петък, 29 април 2016 г.

Сала...вечеря на разпети петък



Странно нещо е живота, понякога най-неочаквано изплува някой спомен...от нещо казано, от нещо видяно...

Разпети петък е...

Както съм казвала и преди - не съм религиозна, религиите не са нещо което ме е вълнувало или вълнува. Може би така съм възпитана, родителите ми също не са били религиозни. Вярата е друго нещо. Всеки избира в какво да вярва, така и аз...
Спазвам обаче някои традиции, други не. На разпети петък, казват, не се работело. Добре ни дойде тази почивка, честно казано. Имахме нужда. Поизлежавахме се сутринта, гледахме телевизия. Даваха един свещеник от църквата в Постойна. Заслушах се, обясняваше как лекува неизлечимо болни, с молитва. Донякъде съм скептична, но имаше доста логика в обясненото от него. При молитвата и маслосвета, който се извършва, в организма на болния започва да се произвежда някакъв хормон, който способства да се възстанови увредената клетка. По този начин се получавало изцелението...После свещеника обясни за кармата, за това, че всеки от нас изкупува, както своите, така и греховете на родителите и прародителите си, и затова трябва да живеем така, че да не оставяме грехове, които да изкупват поколенията ни...Съгласна съм с тези думи, това обяснява донякъде, защо понякога добри хора страдат, а лошите си живеят добре...

Обаче това, което мен ме разтресе, беше друго, което свещеника обясни. Става въпрос за състраданието,  че не трябва да се прекалява в съчувствието, което проявява човек. Заслушах се. Обяснението пак беше по-скоро научно, основавайки се на факта, че в природата нищо не се губи. Когато състрадаваме някому, един вид ние приемаме неговата болка, неговото нещастие, неговата болест. Затова, свещеника каза, че винаги, когато го правим трябва да бъде от името на господ-бог, а не от свое име.
Тогава сякаш пред мен изникна моята баба, и нейните думи. Когато съчуствахме някому за сполетяла го беда, тя строго ни смъмряше "Айде, айде, стига,  да си го грижа господ, не е ваша работа"...Тогава съм смятала това за коравосърдечност и съм се чудела, защо баба не съчувства на изпадналия в беда. Забравила бях обаче тези думи, изведнъж днес те ме пронизаха.
Моята баба, на която съм кръстена...Тя не беше религиозна, макар по празници да ходеше на черква. Но явно тези мъдрости са били заложени по някакъв начин в бита едно време, дори без да го съзнават хората. Баба си имаше и своите лоши, и своите добри страни, казват, че за починалите не бива да се говори лошо, още повече, че тя е моята баба. Няма я сред нас вече почти 20 години. Все по.рядко в забързаното ежедневие си спомняме за тези наши близки...
Но на днешния ден, случайно или не - няколко думи по телевизията ме върнаха толкова години назад - в детството...и тези мъдри думи, които аз проумях едва днес...
Аз не приличам на баба си, поне така си мисля...безкрайно съм състрадателна, няма болка, която да пропусна, преживявам всичко...и знаете ли - това наистина тежи, наистина носи негативна енергия, осъзнах го ... днес!

По нататък днешния ден ни мина лежерно, пазарувахме, мързелувахме, подремнахме, поизлежавахме се...Привечер слязохме до мазето, да си взема сладко от смокини, че съм се заканила на един прекрасен козунак, пак на Роси:).
Попрегледах запасите, че не бях слизала отдавна при зимнината и видях двулитров буркан с белени и рязани домати. Грабнах го - дъщеря ми обича такава салата - с праз и сирене, макар вече да се яде прясна салата.

