисело мляко. Млякото се разбива леко, добавя се сушена мента и нерафинирано олио и ето – вкусният сос към задушените зеленчуци е готов. 
На път за близкото магазинче виждам как шивачът Кенан внимателно заобикаля спящото куче, легнало насред тротоара. През войната Кенан е загубил десния си крак, но продължава да обича живота. 
Лесно е да смяташ себе си за жертва и да обвиняваш всичко в света за тежкото си положение. А да продължиш пътя си дори с един крак и да оибчаш света наоколо – ето това е истински героизъм.“ 


„Когато бях по-млад често се оплаквах, че някой се е отнесъл несправедливо с мен – животът, родителите, приятелите. Един ден, след поредната обида, се запитах: Не се ли опитвам по този начин да се освободя от отговорността за собствения си живот? 
Помня, че този ден отидох в книжарницата и си купих бележник. Започнах да записвам в него онова, което през деня е предизвикало у мен чувство на благодарност. Така станах по-внимателен към щастливите събития в живота си и усещането ми за глобалната несправедливост на света изчезна. 
Обикновено, когато се опитваме да променим нещо, започваме да се съпротивляваме, да се борим, или още по-лошо, да се подтискаме. Подобни опити се безполезни. Промяната ще настъпи, когато погледнем на проблема, като на нещо извън нас, като на предмет, привнесен в нашия живот отвън. За да го решим, самият ни живот трябва да бъде изчистен, поправен, подобрен. 
Пътят към приемането е да осъзнаеш, че проблемът съществува, да видиш откъде идва и да разбереш, че той е вечен.“ 



„Между мен и мама цари светла тишина. Вървяхме заедно към тази тишина, макар че по пътя преминахме през неразбирателства и конфликти. Връзката ни беше толкова силна, че не можехме да сме спокойни един с друг. Аз бях по сприхав, особено през периода на израстването, когато се запознах със себе си и моят избор се отличаваше от този на родителите ми. Но преодоляхме всичко това...
Днес, когато хаосът е обладал вътрешния свят на хората, когато мнозина се загубили обичайните ориентири и търсят нещо стабилно, преминало проверката на вечността, традиционният образ на майката е особено важен. Образите на Всевишния и на майката са две светини в живота, които винаги могат да се превърнат в източник на сила... 
...В отношенията с родителите ми имаше период на крайно противопоставяне. Справих се с това едва след като осъзнах, че е невъзможно, а и абсолютно ненужно, да превъзпитаваш майка си и баща си – те никога няма да станат такива, каквито искаш да ги видиш ти. А напрежението и вътрешните диалози, които водиш със себе си не са толкова старшни, това означава, че търсиш пък към „спокойното море“ в теб.“ 

„Потънали в своите земни конфликти, ние, хората се оплакваме от еднообразието на живота и не желаем да вдигнем глава към небето. А там слънцето изгрява и залязва, облаците летят и рисуват причудливи картини, звездите се скриват и се появяват отново – там животът безспирно тече. Герои във вечните си драми, ние не забелязваме истинската красота в очакване на нещо по-ярко. А какво може да бъде по-ярко от изгрева? Може би само залезът. 
За да намериш покой, трябва само да се огледаш. Всичко важно е точно пред очите ти.“ 



4 коментара:

  1. Веси,
    много хубави книги има сега, които се издават вкл. и стари преработени издания със същите илюстрации.За мен е много хубаво да получиш като подарък книга.Но за жалост и книгите днес са много скъпи.Въпреки всичко си позволих тази година да направя на много познати и приятели именно книга като подарък.И то книга за днешните смутни и трудни времена.
    А Азърбайджан в последно време привлече моят интерес относно кухнята, традициите и нравите там, здравословната и богата на витамини храна.Ти имаше щастието да посетиш тази страна, за публикациите ти благодаря от сърце.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Толкова многообразе има от автори и произведения, че ние у дамо не спираме да купуваме, даже за празника си купихме още една библиотека:) Ще почна да дарявам в библиотеки. До нас има едно кафене, сега не работят, но там има и книжки по лавици, можеш да си вземеш за вкъщи, сервитьорката те записва, като в библиотеката, а можеш и да оставиш, така мисля да направя. И аз подарих доста книги и на близките, че и на себе си тази година, страхотни намаления хванах по празниците. Азербайджан е много интересна и различна страна, да имах щастието да я посетя. И знаеш ли, колкото повече време минава, толкова повече спомените те връщат и ти се иска някойден пак да идеш. Странна смесица на старото и новото, на модерния свят и консервативния. Хранят се придимно с месо, но съчетано със много зелении, а сладките са ими фантастични и неповторими! Поздрави!

      Изтриване
  2. Забравих да напиша за котето - чудесно се вписва в пейзажа, не го забравяйте и по празниците.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, те са две - братче и сестриче:) имаха специални лакомства:)

      Изтриване