петък, 22 април 2016 г.

Пролет в София, Северен парк или...Моята пролет

Толкова я чаках...А за малко да я пропусна. Улисана в работа. В ежедневие.
Казах ли ви колко много съм ентусиазирана от новата работа, и колко ми харесва? (Сякаш това е точно моето си място:)) Не съм - пак поради липса на време. Обаче не се оплаквам - харесва ми.
И напук на разни досадни болежки, на които все отлагам да им видя сметката, се чувствам кипяща от енергия, искам да свърша всичко:)  За мен пролетта е точно, като в природата - събуждане, прераждане, презареждане...Толкова ми писна студа и мрачното време.
Та така - от работа в работата, от работа у дома - пак кроим дребни ремонтчета, освен хората и животните, които си искат своите ежедневни грижи - и като се огледах - тя пролетта не само дошла, но и дръвчетата взели да прецъфтяват...
Е, да, ама нали дето вика мъжа ми "трябват снимки за блога", и след като съм пуснала публикации за "Есен в Северния парк" и "Зима в Северния парк", трябва по традиция да има и "Пролет в Северния парк".
Грабнах апарата миналата неделя, на 9 април и хукнах...обаче времето хич не беше като за пролет, направо си беше мрачно, ветровито и студено, едвам открих няколко цъфнали дръвчета, че да ме отсрамят:)) И да ви кажа хич не е лесно да държиш с едната ръка клонката, дето я вее вятъра, а с другата да снимаш:) Дано ви харесат снимките, ако не - разходете се в прекрасния ни парк - свежо и зелено е, чисто и подредено, с много приятни кътчета за игра за децата и за отдих на възрастните...истинска прелест е това място в София. Чудесно е, когато се прави нещо за хората и най-вече за децата!
Стига човек да има очи да види красивото и да го назове, защото някак не ми се слуша само мрънкане и оплакване, има толкова много на какво да се радваме!













































И съвсем спонтанно, преглеждайки снимките се роди и този стих...


Моята пролет


Обичам да съм бяла, на свежест да ухая,
обичам да раздавам доброта...
За цъфнали череши зимъска си мечтая,
и толкова нетърпеливо очаквам пролетта.

Обичам да съм цветна, на цвете да приличам,
обичам в шепата си слънце да ловя...
Загърбила студа, аз всеки лъч привличам
за да раздавам щедро после топлина.

Обичам да съм нежна, в росата да се къпя,
обичам преродена като птица да летя...
След зимата обичам с пчелите да говоря,
мечтите ми да пърхат с пеперудени крила!

Обичам да обичам, обичам да блестя,
обичам да се смея, обичам пролетта!
Тя носи ми надежда, тя носи красота...
Но аз оставам жадна за лятото сега...

17.04.2016 г.
00:47 часа :))

6 коментара:

  1. Прекрасна е твоята пролет! Чудесни снимки си направила! Зеленото е толкова успокояващ и красив цвят, а пролетното зелено ми е любимо! Стиха, който си написала е великолепен! Вдъхновена пролет, Веси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Теди, много си мила, благодаря ти от сърце!

      Изтриване
  2. Когато бях момиче и живех наблизо, често се разхождахме в Северния парк. Оттогава не съм стъпвала, а той е все така нецивилизовано красив;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха такааааа, и аз си живея тук от дете, да не сме се засичали някъде из парка или кватала, а? Еми, хайде, идвай, таман ще си направим една среща!

      Изтриване
  3. Прекрасен стих, ама то с тази красота как да не получи вдъхновение човек. "Напия Западен парк" носи същата прелест. Много обичам тези нецивилизовани паркове, много!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, радвам се, че ти харесва:)
      Да, и вашия западен парка е чудесен, макар да не ми е познат целия, но съм пускала и снимки и публикация от него, в задната част, откъм Факултета, там работех неотдавна.

      Изтриване