Когато влязох в кухнята обаче, и видях купените по-рано марули,  в съзнанието ми изплува пак спомен от баба, същата моя баба, която аз наричах "мама Веса". Гледала ни е с брат ми на село, като деца, ваканциите прекарвахме там - прекрасни спомени...
Баба, обикновено си имаше куп задачи навън - градина, животинки...не и е било до готвене. Мама у дома винаги е била изрядна домакиня, без сготвено не сме били никога. Не се обичаха много с баба, свекърва и, но това е друга тема, обичайна за повечето семейства от това поколение. Та мама, готвеше, като дойдат в събота и неделя, и обикновено оставяше манджи и за ден, два. После, когато изгладнели се прибирахме от игра, и питахме баба какво ще обядваме, отговора обикновено беше един и същ  - "сала", което много ни ядосваше. Сала, всъщност е салата, не знам защо така и викаше баба...Все се сърдехме, че салатата си е салата, но какво ще ядем..., обаче това е положението - сала и хляб, докато не дойде мама да сготви. Е, разбира се готвила ни е и баба, но за нея и салатата си беше достатъчна. Та сега ви представям тази необичайна, но много вкусна салата. Баба винаги имаше в градината марулки, или салатки, домати - не,  доста по-късно мама засади. По онова време обаче нямаше на селои по магазините, доста по - късно лятото продаваха, през пролетта - не. За това баба ползваше консервирани домати в буркани, от предната есен.
Това беше и моята вечеря на разпети петък, така по-лекичко и постно. Опитайте.
Аз се чувствам странно, връщайки се на днешния ден толкова много години назад в спомените си...
Всъщност ще споделя по-нататък и други бабини, простички рецепти.

Сала (с ударение на първото а)



Продукти:

1 маруля или зелена салата
1 буркан белени и рязани домати в буркан
сол, ако е необходимо
олио (аз днес сложих зехтин)



Приготвяне:
Режем салатата, ако доматите не са много солени, осоляваме, добавяме съдържанието на буркана, олио или зехтин и разбъркваме. По желание може да сложите и лук, но баба не слагаше, не сложих и аз.

Грабваме коматчето хляб, ако има симид, още по-добре, топим в салатата...и потъваме в спомени, от едни времена, за които няма как да обясним на следващите поколения....




Светли празнични дни!!


четвъртък, 28 април 2016 г.

Маков козунак

Снимката и приготвянето са стари, но козунака беше много хубав, затова го записвам тук.

Маков козунак



Продукти:
Тесто:
250 гр брашно
70 гр захар
70 гр масло
15 г прясна мая
2 жълтъка
120 мл прясно мляко
2г сол
Кора от лимон
50 гр брашно за разточване


Плънка (според мен е много, трябва да е на 1/2):
200 гр маково семе
130 гр захар
180р мл мляко
70 гр бишкоти
Канела
Кора от лимон


Приготвяне:

Сваряваме смления(аз не съм мляла) мак с млякото, добавяме захарта, надробените бишкоти, канелата, настърганата лимонова кора, разбъркваме и оставяме да изстине.
От изброените продукти омесваме тесто(аз месих в машната за хляб, като пуснах два пъти). Оставяме да втаса, докато удвои обема си, след което разточваме (раздърпваме с ръце, не с точилка) на правоъгълник и намазнаве с маковата плънка. Навиваме на руло. Тук приложих показаната от Гуинет техника за руска плитка. Оформена плитката, поставяме да втаса наново по обичайния начин, след което печем на 15 градуса до готовност на рулото.

*Рецептата е от списание кулинарен журнал, само промених оформянето











сряда, 27 април 2016 г.

Козунак със заквасена сметана

Козунак със заквасена сметана



Този козунак правих още преди 3 години по рецепта, която видях при Роси - Еликсир. Нейния блог изобилства от рецепти за това изкушение и която и да опитате - няма да сгрешите и ще получите чудесен резултат. От тогава правя по тази рецепта всяка година. Сменям плънката, но тестото е чудесно. Знам, че рецептата я има по доста блогове вече, и разбрах, че първа я е пуснала Ева Тонева, но реших, че не може да не присъства и в моето тефтерче. Благодаря и на Ева, и на Роси за тази вкусотия!


Продукти :

3 яйца + 1 белтък
200 гр. заквасена сметана
160 гр. захар
60 гр. масло + 40 мл. олио
малка щипка сол
30 гр. прясна мая
кората на еднин портокал + 2 с.л. портокалов сок
1 капсула есенция ром
около 750 гр. брашно / София мел за козунаци /


Приготвяне:

Меся в хлебопекарната и продуктите ми са от хладилника. 
Програмата, която ползвам е за месене и втасване, общо 1 час и 30 минути. След първото месене (около 20 минути е) я изключвам и пускам наново.

Слагам яйцата и захарта, сметаната и маята (натрошена)  в контейнера на хлебопекарната, добавям щипката сол ,есенцията, кората и сока от портокал и половината брашно и пускам да се меси. Добавям постепенно пресято брашно, докато спре да маже под бъркалките и тестото стане еластично и не лепнещо. След като пусна машината за второ месене постепенно започвам да добавям смесената мазнина, лъжица по лъжица, като изчаквам хубаво да се поеме от тестото и тогава добавям следващата.

Ако след мазнината тестото е станало прекалено меко, може да се добави 1-2 лъжици брашно.Тестото трябва да не лепи, но да е меко като възглавничката на ухото:) Оставям да втаса в машината, тя си го подгрява.
Втасалото тесто оформям на леко намаслена повърхност с намаслени ръце.
От това тесто могат да се получат 3  средни козунака или два големи, в желаната от вас форма - кръгли или правоъгълни и сплетени или не. От тестото може да се направи и руло. Плънката също е пожелание.
Разбира се тестото може да се омеси и на ръка, като това трябва да трае поне половин час, след което да се добави мазнината постепенно. При това положение продуктите е добре да са със стайна температура и маята да се активира предварително в малко топло мляко или вода, съответно е нужно да се добави и брашно.
Пека в подходящи форми, покрити с пекарска хартия, като оставям козунаците да втасат повторно, докато удвоят обема си. Обикновено ги поставям във фурната и ако е нужно я включвам на 30-40-50 градуса. Може и отвън, но е хубаво кухнята да е добре затоплена.
Когато втасат ги намазвам с отделения жълтък,смесен с 1 ч.л. олио и 1 ч.л. прясно мляко и поръсвам обилно със захар.
Пека ги в загрята на 170-180 гр. фурна, на второто ниво на решетката. Така ми се изпичат идеално за около 25-30 минути, но това зависи и от големината на козунаците. За всеки случай  пробвам с метален шиш.
Този път единия от  козунаците съм сложила стафиди, орехи и локум -  по желание на дъщерята, която категорично иска нещо традиционно, а не "измишльотини".




понеделник, 25 април 2016 г.

Гофрети от бутертесто


Два пъти правих тези гофрети, които видях при Ева Тонева - бързи, лесни и и ужасно вкусни, пристрастих се.

Не ми беше идвало на акъл. Затова непременно искам да споделя направата им... Пиша моя вариант:



Гофрети от бутертесто














































Продукти:
500 гр бутертесто от Лидл (другото магазинно не ми харесва)

сладка плънка
шоколад с карамелени парченца(пак от Лидл)


солена плънка
бяло месо от печено пиле - около 250 гр
около 80 гр моцарела
сол
черен пипер
малко чубрица
2 кисели краставички


Приготвяне:
Купувам от замразеното тесто, затова размразих предварително. Без да е разточено тестото го нарязах на 16 правоъгълничета (на две, на две, на две докато станаха колкото локумчета). Всяко едно разточих отделно внимателно на правоъгълник с размери 10 на 20 см горе долу, защото гофретника ми прави квадратни гофрети с размер 10 см.

За сладката плънка стопих шоколада с малко прясно мляко, като поизстина сложих от него на половината правоъгълничета, като покрих, сгънах на две, да стане квадрат. Притиснах хубаво по краищата и сложих в хладилника за 10-15 минути, едните останаха и за сутринта.

За солената плънка просто нарязах всичко и смесих + подправките. По същия начин напълних гофрети и прибрах в хладилника.

След 10-15 минути се загрява гофретника и се изпичат до желаното зачервяване.

Плънката с шоколада ми поизтече, но не попречи за вкуса това, следващия път или ще сложа шоколада на парчета, без мляко или ще мажа краищата с белтък, да слепи по добре.

Направо стават фантастични, убийствено вкусни - крехки, хрупкави...ммм, децата били на диета, та излапахме и техните Този вкус точно търсех

неделя, 24 април 2016 г.

Честита Цветница, или Връбница! Руло със сладко от сини сливи

Честита Цветница, или Връбница!
Честит имен ден на всички именници!
Да е жив и здрав и моят именник, който носи името на първата пролетна билка!



Продукти:

4 яйца
1 к. ч. захар
1 к. ч. кисело мляко
2 ч. л. бакпулвер
2 бр ванилия
1 и 1/2 ч. ч. брашно
1 ч. ч. сладко от сини сливи
2 с. л. пудра захар





Приготвяне:


Разбиваме яйцата с захарта, добавяме киселото мляко, ванилията и брашното с бакпулвера.

Печем в правоъгълната тава към печката, върху хартия за печене, за 20-25 минути.
Изваждаме върху намокрена чиста кърпа и навиваме на руло, като отлепяме хартията.
Като изстине отвиваме, намазваме  със сладко от сини сливи и отново навиваме.
Поръсваме с пудра захар и сервираме !




Аз препекох блата и това доведе до начупването му, както и до това да остане леко сухо рулото, но с млекце го хапнахме.


Рецептата е по идея от Гответе с мен, в периода, в който посещавах сайта:), вече не си струва!






петък, 22 април 2016 г.

Пролет в София, Северен парк или...Моята пролет

Толкова я чаках...А за малко да я пропусна. Улисана в работа. В ежедневие.
Казах ли ви колко много съм ентусиазирана от новата работа, и колко ми харесва? (Сякаш това е точно моето си място:)) Не съм - пак поради липса на време. Обаче не се оплаквам - харесва ми.
И напук на разни досадни болежки, на които все отлагам да им видя сметката, се чувствам кипяща от енергия, искам да свърша всичко:)  За мен пролетта е точно, като в природата - събуждане, прераждане, презареждане...Толкова ми писна студа и мрачното време.
Та така - от работа в работата, от работа у дома - пак кроим дребни ремонтчета, освен хората и животните, които си искат своите ежедневни грижи - и като се огледах - тя пролетта не само дошла, но и дръвчетата взели да прецъфтяват...
Е, да, ама нали дето вика мъжа ми "трябват снимки за блога", и след като съм пуснала публикации за "Есен в Северния парк" и "Зима в Северния парк", трябва по традиция да има и "Пролет в Северния парк".
Грабнах апарата миналата неделя, на 9 април и хукнах...обаче времето хич не беше като за пролет, направо си беше мрачно, ветровито и студено, едвам открих няколко цъфнали дръвчета, че да ме отсрамят:)) И да ви кажа хич не е лесно да държиш с едната ръка клонката, дето я вее вятъра, а с другата да снимаш:) Дано ви харесат снимките, ако не - разходете се в прекрасния ни парк - свежо и зелено е, чисто и подредено, с много приятни кътчета за игра за децата и за отдих на възрастните...истинска прелест е това място в София. Чудесно е, когато се прави нещо за хората и най-вече за децата!
Стига човек да има очи да види красивото и да го назове, защото някак не ми се слуша само мрънкане и оплакване, има толкова много на какво да се радваме!













































И съвсем спонтанно, преглеждайки снимките се роди и този стих...


Моята пролет


Обичам да съм бяла, на свежест да ухая,
обичам да раздавам доброта...
За цъфнали череши зимъска си мечтая,
и толкова нетърпеливо очаквам пролетта.

Обичам да съм цветна, на цвете да приличам,
обичам в шепата си слънце да ловя...
Загърбила студа, аз всеки лъч привличам
за да раздавам щедро после топлина.

Обичам да съм нежна, в росата да се къпя,
обичам преродена като птица да летя...
След зимата обичам с пчелите да говоря,
мечтите ми да пърхат с пеперудени крила!

Обичам да обичам, обичам да блестя,
обичам да се смея, обичам пролетта!
Тя носи ми надежда, тя носи красота...
Но аз оставам жадна за лятото сега...

17.04.2016 г.
00:47 часа :))

Защитено с авторско право